Масовата миграция на младите българи от Западните покрайнини продължава

Тревожните данни за демографската катастрофа на българите в Западните покрайнини припомни председателят на Културно-информационния център в Босилеград Иван Николов по време на представянето на сборника "Западните български покрайнини – история и перспективи".

През 1981 г. българите в най-източните райони на Сърбия са били 36 000 души и започват драстично да намаляват. През 1991 г. вече са 25214, през 2011 г. – 18 543. При последното официално преброяване през 2021 г. саостанали 12918 българи. Още по-тревожното е, че според прогнозите на Статистическия институт на Република Сърбия в следващите две десетилетия броят на българите в района, който ние наричаме Западни покрайнини, ще спадне до около 1100 в Босилеград и до 2200 в Цариброд.

През 2024 година, на 8 ноември, се състоя специална научна конференция, фокусирана върху процесите, които влияят на българската етническа общност в Сърбия. 24-те доклада, представени тогава, сега са публикувани в сборника, който беше представен официално на 19 март в София. Той е съвместно издание на Института за исторически изследвания при Българската академия на науките и Научен институт "Западни покрайнини".

"Тази конференция катализира няколко процеса, единият, от които беше реализиран с появата на Научния институт "Западни покрайнини", обществена организация от български учени, общественици, журналисти, хора с различни професии, но с една благородна цел – да пропагандират българската кауза на Западните покрайнини", напомни при представянето доц. Ангел Джонев.

Има ли някаква промяна в ситуацията в Западните покрайнини повече от година и половина след конференцията от 2024 г.?

"Процесите продължават в същата посока. Демографията топи българското малцинство все повече. Младите масово се знасят към София не само в стремежа си и за по-добро образование, стремежа си за по-добра работа, по-добра реализация. Отивайки в България,повечето от тях не се връщат – каза пред Радио България българинът от Босилеград Иван Николов. – Днес единствената им мечта е да запишат някой университет, да завършат образование и да се настанят за постоянно. Виждаме ги и процесите с взимане на българско гражданство, процедурите по ред други неща. В Сърбия няма място за реализация. За да се спре този процес трябват сериозни инвестиции. Трябваше да дойде един бизнес, който да предложи поминък на това население. За съжаление той или не дойде или не беше допуснат. Така че тази надежда също умря."

Общественикът от Босилеград не вярва, че сръбските власти биха се съгласили да се създаде специален режим за населението в пограничната зона от двете страни на границата, което да позволи на българското население в Сърбия т. нар. дневна емиграция за работа в  България. Според Иван Николов подобно решение частично работи в Цариброд, но не решава проблемите с липсата на препитание в Босилеград.

"Този процес съществува в Цариброд и той е стихиен, без никакви договорености. България просто предлага работа, предлага по-добри заплати. Географията там решава целия проблем, защото Цариброд е по-близко до София с 20-30 километра. Там единственият проблем е, че през летните месеци, когато се създава силна навалица на ГКПП "Калотина", трябва да се чака по няколко часа, за да минат границата или да се върнат обратно. Така че този процес там захвана, мисля че има около няколко стотин души от Цариброд, които ходят да работят в България и се връщат вечерно време. Това по някакъв начин поне "замразява" положението, така че че там нещата са по-добри. Но в Босилеград проблемът ни е, че най-близкият ни град Кюстендил няма какво да предложи. Няма работа и напоследък забелязвам, че много босилеградчани, които са в трудоспособна възраст, се изнасят към София да си търсят работа."

Иван Николов допълва, че дори и за тези българи от Западните покрайнини, които искат временно да работят в България се създават административни пречки от българска страна при издаването на лични карти за временно пребиваване, както и други изисквания, които създават черен пазар за адресни регистрации.

Не вярвам във възможността да се договори нещо конкретно със Сърбия в полза на българското малцинство, защото в България и Сърбия говорят на два различни езика – смята доайенът на българската общност в Босилеград. – Докато българските политици говорят някаква европейска реторика, когато отидат в Белград, сърбите или мълчат, или говорят реториката от края на 19-ти и началото на 20-ти век. Това са два различни възгледа, които няма как да се разберат. И второ, каквото и да предложи България в полза на българското малцинство, ние все пак се намираме на чужда територия и България може да направи само това, което Сърбия допусне да се направи.

С оглед на това, че Сърбия не споделя ценностите, които са европейски – за отворени граници, за свободно движение на хората, за идеи, капитали и т. н., за ред други неща, аз не виждам как ще стане. Действително не се случи нищо. Освен това големият ресурс, който бяха т. нар. Предпресъедителни програми, когато Европа даваше едни сериозни пари за уреждане на инфраструктурата в крайграничните райони и, да кажем, историческото наследство, което създаваше предпоставка за интеграцията, те не бяха използвани по предназначение. Повечето бяха пренасочени, прескочиха Цариброд и Босилеград, отидоха във вътрешността на Сърбия. Там се развиха бизнес отношения на друга основа между два различни народа, но не и в полза на българското малцинство."

В Западните покрайнини е налице много висока безработица и ниско качество на здравните услуги – посочи при представянето на сборника Йордан Първанов, ръководител на Генералната дирекция "Европейски въпроси" в Министерството на външните работи.Темата е ключова за България и има пряко отношение към изпълнението на копенхагенските критерии за присъединяване на Сърбия към ЕС, подчерта още дипломатът и уточни, че стремеж на ведомството е да допринесе за щастието на българите в Западните покрайнини.

Вижте още:

• Елегията за Западните покрайнини отзвучава като реквием