От пазара до хладилника – потребители и търговци под натиска на цените

Войната в Близкия изток, ръстът на цените на горивата и инфлацията все по-осезаемо се пренасят от глобалната икономика към ежедневието на хората в България. Най-видимо това се усеща на общинските пазари – мястото, където малките производители и търговци се срещат директно с потребителите и където всяка промяна в цените рефлектира върху разговорите, настроението на хората, но и нагласата им за покупка.

"В малките общини хората добре знаят кога е пазарния ден и спазват традицията да сверят цените в големите вериги с тези на откритите пазари, откъдето могат да си купят от пресни яйца и кокошки носачки до турски пердета и китайски чехли – разказва кореспондентът на БНР в югозападна България Кети Тренчева.  – В Разлог пазарният ден е всеки понеделник, а търговци, производители и потребители се познават като комшии. От месец насам обаче пазарното пространство се стеснява видимо, асортиментът намалява, а цените се увеличават – дори в рамките на деня. На който не му излиза сметката – ще се откаже, но никой не смее да премине границата на търпимостта, поне засега. Все повече са хората, които търсят разсад, за да си произведат зеленчуците сами и така да се застраховат срещу стряскащите прогнози."

"Всичко ни е скъпо… ние сме пенсионери", споделя жена на пазара в югозападния български град. Хората усещат несигурност и все по-често правят компромиси – обикалят повече, сравняват и купуват по-малко:

"И двата варианта прилагаме – и търсим по-евтино, и купуваме по-рядко… от някои неща се лишаваме."

Под натиск са и търговците, които пътуват от град на град и все по-трудно понасят разходите. Някои вече се колебаят дали да продължат с търговията, тъй като "сметката не излиза", а други се лутат между отчаянието и надеждата.

"Ние вземаме стоката отдалеко, ходим до Петрич, което е на повече от 100 км – обяснява една от търговките на пресни зеленчуци на пазара в Разлог и не скрива, че единствената ѝ възможност да реагира на поскъпването на горивата е да продължи да вдига цените: – И ние ще вдигаме, с малки стъпки, няма как – нали хората трябва да ядат, а и ние също."

Подобна е картината и в Кърджали, където на пазара на производителите вече има празни маси. Причината за някои е във високите наеми, за други – във високите цени на продукцията, която става непродаваема. Повишаването на цените е резултат от натрупани фактори – от енергийните разходи и поскъпването на торовете до глобалните процеси на пазара на храни – казва производителят на зеленчуци Антон Русчуклиев. В разговор с Радка Петкова от БНР-Кърджали агрономът напомня, че в момента на българските пазари има предимно вносни плодове и зеленчуци и допълва:

"В цял свят има едно скачане на цените на храните. Отделно обаче тази година имаме един по-сериозен проблем, свързан с въвеждането на еврото. Както ни убеждаваха, че няма да има увеличение на цените, май на много места цените си останаха по номинал, но в евро, даже и нямаше преобразуване (по 1.95583 лв. за евро). Т.е. реално скочиха цените от това преминаване в евро. В крайна сметка заплатите не мръднаха и това доведе до по-слаба покупателна способност у населението. Народът започна да се стяга, да купува по-малко. С цена от 4 евро патладжанът преминава в сферата на луксозните храни… А като няма оборот, търговецът-наемател на масата на пазара е принуден да я освободи."

Допълнителен натиск оказват и разходите за труд и недостигът на работна ръка. "Цената на труда също скочи… много хора заминаха в чужбина" – свидетелства Русчуклиев.

Така малките производители се оказват притиснати между растящите разходи и ограничените възможности на клиентите си, същевременно конкуренцията с големите търговски вериги остава сериозно предизвикателство. Икономическите процеси имат и по-широк контекст, който прави прогнозите трудни, тъй като цените на енергийните ресурси остават силно зависими от геополитическата нестабилност, включително конфликтите в Близкия изток. Всичко това се вижда като на длан на общинските пазари в България, които все по-ясно отразяват икономическото напрежение – с по-предпазливи купувачи и все по-затруднени търговци. Те остават място за прясна продукция, човешки контакт, но и огледало на кризите, в което личният бюджет среща глобалната несигурност.

По материали на Радка Петкова от БНР Кърджали и Кети Тренчева, кореспондент на БНР в Благоевград

Текст: Елена Каркаланова