Църковен календар - Разпети петък

Днес е Велики петък – най-скръбният ден за християнския свят. Нарича се още Разпети петък заради страшните страдания, които невинен Спасителят на човечеството изтърпял - бичуването, поруганието, разпъването и кръстната смърт.

С тежкия кръст на плещите Христос бил поведен към хълм, наречен Голгота, край Йерусалим, за да бъде разпънат невинен, за греховете на човечеството, между двама жестоки разбойници. В тези мигове на нечовешки страдания и болка Спасителят се моли на Своя Отец не за Себе Си, а да прости на мъчителите Му и дава висш пример за любовта Си към ближния.

Именно в този миг единият от разбойниците разпознава в Него Божия Син и Му иска прошка за греховете си. Спасителят приема покаянието на разбойника, извършил най-тежки грехове и му обещава да го вземе със Себе Си в Царството Божие. Така Той дава надежда на вярващите, че за искрено каещите се има прошка.

На тези събития са посветени и богослужебните песнопения.

Сутринта на Разпети петък се четат и пеят Великите (или Царски) часове (първи, трети, шести, девети). Наричат се Велики както заради продължителността, така и заради важните събития, които ни припомнят. Носят и названието Царски, защото през византийската епоха на тях са присъствали и царете. Часовете се пеят и четат в петък сутринта.

Те съдържат псалми, тропари, пророчества, апостолски четива, евангелия и молитви.

След което Разпнатият Спасител символично се снема от Кръста, обвива се в плат и се полага в украсената с цвета света кувуклия, символизираща гроба Господен. Тялото на Иисус Христос е избродирано или изографисано върху плащаницата и изобразява това снемане. Свещенослужителите се покланят и след тях миряните, които в знак на смирение и покаяние се покланят и преминават под плащаницата. Това коленопреклонно преминаване символизира слизането заедно с Господ в Гроба, където вярващите се освобождават от греховете си, за да се възродят за нов живот в Христа.

Вечерта на Разпети петък се отслужва утренята. В началото на богослужението се пеят отпустителните тропари: "Благообразният Йосиф", "Егда снишел еси...", "Мироносицам женам" и "Ужасошася лици ангелстии".

Следва канонът на деня, с всичките осем песни. След това се пеят т.нар. "Похвали", разделени на три "статии", т.е. на три части, известни като "Опело Христово". Тези "Похвали" са съставени от неизвестен песнописец и имат много богато съдържание. Следват евлогитариите "Благословен еси, Господи", стихирите на "Всякое дихание" и Великото славословие.

Излиза се от храма и се обикаля около него с Плащаницата, като се пее "Святий Боже".

След завръщането в храма с Плащаницата отново се пеят тропарите. Следва четенето на текст из книгата на св. прор. Иезекиил (37:1-14), апостолско четиво (1 Кор. 5:6-8 и Гал. 3:13-14) и Евангелие от Матея (Мат. 27:62-66).

На 10 април църквата почита и светия мъченк Терентий и дружината му – Помпий, Африкан, Максим, Зенон, Александър, Теодор и други 33-ма мъченици.

Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".

 Озвучил: Красимир Мартинов