Войната в Близкия изток оказва осезаемо влияние върху туристическия сектор

Националният борд по туризъм, обединяващ туристически сдружения, общини, крупни инвеститори в областта на туристическата индустрия и свързаните с нея икономически отрасли, отбелязва своята 20-годишнина с юбилейна инициатива под надслов "Четирите ключа за устойчив туризъм – Култура, Природа, Храна и Иновации". В обявената от Министерството на туризма Година на културния туризъм браншът обаче е изправен пред сериозни предизвикателства заради войната в Близкия изток и загубата на сериозния израелски пазар.

"Нашата роля е да обединим цялата си експертиза, креативност и възможности, за да вървим напред", казва изпълнителният директор на борда Полина Карастоянова. По думите й, след Covid-19, войната в Украйна и конфликта в Близкия изток заедно с политическата нестабилност, туристическият сектор се намира в постоянно състояние на извънредност. Всичко това означава, че е необходим нов модел на консолидация на бранша, формулиране на големи цели, концепция за бранд "България" и инструменти, които да направят страната ни конкурентоспособна и привлекателна по нов съвременен начин.

В приветствието си към първото юбилейно събитие – конференцията "Култура. Туризъм. Комуникации", служебният министър на туризма Ирена Георгиева представи миналогодишните резултати в сектора. Според данните на социологическата агенция "Тренд" 76% от българите са пътували с туристическа цел, 37% са пътували само в България, 31% са комбинирали пътувания в страната и чужбина, а едва 8% са пътували единствено зад граница. Това означава, че за повечето сънародници международният туризъм е допълнение, а не заместител на вътрешния.

"Българите не просто пътуват, те активно търсят и намират разнообразни преживявания в собствената си страна – посочи министърът. – Сънародниците ни се стремят към преживявания, култура, природа и разнообразие и все по-често ги намират у нас. Задачата ни като министерство, отговарящо за туристическия бранш, е да превърнем това търсене в устойчива политика."

Днес, за съжаление, все по-често говорим за туризъм в условията на криза.

"Не можехме да знаем, че военният конфликт в Близкия изток ще се разрази пред очите ни буквално за 24 часа – заяви Полина Карастоянова с поглед и към настоящата Година на културния туризъм. – Правим нов прочит на ситуацията отвъд стандартните класически сезони. Ние 365 дни в годината разказваме своята история, показваме своята култура с всичките налични ресурси – минерални, свързани с местни традиции, обичаи, модерни нови фестивали. Така че културата се явява още един мощен механизъм за привличане на интереса на туристи, отправили поглед към страните от Близкия изток."

• Радио България има роля в нов меморандум между БНР и Националния борд по туризъм

Според директора на Националния борд по туризма антикризисните мерки имат три важни елемента. Първият е свързан с готовността на ресорното министерство да пренасочи средства от бюджета за активна реклама към българските туристи, както и на ключови пазари като Германия, Полша, Чехия, Великобритания, Италия – включително в контекста на Giro d’Italia.

"Втората мярка по отношение на туроператорите е спешната необходимост да бъде въведен механизъм, даващ възможност на клиентите, които не могат да пътуват, да получат ваучер в рамките на шест месеца за алтернативна дестинация – добавя Полина Карастоянова. –  И третият е за въвеждане на 9% ДДС за ресторантьорите. Това не е мярка за намаляване на крайната цена, а за създаване на устойчивост на бизнеса, възможност за предприемачите да съхранят модела при все по-високите цени на доставчиците и да дадат малко по-високи заплати на своите служители. Важно е да кажем, че България е единствената страна в еврозоната, която не прилага диференцираната ставка за всички елементи от туристическия продукт."

"Войната в Близкия изток вече оказва пряко и осезаемо влияние върху туристическия сектор – продължава темата министър Ирена Георгиева. – Загубата или рязкото свиване на пазари като Израел удря върху цели сегменти от бизнеса – хотели, туроператори, авиокомпании, ресторанти, местни икономики. Туристическият бранш ясно заявява своите притеснения и искания за държавна маркетингова подкрепа, компенсиране на загубени пазари, ускорена диверсификация на туристическите потоци, намаляване на административната тежест."

Министърът на туризма открои няколко стъпки, които нейното ведомство е възприело като подкрепа на туристическия бранш в рамките на мандата на служебното правителство. Тя подчерта, че вътрешният пазар се разглежда като основен двигател и стабилизатор за сектора. Целенасочени рекламни кампании за СПА, културен, градски и екотуризъм, както и пренасочване на рекламата към алтернативни и перспективни външни пазари са само някои от мерките.

"По-важното е не просто да сменим пазара, а да променим начина, по който България се предлага – с фокус върху сигурност, автентичност, култура, природа, традиции, чрез промотиране на комбинирани туристически продукти с висока добавена стойност като винен, кулинарен и медицински туризъм – подчертава Ирена Георгиева. – И тъй като развиваме туризъм в ерата на изкуствения интелект, алгоритмите все по-често са първата точка на контакт между туриста и дестинацията. Това е сигнал, че туристическите ни продукти трябва да бъдат ясно структурирани, дигитално достъпни, видими и атрактивни. Важно е да заявим също така, че туризмът не е сезонен бизнес, а стратегически сектор."

Кризата в Близкия изток е сериозно предизвикателство, но и възможност, която не бива да пропускаме, вярва министърът: "Възможност да преосмислим зависимостта от определени пазари, да изградим устойчив модел за развитие на туризма, да модернизираме начина, по който представяме България пред света." Българският туризъм разполага с всички необходими ресурси за успех, но само с общи усилия между държавата, бизнеса и обществото може да се преодолее кризата и да излезем по-силни и отговорни към безупречния имидж на туристическата дестинация България, категорична е Ирена Георгиева. Един от тези начини е и чрез промотиране на страната ни на събития като юбилейната инициатива на Националния борд по туризъм.

"Очакваме ви на 21 април в Лесотехническия университет, където природата с нейното разнообразие ще бъде фокус – отправя покана Полина Карастоянова. – На 11 юни ще отбележим нашата 20-годишнина със събитие, което засега ще запазя в тайна, за да има своя изненадващ и впечатляващ заряд. През октомври пък ще бъдем в Университета по хранителни технологии в Пловдив, където храната и виното ще бъдат основният акцент. Смятаме, че България има може би най-големия потенциал да представи атрактивно това богатство на своите туристи по примера на Италия, Франция, Испания и съседна Гърция."