Бесарабският поет Нико Стоянов ще бъде почетен с паметна книга

Бесарабският поет Нико Стоянов, който възпя съдбата на своите събратя в прочувствена поема и им даде смисъл да обичат прародината дори от далечна земя, ще бъде почетен с паметна книга. По случай предстоящата 80-годишнина от рождението на напусналия ни неотдавна творец Дружеството за връзка с бесарабските и таврийските българи “Родолюбец” призовава хората на словото, сподвижниците и приятелите да му посветят произведение или да разкажат спомен.

Роденият на 9 януари 1947 г. в село Нова Ивановка в Украйна поет, публицист и писател още в юношеските си години достига до прозрението, че себеизразяването на книжовен български език ще бъде неизменна част от неговия път и сам полага усилията да овладее онази чистота, прецизност и изящност, които ще бележат творчеството му. Той завършва украинска и руска литература в Харковския държавен университет, а първата си книга в превод на украински издава през 1973 г.

Нико Стоянов основава първия български вестник в Бесарабия, който започва да излиза през 1988 г. в Кишинев и съществува близо две десетилетия. На неговите страници той популяризира оставените от местните българи следи чрез своите дела и слово.

“Той решава да издава “Родно слово” през 1988 г. – времето на перестройката и на Съветския съюз, когато българите не са могли свободно да се развиват в културно отношение – разказва Кирилка Демирева от дружество “Родолюбец”. – Езикът дотогава е служил предимно за местно обслужване, но редакторът си поставя за цел да пробуди съзнанието на своите българи, за да изграждат култура на роден език. Нико Стоянов събира около себе си и други българи, които правят вече стъпки в поетическото творчество или имат публицистичен талант. Във вестника той помества материали, разкриващи живота на българите както в молдовска, така и в украинска Бесарабия. Българите са чакали с голям интерес изданието, за да прочетат нещо за себе си и за други свои познати, за своя живот и за България, тъй като в него са се публикували и материали, свързани с прародината. През 2015 г., вече в България, Нико Стоянов издава много от публикуваните някога материали в книгата “В начало бе Слово”. С този библейски израз той показа най-важното от времето на издаването на този

Заедно с публицистичната си дейност Нико Стоянов развива и личното си творчество. Той създава 18 стихосбирки, написва сценариите на 20 документални филма, работи като преводач от украински, руски и румънски език. Посвещава книжки и на децата – например с българската азбука в стихотворна форма, която става част от първия буквар на роден език в Бесарабия.

“Нико Стоянов е талантлив поет, усетил силата на българското слово още в своя роден дом и там започнал да пише първите си стихотворения на български език – обяснява Кирилка Демирева. – Той имаше много тънък усет за книжовния език и често ни правеше забележки, въпреки че сме израснали в тази среда. Неговото поетическо творчество е богато тематично, свързано най-вече с двете любими негови места – родината и прародината. В стихотворенията си той пресъздава Буджака, в този роден край природата и хората оживяват. Нико Стоянов говореше с огромно уважение и любов за своите бесарабски българи. Неслучайно през последните 20 години делеше живота си между Кишинев и София и в тази духовна среда създаваше своите произведения.”

Кирилка Демирева се спира на стихотворението “Моят род”*, превърнало се в своеобразен химн на българите по онези земи. На 29 октомври, когато се чества Денят на бесарабските българи, Нико Стоянов неведнъж го рецитира на тържествения концерт, организиран от дружество “Родолюбец”.

“Стихотворението на пръв поглед декларира любов към неговите бесарабци, но е преди всичко израз на дълбоката драма на потомъка. Сякаш тези два века, през които българите са се преселвали към Бесарабия, живеят в него и той се пита защо е там, след като е българин и защо неговият прадядо не е останал в красивите български земи. Стихотворението завършва с поанта като една въздишка:

Напуснал свидните Балкани

не за да търси лек живот,

а българин да си остане

и да опази своя род!

Това силно поетическо и родолюбиво чувство вълнува и до днес не само неговите сънародници, но и всички българи.”

Макар и обръщението към хората, които са познавали Нико Стоянов или просто желаят да му посветят художествен текст, да е публикувано преди броени дни, в “Родолюбец” вече са постъпили първите творби. Поетите Матей Шопкин и Александра Ивойлова са изпратили свои силни стихотворения. Друг поет и приятел – Георги Драмбозов, също е написал произведение. Учителка от родното село на Нико Стоянов пък е пожелала да вземе интервю от негов съученик и приятел от детските години, с когото са живели на една улица.

Самата Кирилка Демирева също пази свиден спомен от срещите си с поета.

“Моето познанство с Нико Стоянов датира от близо 30 години, когато пристигнах в Кишинев като командирован учител в българския лицей – разказва тя. – Никога няма да забравя момента, когато с чувство за вътрешно достойнство и гордост ми поднесе скромна книжка за своята 50-годишнина, в която видях много известни имена на негови приятели и съмишленици от Русия, Молдова и България. Разбрах, че пред мен стои човек, който владее поетическото творчество и ми предстоеше да го опозная. След това между нас се породи желание за взаимна помощ, защото подготвяхме учебници по български език и литертура за децата на бесарабските българи и той се включи много активно – помагаше с преводи на някои творби. Неговите произведения вече са част от учебниците и учениците ги познават и анализират. По този начин паметта на Нико Стоянов също е уважена.”

Какво послание отправя дружество “Родолюбец” чрез този жест да съхрани паметта за един достоен българин към съвременните и бъдещите поколения?

“Ако книгата като качество и съдържание бъде достойна за паметта на Нико Стоянов, това ще бъде послание към всички да потърсят повече материали, свързани с неговия живот – отговаря Кирилка Демирева. – Надяваме се да покажем на следващите поколения, че е съществувал поет, публицист, който свято пази българското име и е създал творчество във висша степен със силно родолюбиво чувство на обич към прародината България и родината Бесарабия.”

*Моят род

Бих, може би, проклел отдавна

и оня век, и оня ден,

когато прадядо ми бавно

повдигна своя бял остен.

Когато тръгна, заскрибуца

през буците от рът на рът,

с дечица пълната каруца –

печална песен – в дълъг път.

Проклел бих неговото име,

ако бях днес уверен аз,

че щеше инак да ме има,

да мога да говоря с вас.

Напуснал свидните Балкани

не за да търси лек живот,

а българин да си остане

и да опази своя род!