Храмът "Свето Благовещение" – духовен дом за вяра, надежда и милосърдие

Православната ни църква отбелязва един от най-светлите християнски празници – Благовещение, в който архангел Гавриил съобщава на Дева Мария, че е избрана да роди Спасителя на света. Мария приема със смирение благата вест и Божията воля, за се да изпълни древното обещание за спасението на човечеството. По този начин, чрез Света Богородица, майчинството се превръща в свещен акт, благословен от Бога. Затова и в българската православна традиция празникът се чества като най-висшето проявление на майчинството, чрез което жената дарява живот и съхранява семейните ценности.

През 20-те и 30-те години на миналия век в България Благовещение е бил основният ден за отдаване на почит към майката и жената и един от най-почитаните празници. С идването социализма обаче, фокусът се измества към ролята на жените в създаването на материални блага и техните равни права в съвременното общество. След демократичните промени през 90-те празникът възвръща духовното си значение и утвърждава жената майка като пазител на семейството – малката Божия църква, в която тя възпитава децата си в християнските добродетели.

На Благовещение, църкви и манастири се изпълват с много семейства и богомолен народ за празничната Света литургия, по време на която заедно със свещенослужителите отправят молитви към Господа и Божията Майка.

На този ден е осветен и един от най-новите и значими православни храмове в София – "Свето Благовещение" в квартал "Дружба", който за петата си годишнина отбелязва празника с Патриаршеска света литургия, възглавена от Негово Светейшество Българския патриарх Даниил. Предстоятел на молитвения дом е ставрофорен иконом Емилиян Костадинов, който разказа в специално интервю за Радио България за построяването му:

"Идеята за този храм дойде спонтанно – спомня си отец Емилиян. – При нас се черкуват доста млади хора. Храмът "Свети Пророк Илия", беше единствен, а той е значително по-малък и имаше моменти, в които хората не можеха да се съберат в храма и стояха и отвън. Няма да забравя една неделя, когато служех и навън валеше дъжд и аз от олтара виждам едно семейство – баща, майка с малко детенце на ръце и стоят отвън. Постояха известно време и си тръгнаха и това така ме разтресе… Преди това все сме си говорили, че ни трябва по-голям храм, обмисляли сме варианти, но това беше капката, която преля чашата. Божи промисъл му казваме. И тогава решихме с църковното настоятелство да сондираме мнение и да организираме построяването на нов храм. Така се започна. Като всяко начало беше трудно, имахме проблеми от всякакъв род, нямаше нещо, което да е минало гладко, но по Божия промисъл всичко се осъществи."

Строежът отнема 9 години и през 2021-ва е осветен на "Благовещение" от Белоградчишкия епископ Поликарп, тогава викарий на Софийския митрополит Неофит, патриарх Български. "Вече се радваме на хубава голяма енория, хората посещават храма, радват му се, а това на нас ни е удовлетворението. Всичко това, което се върши тук е за слава Божия", казва отец Емилиян и отбелязва, че по инициатива на Православното братство към храма има кухня за хора в неравностойно положение.  "Целта е хората да получат храна не като обикновена дажба за бедни, а като благословение", пояснява свещеникът:

Слава богу, с помощта на хората тук, всичко се случва безкористно, на доброволни начала. Нашата столова е уредена така, че да задоволяваме нуждите както на енориашите, които искат да дадат курбан, така и на хората, които имат нужда. Преди десетина години направихме един голям хубав ремонт и в момента кухнята ни е на много високо ниво. Имаме възможност, разбира се, когато се налага, да се помогне и индивидуално на хора от енорията. Всеки човек си има енорийски храм, където живее по местожителство. Това е мястото, където той трябва да се черкува, да го познават свещениците и да знаят какво е положението му и когато има нужда – да му се помогне. Ние можем да помогнем на всеки с храна. Не питаме кой е християнин, раздаваме на всеки. Щом е дошъл, значи има нужда."

Преди време, доброволците към храма събирали и дрехи, но след като видели, че част от дрехите, грижливо изпрани и подредени, оставали захвърлени из двора, тази практика спряла. Както в повечето енорийски храмове в София, и тук е организирано неделно училище за деца, а два пъти месечно има и беседи и за възрастни. "Стремим се да привличаме хората и се опитваме да ги вцърковим, защото в Църквата се учат добродетели. Защото е много голям отпорът да няма вероучиние, както се казва – непросветен народ лесно се командва", казва отец Емилиян и подчертва, че когато всички заедно се съберат пред Божия престол, молитвата става мощна и по-чуваема за Бога и Света Богородица:

"Света Богородица е застъпница за нас човеците. Тя ни покрива с нейния покров и ни пази и ни брани. Радва се, когато правим добро и страда, когато вършим лошо. Ние хората сме я наранили най-силно, убили сме нейното Чедо, разпънали сме Го на кръста и въпреки всичко тя ни е най-ревностният застъпник пред Сина си и пред Светата Троица. Така че е редно да я тачим и уважаваме – и не само нея, но нея, особено – с любов и признателност."

В края на разговора ни отец Емилиян се обръща с пожелание към младите хора:

"Да са здрави, да са разумни, в живота да не са като подхвърлени, а като хора наистина от които зависи нещо. Това нещо се постига, когато човек има в себе си искрата на Бога. Само тогава може да различи доброто от лошото. Искам да им пожелая да бъдат добри, състрадателни и нека във всеки един момент, когато имат нужда от закрила да потърсят техния най-голям закрилник –  Спасителят."