От средновековен пазар до тронната зала – разходка в миналото на България

Истинска разходка в музей на восъчните фигури ви очаква, ако посетите Велико Търново и се отбиете в Мултимедийния посетителски център "Царевград Търнов". А той лесно може да бъде открит, намира се в непосредствена близост до историческия хълм "Царевец". Наблизо е и църквата "Св.Четиридесет мъченици", музеят "Учредително събрание", както и "Саракина къща" на ул. "Гурко" с много интересна етнографска експозиция.

Мултимедийният посетителски център "Царевград Търнов" е създаден преди близо десетилетие, за да разкаже историята ни по необикновен начин, като потопи посетителя в автентичната атмосфера на миналото и го накара да се почувства жив свидетел на важни събития от историята между XII и XIV век в царския Търновград. Тук историята оживява в поредица от триизмерни сцени, с участието на скулптурни фигури в човешки ръст и копия на стенописи и интериори, които пресъздават по достоверен начин бита и лицата на популярни фигури в обществото на Средновековна България. Човек застава буквално "лице в лице" с фигурите на Иван Асен II и неговата съпруга, унгарската принцеса Анна-Мария Арпат, а до тях е патриарх Йоаким I, който присъства на аудиенция в тронната зала.

Впечатляващи са баталните сцени с битките при Одрин, Клокотница или отбраната на Търново от нашествието на османските войски през 1393 г.

Показани са също изписването на храма "Св. Димитър Солунски" и ктитора на новата църква под Трапезица бъдещия цар Петър. Пред очите на посетителя буквално от страниците на Лондонското Четвероевангелие "излизат" властните фигури на цар Иван Александър, царица Мария и съцарете Иван Срацимир и Иван Шишман.

Вълнуваща е диорамата със Св. Патриарх Евтимий Търновски – духовен водач, книжовник и ръководещ защитата на Търново срещу османците. Представен е как се прощава със своя народ, преди да замине в изгнание.

3D технология потапя зрителя в добавена реалност и звук, които допълнително оживяват сцените и го въвлича в богатата история на днешния град Велико Търново – символ на царственост, войнска слава и духовна мощ в периода на Второто българско царство.

"Разбира се хората могат да се качат на историческия хълм "Царевец", където има частично възстановени жилища на боляри, ще видят и останки от двореца, там е и църквата "Св. Възнесение Господне", която е цялостно възстановена" – допълва екскурзоводът Светлана Йорданова. Тя добавя, че ролята на Посетителския център не е да измести, а да допълни преживяването в музеите, където са изложени автентични археологически находки – да покаже как са изглеждали хората, техният бит, поминък, облекло и порядки в периода на Българското средновековие.

"Няма как да се наречем "музей", защото при нас има копия, а оригиналите се намират в археологическия музей в града, в зала "Средновековие". Тук, освен копия на музейни експонати, имаме 65 човешки фигури, които са разположени в различни сцени и тъкмо чрез тях се добива представа за хората в периода от XII до XIV в., т. нар. Българско средновековие.

Разходката в Мултимедийния център започва от експозиция на част от жилище, обитавано от най-бедните хора. Това е бил дом, в рамките на крепостта. Виждате колко скромно е било обзавеждането тогава – леглото е било за цялото семейство, всички спели наредени един до друг. Виждате обикновените дървени лъжички. Също така хлябът, който е правен от некачествено брашно. Приоритетно хората се занимавали със селско стопанство. Храната им била много скромна, натурална, изцяло от собствено стопанство, като месото почти е липсвало на трапезата.

Голямо влияние в живота на хората е оказвала и църквата – жителите на Търново тогава са били много вярващи. Естествено, това е налагало построяването на нови църкви и манастири. А когато Търновград е бил столица на България, тук имало действащи общо 50 храма. Църквите били богато украсени със стенописи, като голям принос за това има известната Търновска живописна школа.

За разлика от обикновеното жилище, болярското жилище е било много по-просторно, мебелите са били направени от масивно дърво, от най-добрите майстори – мебелисти. Освен сребърните прибори за хранене са използвали и луксозна керамика – типичната търновска сграфито керамика. Специално тя е представена в Залата на средновековните занаяти, която също е част от Мултимедийния посетителски център "Царевград Търнов"."

Любопитно е, че при отварянето на първия по рода си мултимедиен посетителски център във Велико Търново – на 17 март 2013 г., експозицията била разположена само на един етаж и в нея присъствали едва 28 фигури. Сега тя е обогатена с нови 37 фигури, направени с много фантазия. Телата им са изработени от гипс в естествен човешки ръст, а лицата са от силикон, но създават усещане за реалност – вложени са зъбни и очни протези, каквито използват в медицината. Брадите, косите, веждите, миглите, всичко е направено от естествен човешки косъм, доставен от различни фризьорски салони. "Човешките фигури са изпипани до най-малък детайл. Техен скулптор е Борис Борисов. Всичко е изработено в неговото ателие, от него и екипа му" – обяснява още нашият гид Светлана Йорданова.

Възстановка на царски блясък виждаме в пресъздадената тронна зала на българските владетели. Тук в своя трон е фигурата на цар Иван Асен II (1218-1241), а до него седи една от съпругите му – унгарската принцеса Анна Мария Арпат.  Екскурзоводът припомня, че бракът с Арпат е имал и дипломатическа сила, тъй като чрез него българският владетел си възвръща земите в Браничево и Белград,  които преди това са били завладени от маджарите.

"В експозицията акцентът пада върху царските знаци, наричат се инсигнии, които се дават на монарха, когато той се възкачва на престола и свидетелстват за правото му да управлява. На първо място е тронът, след това е короната, скиптърът в ръката му, символ на властта и пръстенът-печат, с който царят подпечатва своите документи. Виждаме и червената мантия, препасана през кръста със златен пояс, а също знак за царска власт са и червените ботуши. В скута на царя има една малка бяла торбичка с шепа пръст, т.нар. акакия, символ на факта, че царят е смъртен – въпреки че е върховен господар, той не бива да се самозабравя, защото като всички останали хора, също е длъжен да спазва законите на страната."

• Хълмът Трапезица във Велико Търново пази духа на Средновековна България

Опора на царската власт е била войската, с нейното въоръжение – защитните ризници и шлемове, допълнени от нападателно въоръжение – стрели, копия, мечове и боздугани и арбалети. "Тук виждаме т.нар. таран, който е обсадна машина, конструирана за разбиване на порти на крепост. Съоръжението е с покрив, защото отгоре защитниците на крепостта са хвърляли по атакуващите стрели, катран и вряла вода. Всички бойни съоръжения тук са копия, но части от истинските могат да се видят в Историческия музей на Велико Търново. Но и тук, както в музея, не е позволено експонатите да се пипат от посетителите."

Друг интересен момент от Българското средновековие е развитието на занаятите, на които е отделено специално внимание.

"В средновековието са практикувани над 50 вида занаяти, но тук може да са видят четири, които са били най-важните за нашия град – продължава разказа си Светлана Йорданова. – Един от водещите занаяти в онази епоха е ковачеството, тъй като майсторите са изработвали земеделски сечива за обработка на земята, също и оръжие за войската, така че ковачите са били много уважавани.

Грънчарството пък е най-древният занаят, но през този период вече се използва крачното грънчарско колело – двете ръце на грънчаря били свободни, за да оформят по-хубави съдове. След като е готов, съдът се залива с ангоба – това е глина, премесена с малко вода и преди да се изпекат съдовете, със заострен инструмент се издраскват изображенията за украса. Така се появява типичната търновска сграфито керамика – наследство от византийската култура в България."

• Царски символи от Второто българско царство красят сграфито керамиката на новите майстори

Но в Посетителския център "Царевград Търнов" разходката не приключва – могат да се видят още занаяти, като строителство на крепостни стени или пък изсичането на монети, заедно с везната на която е била отмервана всяка една монета.

Любопитна е и картината на търговска улица и пъстрото облекло на знатните хора и търговците.

В друга от залите звучат песнопения, създадени от знаменития Йоан Кукузел, чиято певческа дарба му носи прозвището Ангелогласният. Експозицията ни отвежда и в т.нар. скрипториум, където се създава средновековна литература, а тя бележи връх през XIV – XVв., останала в историята като Търновска книжовна школа.

В Мултимедийния посетителски център "Царевград Търнов" е събрана символична част от нашето минало, която по безспорен начин доказва военната мощ, духовния, културен и икономически подем на Втората българска държава. Тази култура, тясно свързана и с християнската традиция, помага на българите да се запазят като народ цели пет века под властта на османските султани.

Вижте още:

• Четири десетилетия във Велико Търново разказват българската история в "Звук и светлина"
  
  
• "Парк Мини България" – разходка сред българските архитектурни перли
  
  
• 22 март е празник на Велико Търново – ден за почит към славното минало на града

Снимки: Мултимедиен посетителски център "Царевград Търнов", museumvt.com