Десислава Костадинова с творчески размисъл за разделението в обществото ни

Столичната галерия-книжарница "София прес" избира изложбата You can sit with us на Десислава Костадинова като своеобразна равносметка на прага на своето трето десетилетие. Сред ведрината от картините на стените възниква обаче и един екзистенциален въпрос – за тънката граница между приобщаването и заличаването на индивидуалността в името на това да бъдеш приет.

Заглавието, което Десислава Костадинова поставя на своята изложба, е своеобразна заигравка с известния израз You can’t sit with us. "Значението на тази фраза е, че отхвърляш някого от групата, тъй като не отговаря на стандартите – модни или социални", обяснява тя. За разлика от този безпощаден акт, художничката избира призив на съпричастност.

"Нуждата на индивида от социални контакти, без да отричам необходимостта да отделя част от скъпоценното за всеки време да остава сам със себе си, е предпоставка за физическо и психическо здраве – добавя Десислава Костадинова. – Склонността на хората да се обединяват, за да се заявят и да покажат силата си и в същото време да отблъснат някой друг, това е темата, която търсих. Тя е обвързана също с отхвърлянето на човека от социалните мрежи – т.нар. кенсъл култура, и неговото публично порицание, водещо до изолация. Съществен въпрос е и дали интровертните хора всъщност не избират сами усамотението, за да се предпазят от остракизма, който е проблем, съществуващ от древността, както и дали отхвърлянето, вместо да бъдеш приет в някаква среда, не е едно от най-големите наказания."

Десислава Костадинова акцентира и върху разделението на всички нива в обществото ни, което, по думите й, е изкуствено, наложено от образованието, медиите, политиката. И дори се връща в библейските времена: "Може би имаме някакъв комплекс от изгонването на Адам и Ева от райската градина, който си причиняваме постоянно и по този начин сме разделени и овладени."

За създаването на своите натюрморти, композиции и портрети художничката, която завършва живопис в Националната художествена академия в класа на Андрей Даниел, предпочита класическата маслена техника, изискваща бавно наслояване, и малкия формат, предразполагащ към доближаване и вглеждане отблизо. Тук можем да открием също алтернатива на социалната среда, в която пребиваваме – бързото скролване, мимолетното внимание, страхът от отхвърляне, ако не се вписваш.

Заставаме пред няколко картини. Първата от тях с името "О, небеса" сякаш ни отвежда в рая – чисто небе с пухени облаци и там, върху зелената морава, се разполагат плодове в сияйни цветове.

Срещу входа на галерията се озоваваме пред огромен прозорец – в подножието на величествена планина и спокойно синева стърчат върховете на унифицирани домове, а сред тях – детронираният паметник с шмайзера на съветски войник. "Един ден рисувах нещо в ателието и видях монумента като шахматна фигурка и така се роди цялата композиция", казва нейният автор.

Момченце на име Мартин с Рубик куб в ръце, приседнало върху цветен килим с преплетени нишки, създаден от баба, ни връща в детството.

"Истината е, че нарисувах картината по поръчка, но я оставих за себе си – признава Десислава Костадинова. – Детето беше само на три години, но всичко разбираше и това се вижда в погледа му. То държи своя Рубик куб – в него са отговорите и решенията на нещата, които ще му се случват. Шареният килим пък е олицетворение на това колко е пъстър животът."

В последната картина тикви във всякакви цветове и форми събуждат асоциации:

"Исках да има игра между тях, даже еротика – казва художничката. – Заглавието "Точно в полунощ" е препратка към приказката "Пепеляшка", защото точно в полунощ каляската се превръща в тиква. Оттук вече интерпретацията какво е ставало преди на удари 12-ия час е на зрителя. Може да си представи всичко."

Със своята изложба Десислава Костадинова отправя поканата "Можеш да седнеш с мен" до всички хора сега, тук, навън, по широкия свят – "да седнат и да разговарят, да не се самоизолират и изключват един друг".