QSL № 4: 1935 година – Сирак Скитник, първият директор на БНР

През 2026 г. Радио България потвърждава рапортите на радиолюбителите с нова серия от 12 QSL-картички. Изображението на всяка от тях акцентира на конкретно историческо събитие, свързано с историята на БНР и програмата "Радио България", която чества 90 години. В началото на всеки месец, в специална публикация ще научавате любопитни факти, свързани с тези изображения.

• Новите ни QSL-картички: 90 години БНР и 90 години "Радио България"

Четвъртата ни картичка е посветена на Сирак Скитник – първият директор на БНР

В началото на 1935 г. е приета Наредба-закон за радиото на Министерския съвет, според която излъчването на радиопрограми се обявява за държавен монопол. Цар Борис III подписва указа на 25 януари същата година. С влизането в сила на този закон започва радиопрограмирането, организирано от държавата. За началник е назначен Панайот Тодоров Христов (Сирак Скитник), който поема програмната дейност на новото държавно "Радио София".

Като първи директор на Радиото, което ръководи до смъртта си, той има важен принос за изграждането му като културна институция от първостепенно значение чрез развитието на програмите и предимно културната им насоченост, поддържането на широк кръг от сътрудници с различни политически убеждения, създаването на образователни предавания, Радиотеатъра, излъчването на емисии за чужбина. Под негово ръководство радиото се превръща в културна институция, която събира най-добрите музиканти, литератори и учени.

Панайот Христов (1883 – 1943), който приема артистичния псевдоним Сирак Скитник, обаче е не само журналист и общественик, но и поет, писател, художник, театрален критик. Роден е в град Сливен, завършва богословското училище в София (1902). За кратко е учител, а през 1908 г. заминава за Санкт Петербург, където учи живопис заедно с Марк Шагал и Василий Кандински.

Връща се в България и участва в три войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна.

Сирак Скитник се утвърждава като една от най-ярките фигури в българския културен живот през ХХ век, работейки за приобщаване на българската култура към модерните европейски явления. Първи председател е на Общото дружество на художниците (днес Съюз на българските художници). През 20-те години на ХХ век става драматург и артистичен секретар на Народния театър "Иван Вазов" и оставя след себе си десетки стихотворения, стотици статии, картини, скици и илюстрации.

На негово име през 2001 г. е учредена годишната награда на БНР, която се присъжда за принос в развитието на Българското национално радио като обществена медия.

Как картичките на БНР могат да стигнат до вас:

За да получите QSL-картичка е необходимо да ни изпратите рапорт, в който да посочите датата и езика (за "Радио България") или датата, времето и честотата на прослушаното предаване (за останалите програми на БНР), както и подробности за съдържанието му.

Рапортите може да изпращате по удобен за вас канал:

–      на електронна поща: reception.report@bnr.bg

–      по пощата до адрес: България, гр. София, 1040, бул. Драган Цанков № 4, БНР, Десислава Семковска

Задължително е да посочите пощенски адрес за обратна връзка.

Напомняме, че БНР потвърждава рапорти за прослушани предавания и със стари серии QSL-картички. Ако желаете да получите някоя от тях, посочете го в рапорта.

Вижте също:

• QSL № 3: 1930 г. – Първият съюз на радиолюбителите в България
  
  

• QSL №2: 1929 г. – първият радиосигнал в българския ефир