Науката, образованието и бизнесът си подават ръка на национален фестивал в София

Националният научно-образователен фестивал "Намереното поколение" се завръща след няколкогодишна пауза, за да създаде пространство, в което утвърдените професионалисти предават своя опит и младите таланти внасят нова перспектива. В продължение на два дни любопитството ще се превърне в преживяване, а науката – в изкуство, обещават организаторите.

На 18 и 19 април в Националния дворец на културата в София образованието, науката и бизнесът ще си подадат ръка в името на бъдещето, управлявано от знанието, технологиите и човешкия дух. В този всеобхватен обмен ще се включат ученици и родители, учители и студенти, изследователи и предпримачи, принадлежащи на намереното, според организацията "Образователна фабрика", поколение.

"Намереното поколение са много различни хора и възрастови групи – обяснява Георги Иванов, съосновател на организацията, организатор на фестивала, и с международен опит в работата с утвърдени висши училища и развитието на образователни инициативи и партньорства. – До момента за участие във форума има регистрирани над 65 училищни групи от 43 града, а това означава, че тези педагози отделят внимание и време, за да изведат толкова деца от своя град. Това за нас е намереното поколение, защото дава нещо повече, от изискващото се от тях, по най-добрия начин. Намереното поколение са също учените и организациите, които работят всекидневно, за да подобрят средата и образованието у нас. Такива са и над 100-те доброволци с визия да се развиват и готовност да отдадат времето си за нещо смислено и ценно. От всички тези хора – и млади, и стари, имаме какво да научим."

В рамките на фестивала популярни брандове и компании ще предлагат технологични решения, представители на научни иститути и университети ще акцентират върху предимствата на по-практическото образование например в STEM центрове и ще представят достижения в роботиката. Интерактивни зони, лекционни и дискусионни панели, демонстрации на живо, VR и AR преживявания също ще ангажират вниманието на посетителите.

"Ще видят науката на практика – как се смесват различни химически елементи, включително с тяхно участие – добавя Георги Иванов. – Обсерваторията в Рожен ще представи факти, свързани с Космоса и българското място в големите открития за вселената. С 3D mapping ще пренесем участниците в друго измерение, стимулирайки ги да мечтаят. Те също така ще пилотират самолет от място, ще участват в автомобилни състезания и в много други активности."

Космос, кибер сигурност, изкуствен интелект – всичко това ще бъде разгърнато с участието и на младите хора, които ще се докоснат до действителност, която се превръща в неразделна част от техния живот.

"Относно професиите на бъдещето, наистина живеем в динамичен свят – подчертава Георги Иванов. – Изкуственият интелект и въобще технологиите се развиват с бързи темпове и много работни позиции ще бъдат съкратени, тъй като ще могат лесно да се автоматизират. От друга страна, се отварят нови възможности, които са много по-ценни и предлагат дългосрочно развитие. За всичко това искаме да говорим с младите хора – да се запознаят с тях и да подхождат по-осъзнато в своето кариерно и личностно развитие напред във времето."

Дигиталната грамотност също ще попадне в полезрението на младото поколение чрез демонстрация на deepfake – как с помощта на кратко видео може да се манипулира човек да изрича или прави измислени неща. Друга важна тема, която ще бъде засегната, е здравословният начин на живот като една от предпоставките за професионално развитие. С помощта на т.нар. ситуационен театър – активен участник в него става и публиката, пък ще се постави проблемът за агресията в училище.

Дали обаче българските училища и университети са на висота и могат да партнират на науката и бизнеса, подготвяйки младите хора за съжителство в свят, в който играят главните герои? 

"Проблемът е много дълбок – отговаря Георги Иванов. – Има институции, които се стремят да го правят, но работейки с много университети в чужбина виждам, че това е най-интензивният период. Налага се промяна на всяка една програма и нейното съдържание да бъде актуализирано по адектватен за жизнената среда начин. Не съм сигурен обаче до каква степен българските университети успяват в това. Разбира се, някои от тях работят по международни програми, свързани с обмен и имат потенциал. Така че е хубаво добрите практики да се споделят, за да може образованието цялостно да се подобрява. Що се отнася до училищата, там трябва да се работи. В същото време в тях са хората от намереното поколение, които искат да се развиват и да прилагат нови методи, близки до децата, защото става дума за поколение, нуждаещо се от по-различен подход. В България наблюдаваме парадокса, че, от една страна, произвеждаме най-големите мозъци в света в лицето на олимпийските отбори по природни науки, изкуствен интелект и информационни технологии, а, от друга, функционално неграмотните остават голям процент."

Георги Иванов се въздържа да прогнозира бъдещето, което стои на прага за подрастващото поколение, но пожелава, доколкото е по силите ни, да се подготвим и с адаптивност да намерим мястото си в него.