Американката Марта Форсайт и нейната страст към магията на българския фолклор

В края на февруари 2026 г. певицата Влада Томова беше в България за премиерата на първия си авторски документален филм. С лентата, интригуващо озаглавена "Змей прелете" (A Dragon Flew Over), авторката отдава почит на Марта Форсайт– изтъкнат етномузиколог, историк и архивист на Асоциацията на българистите в САЩ и голям почитател и изследовател на българския фолклор. За първите срещи на Марта Форсайт с България и българите Влада Томова разказва: "Мисля, че за първи път тя идва у нас през 1976 година. Като студентка, изучавайки славянска филология, е трябвало да вземе някакъв избирателен предмет и е избрала славянски фолклор. Така чува за първи път българско пеене. Влюбва се в него, но не успява веднага да дойде в България. След няколко години намира средствата и още в първото пътуване идва със съпруга и сина си – Питър, който тогава е тригодишен. Не знам дали още от първия път попада в Копривщица, или от втория – през 1978 г. Но едно от първите ѝ посещения е на Копривщенския фолклорен събор".

Томова споделя вълнението си от академичното представяне на филма, организирано от БАН и Софийския университет: "Дойдоха професори, които са познавали Марта още от първите години, когато тя е идвала в България – втората половина на 70-те, разказаха невероятни истории… Следващият ми въпрос към учените от БАН ще е: каква е разликата между това, което имаме ние като съхранен архив във фонотеката на БАН, на БНР, на Националната библиотека, в сравнение със записите на Марта Форсайт. Проф. Юлия Боева припомни, че Марта е искала да има копие от своя дигитализиран архив, който се съхранява в Библиотеката на Конгреса във Вашингтон, за да разполагаме с него тук, в България. Остава да бъде обсъдено това с Библиотеката, става дума за огромен материал, който те се заемат да дигитализират, а това е страхотен труд! Не са само записи, а описанията към песните, тяхната история, кога се изпълняват, какъв е контекстът, кой ги изпълнява, защо. Марта никога не е спирала лентата на запис, защото никога не се знае кога жената или човекът, който бива записван, ще каже нещо важно, или пък ще започне да пее… Как точно се систематизира архивът не знам, даже не мога да си го представя. Много се надявам наистина той да може да бъде достъпен най-малкото от всяка точка на света, след като бъде дигитализиран.

Вие ме попитахте как дойде идеята за филма. Беше точно тази – да популяризираме архива. Защото дори хора, които обожават автентичния български фолклор, не знаят че той съществува, как може да бъде достъпен. Идеята се роди по време на пандемията, защото такъв тип концерти в Библиотеката на Конгреса обикновено се правят на живо. А по време на пандемията предложиха те да бъдат записани и качени на техния уебсайт. И аз предложих на Марта да направим концерт, посветен на архива и така да го популяризираме… Не се получи това, но пък така се случи, че животът подреди Марта да отлети нависоко и аз нямах съмнение, че трябва да разкажем повече за нея. Направих го през личния ми поглед и чрез нашето познанство и приятелство и така стана донякъде и филм за моята история…".

Влада споделя, че събирането на материали за филма "Змей прелете" е било особено трудно: "Питах десетки хора - и в България, и в САЩ, и по света. Някои откликнаха веднага, други започнаха да изпращат след месеци… В крайна сметка аз написах една история и не беше никак лесно да "съшием" визуалната част, която да я подкрепи. Другата брутална изненада е, че буквално две седмици преди премиерата някой ни изпрати набор от видеозаписи, един от които е този фрагмент с Марта, който вместихме накрая". По време на финалните надписи във филма тече видео на Марта Форсайт, която записва възрастна жена от българско село. Двете разговарят, смеят се, жената от време на време запява, после спира, докато не се стига до цялостно изпълнение на песен. Видеозаписите, получени от Влада малко преди официалната премиера, траят няколко часа: "Даже не съм сигурна какво друго има вътре, но тази част беше толкова илюстративна за процеса на нейната работа! Изумително е, че аз за късмет го видях сравнително бързо и казах – това е безценно, със сигурност ще го включим. Филмът беше готов, абсолютно готов. Ние просто търсехме кратичък откъс, в който да се чува гласът на Марта по някакъв начин и намерихме просто уникат!… Това е мой дебют, аз нямах никаква идея как се прави филм. Обичам киното, но никога не съм учила нищо подобно. И една от колежките ми от Нова Зеландия – Туи Мамаки (TUi MAMAKi) каза: "Знаеш ли, филмът е прекрасен, много вълнуващ, обаче никъде не чуваме гласа на Марта…". Тогава се сетих, че можем да намерим парченце, което да тече по време на финалните надписи" – споделя авторката на филма в студиото на Радио България.

Сред песните, които Влада Томова и нейният хор "Ясни гласове" изпълняват във филма, има и автентични образци, записани от Марта Форсайт. Интересно е, че една от представителките на "Бистришките внучки" е присъствала на представянето на филма и Влада я е попитала как те успяват да постигнат звука на техните баби: "Тя каза, че и за тях е голямо предизвикателство и може би чак сега, след около 20 години редовни репетиции, техният звук започва да се доближава дотолкова до досегашния състав на бабите, че ако пеят антифонно почти не се различават".

Във филма Томова казва: "Ние живеем в друг свят. Телата ни са други, въздухът, който дишаме е друг, водата, която пием, е друга, храната ни е друга". Действително – днес всичко е различно, цялата електроника около нас, виртуалната реалност, в която пребиваваме, причинява огромен стрес, така че нашите тела, нашите гласове, нашите гласни връзки не могат да произведат същия звук, а може би и не трябва?

"Може би и не трябва, не знам. Но това, което установявам (и мисля, че това е и една от причините защо и младите хора, се стремят да се доближат до този стар начин на пеене) е, че за да се постигне това звучене, тялото наистина трябва да е много отпуснато. Пеенето, както когато ходим на йога, или на танци, всъщност това е начин да отпуснем напрежението. Не само пеещият, но и слушащият усещат това много по-силно вибриращо тяло… Когато човек отиде на места по света, където хората все още пеят по този начин (то не е само в България, аз съм го чувала в Куба, сигурна съм, че и на други места по света съществува) това е толкова въздействащо, че наистина те отнася в друго измерение. Разбрах ефекта, който българското пеене носи на слушателите по света, които не са свикнали да чуват такава музика. Аз усетих този ефект, когато за първи път чух десетина каба гайди да свирят едновременно. Това просто кара тялото някак си да се… "разплуе" блажено!".

Заглавието на филма – "Змей  прелете", е изключително привлекателно, защото змеят не само е водеща фигура в българския фолклор, змейовете и драконите напоследък са модерни в цял свят. Едноименната песен в много варианти е представена във филма.

"Аз бях чувала за тази тематика – казва Томова, – но ние всъщност с хора ми никога не бяхме изпълнявали песни, които са свързани с "грабливия змей". Тази тема излезе от обсъжданията ни с Марта, защото тя посочи, че водещото, това, което е определящото за една песен във фолклора, е текстът, а не мелодията. Както отбелязаха и етнолозите, етнографите и етномузиколозите, се е казвало "да ти разкажа една песен", а не "да ти изпея". Решихме тази тема да е определящ лайтмотив в нашия концерт. Да покажем няколко различни вариации на песента "Змей прелете" и да разкажем за това разбиране. Впоследствие, споменавайки това на колеги, които се занимават с по-традиционни форми на музиката в САЩ например, те казаха, че подобен подход съществува и там, тоест не е срещан само в България. Искахме да илюстрираме как текстът е абсолютно еднакъв, а звученето е доста различно. Така че да, може би с някаква миграция, която се е случвала от село на село, или от район на район, се е получавало това разнообразие в мелодиката. Те дори не са и подобни, те са, бих казала, съвсем различни".  

На финала с Влада Томова говорим за следващ филм – ще има ли такъв, кога, той за змейове ли ще бъде?

"Не съм си и мечтала да бъда филмов деец, но миналото лято организирах голямо пътуване с три хора из България по повод събора в Копривщица. Повечето време, прекарано заедно, беше на път – в Копривщица, след това Неделино, Смолян, минахме през Бачковския манастир, Пловдив. И наистина почувствах, че това са следващите стъпки, които правим след Марта. Тя е тръгвала от едно място, то я е отвеждало на следващото място, оттам на следващото... Така  се избистри темата на следващия филм – как предаваме напред тази история. В крайна сметка този начин на живот вече почти не съществува. Той и тогава, когато Марта е записвала песни, е бил на изчезване, а сега съвсем го няма. Повечето от жените, записани от нея, вече отдавна са на онзи свят. Така че следващият ни филм ще е за нас – съвременните певици. Трите хора, които се събраха през август 2025 г. в България, бяха: от Нова Зеландия хорът на Туи Мамаки "Медена", хорът на Йелския университет – The Yale Slavic Chorus, моят състав от Ню Йорк "Ясни гласове" и още няколко гости, които се присъединиха към групата ни. Почти 40 души пътувахме и пеехме. И ми се струва, че наистина ще се получи добър втори филм, който да разказва за това как ние продължаваме делото на Марта и го носим с нас по света".