Реторика и манипулация – четиво за публични оратори и редови избиратели

Във време на изострена предизборна реторика, когато политиците се опитват всячески да привлекат вниманието и да спечелят избиратели, е добре да знаем къде е границата между аргументацията и манипулацията.

"Открай време реториката се е разглеждала като манипулация, а не е така непременно" – напомня ни проф. Величко Руменчев от СУ "Св. Кл. Охридски", който наскоро представи специален речник по реторика и манипулативни похвати.  С него специалистът се опитва да покаже на хората "не как да манипулират, а как да не бъдат манипулирани, да уловят, че се използват реторични похвати".

Още от античната реторика, похватите са един от начините да победиш –  обяснява пред Радио България проф. Величко Руменчев и, тръгвайки от максимата "Ако смяташ, че си прав манипулирай!", добавя:

"Манипулацията не е непременно вредно нещо. Защото аз може да те манипулирам да не се самоубиеш – да не скочиш, да не изпиеш отрова, да не сложиш наркотик.Пак ли е лошо? – Тоест, манипулацията си е нещо много добро, зависи от намерението. Сега друг въпрос е, че пътят към ада е бил постлан с добри намерения. Но по-добре да манипулираш някой и да му запазиш живот, отколкото да го оставиш да прояви свободната си воля."

Класическите постулати на реториката изцяло се вписват в съвременните технологии на комуникация и т.нар. тик-ток реторика, убеден е експертът. Напомня, че в наше време площадната реторика отстъпва на технологиите, които позволяват на ораторите да говорят на всеки поотделно – "докато човекът си слуша музика на слушалките да слуша и пропаганда".

Да манипулираш означава да водиш, казва професорът, а истинското майсторство на оратора личи тогава, когато аудиторията не усеща, че е манипулирана. Питаме, дали политиците, които искат да ръководят хората, обществото и държавата не са обречени да манипулират публиката и да обещават неща, които знаят, че са неизпълними.

"Те мимикрират като неманипулатори, но всъщност са манипулатори – обяснява експертът по реторика. – Дори в добрия смисъл на думата пак са манипулатори. Но само в добрия смисъл на думата няма да намериш нито един политик – ще го намериш и в добрия, и в лошия смисъл на думата… Едно от определенията на пропагандата, което всъщност е нейния манипулативен аспект е "дейност, която кара хората да се държат така, както не биха се държали в нейно отсъствие".

Убеждението също се определя като вид манипулация – обяснява университетският преподавател по реторика и насочва вниманието към разликата между вяра и доверие: – Вярата е в Бога, където няма нужда от аргументи, а доверието е когато си ме спечелил с аргументация, която се е потвърдила в практиката, че е полезна, че работи. Тогава аз вече се доверявам и много по-лесно бих могъл тепърва да бъда манипулиран. Или какво правят? Убеждават те, работят с тебе, коректни са и ти вече вярваш. И когато дойде моментът “да ти резнат главата“, те я “рязват“ с тежка манипулация, на която ти не създаваш комуникативни бариери. Нямаш селективна перцепция подборно да възприемаш нещата – отваряш шлюза на доверието, възприемаш на готово и падаш в капана. Много често се случва."

За да не бъдем лековато манипулирани с думи и похвати, да разпознаваме и устояваме на пропаганда, проф. Величко Руменчев 15 години работи над създаването на речника "Реторика. Манипулативни похвати", в който са включени 505 термина от словесното изкуство. Както във всички свои книги, той се придържа към илюстрирането на всеки термин с примери от конкретни речи на известни личности, политици и държавници.

Примерът е най-добрата илюстрация на манипулативния похват. Как точно Демостен, Цицерон, Чърчил или някой друг е манипулирал аудиторията си. Нека да е в добрия смисъл на думата. Фултъновата реч например за "желязната завеса" – дотолкова е била силна метафората за "желязна завеса", че много от западните човеци, които са идвали в Източна Европа, са се чудели къде е тая желязна завеса, че не може да я видят. Е това е супер работа", с усмивка казва авторът.

Примерите за манипулативна реторика започват още от корицата на речника. На нея е показана картината "Фрина" на френския художник Жан Жером. Фрина е най-известната елинистична хетера в Атина. Изправена е пред аеропага на съд по обвинение в безбожен разврат. Когато нейният защитник Хиперид вижда, че губи съдебния процес, той разкъсва дрехата на Фрина пред старейшините. Показва им голата истина и пита: може ли Бог да създаде такава красота ако е безбожна? Ораторът печели благоволението на ококорените съдии и Фрина е оправдана.