Посланик Ваня Андреева: Българите в Ирландия са ценени и уважавани хора

Ваня Андреева-Малакова е извънреден и пълномощен посланик на Република България в Ирландия от септември 2023 г. Кариерата й на дипломат преди това включва два задгранични мандата в Република Северна Македония, мандат в Постоянното представителство на Република България в ООН, ОССЕ и други международни организации, работа в различни структури на Министерството на външните работи, където постъпва през 2000 г. след успешно издържан конкурс. Притежава богат опит по въпросите на Югоизточна Европа, общата външна политика и политиката на сигурност на Европейския съюз, многостранната дипломация, правата на човека и др. 

С посланик Ваня Андреева разговаряме в посолството на страната ни в Дъблин след успешно проведения в края на март т.г. форум "История без граници. Съхраняване на българската памет в чужбина", организиран от Българското училище "Азбука" в ирландската столица.

- Когато се говори за българите в чужбина, най-често изтъкваме важността от опазването на българската идентичност и съхраняването на националната памет в чужбина. Всъщност, има ли реална заплаха за тях?

- Въпросът ви е много резонен, но честно да ви кажа след тези два дни, прекарани заедно с гостите на образователния форум, лично аз нямам никакви притеснения. Напротив, българската идентичност е изключително силна. Успели сме да я запазим като народ стотици години под чуждо владичество, успели сме да предадем цивилизационен принос към Европа - третата азбука в Европейския съюз е кирилицата, разпространяваме културата и историята си, посредством образованието, с помощта на православната църква. Така е било в исторически план, така е и днес. Езикът, това чудо, както писателят Георги Господинов го нарича, е най-силният инструмент за опазването на идентичността.

Нормално е, живеейки на различни места по света, българите да се интегрират и да възприемат и местните култури и ценности. Но това не означава, че тяхната идентичност е застрашена. Напротив, те носят и пазят българското в себе си. И е много полезно и много работещо, когато българите в чужбина установят своя общност и реализират инициативи в тази общност, поддържат се един друг и отстояват своята идентичност. В много демокрации, каквито са страните от Европейския съюз, включително Ирландия, самите държави прилагат политики за интеграцията на пристигащите от други държави. Целта е те да не загубят националното си самосъзнание, да могат свободно да се изразяват, т.е. да упражняват основни свободи и права, като правото на изразяване, правото на сдружаване, правото на образование. Тук в Ирландия имаме няколко български асоциации и училища, което е израз на правото на сдружаване. Затова и за нас като държава е важно в процеса на разширяване на ЕС да се прилагат т.нар. Копенхагенски критерии – за да може тези свободи и права на човека да са гарантирани.

Например, в Ирландия българските деца могат да държат матура на български език. Тя е призната и се организира от държавна изпитна комисия. По този начин децата, които желаят, се явяват на изпит по български език и оценката от него става част от тяхната диплома и формира бала им при кандидатстване във висше учебно заведение. Така децата са мотивирани да посещават българските училища, знаейки че могат да се явят на матура по български език и да повишат оценката си. Това е благодарение на Ирландия. И още един пример. Всяка година през март, около националния празник на страната – Деня на Свети Патрик, се организират паради в цялата страна. И там, където има български общности, те са канени да се присъединят. Миналата година присъствах на парада в град Голуей, където българският фолклорен ансамбъл "Слънчогледи" направи едно страхотно участие. Обра овациите на хората. Т.е. държавата дава възможност за изразяване на идентичността на хората, които са дошли да живеят в Ирландия.

- На какво можемо да отдадем тази ирландска толерантност? Дали не е заради собствената история на Ирландия и многото ирландски емигранти по света?

- Правилно е вашето наблюдение. Наистина обществото е много толерантно, отворено и любопитно към различните култури. Най-вероятно това наистина се дължи на тяхната нелека история. В средата на ХІХ век е големият глад в Ирландия. Тогава са умрели милион и половина ирландци. Други няколко милиона са напуснали Ирландия и днес по целия свят имат огромни диаспори - в САЩ, Канада, Австралия, Нова зеландия и по цял свят. Поради това, че самите те са били приемани и спесявани от чужди народи, това е залегнало и в техния дух - да бъдат отворени към чуждите, приятелски настроени и да им помагат, когато те имат нужда от помощ. Особено видимо беше това, когато страната прие около стотина хиляди украински бежанци след руската инвазия в Украйна. Те бяха много добре приети и все още са тук“.

- Т.е., може би, не бива да ни плаши това, че имаме толкова много българи извън пределите на България?

- Не, не трябва да ни плаши. Но това не означава, че трябва да да сме доволни от тази ситуация и да разчитаме на това, че хората сами ще се погрижат да опазят идентичността си. Да, те носят родината дълбоко в сърцето си. Но има други фактори, които влияят на решенията ни. Например, влияние по отношение на това до каква степен сме мотивирани да изпратим децата си в българско неделно училище оказват условията на работа в едно населено място, колко дни в седмицата се работи, а също - за кое поколение българи в чужбина говорим - първо, второ или трето? Дали говорим за старата българска емиграция, историческите общности или новите ни емигранти. Т.е. ние трябвада полагаме усилия и да влагаме финансови ресурси, да правим общи проекти, да ангажираме хората, за да могат те бъдат една общност. Много е важно те да бъдат мотивирани да се събират. И това е работата на всяко посолство и на всяка наша дипломатическа мисия -  да контактува с широк кръг от представители на българската общност, да ги събира, да им дава идеи и да се вслушва в техните, като им помага те да се осъществяват. Всичко това е част от процеса по опазване на българската идентичност и самосъзнание.

- Как конкретно българското посолство в Дъблин подпомага този процес в Ирландия? Какви са Вашите конкретни действия?

- Вариантите са много и много неща се правят. Правят го всички наши посолства по света, предполагам. Изключително много помагат личните срещи с представителите на общността. Хората са с различни професии, имат разнородни интереси и таланти. Всъщност, българите по света са една представителна извадка на населението в България. Има хора в изкуството, музиканти, артисти, визуални артисти, художници, литератори, поети. Затова казвам, че личните срещи са много полезни - за да се види кой какви очаквания има и с каква е готовността му за включване в общи инициативи. Това е едната линия на действие.

Другата е работата с училищата. За нас това е много лесна задача, защото българските неделни училища в Ирландия са много добре организирани, а броят на децата, които ги посещават, нараства. Занятията им са интересни. Отбелязват се значими дати от българската история, организират се фолклорни състави, участват във всякакъв вид културни дейности. И затова казвам, че за нас е лесно, защото българските училища вече са създали тази добра организация и имат установена годишна програма от дейности. И, доколкото те имат нужда от нас - да правим нещо заедно, да посещаваме техни събития, ние винаги се отзоваваме. Лично аз с огромно удоволствие ходя в българските училища.

Често с децата си организираме разговори по актуални теми, като се стремя те да имат връзка и с моята работа като дипломат. Правя го и със скритата надежда, че така може да вдъхновя някое дете, след като завърши висше образование, да се върне в България и да стане български дипломат. Често избирам дати от календара на ООН и посещавам училищата да говорим по тези теми. Някои от тях са свързани с права на детето, други с тези на момичетата, с трагични събития от световната история като Холокоста, например. Говорила съм също така за връзката на ирландеца Джеймс Баучер с България, в град Шанън имахме разговор за съвременните български учени. Така че, много обичам тази комуникация с децата. И най-интересното е, че на тези срещи винаги присъстват и много родители. Така от детската перспектива разговорът се прехвърля в полето и на възрастните. А след официалната част продължаваме в неформални срещи. Родителите често приготвят и носят баница или други лакомства и става един малък празник за всички ни.

Друго нещо, което се стремя, е да стимулирам децата да изразяват личната си позиция. За мен е много важно те да имат критично мислене. Затова всяка година организираме Награда на посланика. Това е наследена идея от предшественичката ми - посланик Гергана Караджова, която в момента е постоянен представител на България в ООН. Продължихме нейната инициатива и първата година обявихме конкурс за есе "Аз съм посланик на България – страната, която…". Целта беше децата да изразят по какъв начин биха представили България, как те я виждат. Много хубави есета получихме. А миналата година децата можеха да пишат по две теми – за влизането на България в Еврозоната и за влиянието на социалните мрежи – за и против. Разбира се, има и много други други инициативи.

- Знаем ли какъв е броят на българите в Ирландия, в кои части на страната са съсредоточени по-компактно те?

- Точна статистика няма, понеже системата е такава, че няма задължителна регистрация. При последното преброяване тук около 4100 души са посочили като майчин език български, но трябва да имаме предвид, че далеч не всички са участвали в преброяването. По наши оценки българите в Ирландия са между 8000 и 10 000 души. Живеят в различни части на страната – в столицата Дъблин, в Корк, Лимерик, Шанън, Туламор, Голуей… Неделните училища също са показател къде имаме активна българска общност. Две са те в Дъблин, има в Корк, Шанън и Туламор.

- В какви сфери на дейност се реализират нашите сънародници? Доколкото ми е известно, високите технологии са едно от разпространените поприща?  

- Определено има такава тенденция. Почти няма високотехнологична компания, в която да не чувам, че има българи – било то в Google, Meta, Intel, Amazon… Много са. Имаме история на авио инженери, които са една сериозна общност, дошли тук в края на 90-те години на ХХ в. Те са в района на Шанън. Имаме и други инженерни специалисти, а също - счетоводители, работници във фабрики, архитекти, лекари…

- По какви въпроси българите най-често се обръщат към посолството и към вас?

- Най-често се обръщат по консулски въпроси. Това са задължителни неща - подновяване на лични документи, нотариални заверки, декларации. Но извън консулските услуги, още с идването ми като посланик, към мен се обърнаха хора, които говореха за култура, искаха да видят повече български театри, българско кино… Един от първите въпроси, който ми беше зададен, беше и "Кога ще имаме българска църква?". Т.е. хората идват и се обръщат към нас с предложения за съвместни действия. Имаме и много добри творци, които биха искали освен в Ирландия, да се изявят и в България. И през нас те търсят връзка с, било то – Държавния културен институт към МВнР или с друга българска институция. Те виждат себе си в двете страни. Това са техните два дома. Независимо от колко години живеят в Ирландия, те искат да показват творчеството си у и нас. Съвсем наскоро Ники Колиер – изключително талантлива жена, визуален артист от Дъблин, представи своя изложба в етнографския музей в София, а след това в Шуменския университет. Между другото, една от темите, върху които работи тя, е наречена "Крила". Така, в разговор между мен и нея се появи идеята за създаването на инсталация по темата за щъркела и мартеницата. В Ирландия няма щъркели. Ники Колиер се вдъхнови и направи невероятна инсталация в центъра на Дъблин с българския щъркел.

- Явно някои от въпросите, с които се обръщат българите към Вас, вече намират разрешение. Относно българската църква и службите на български език, какво се прави?

- Много се радвам, че тази година на 12 април ще можем да организираме тържествено отбелязване на Възкресение Христово с великденска служба, която ще бъде оглавена лично от митрополит Антоний (б.а. епархийски митрополит за Западна и Средна Европа). Много сме щастливи, че той прие да дойде. Това е един от въпросите, които получавам вече две години и половина около Великден. Много хора се обаждат с питането дали ще има къде да присъстват на българска служба. Когато получават отрицателен отговор, че няма, че не предвиждаме и че всъщност няма къде да се проведе българска служба за Великден, хората се разпръсват в различни посоки. Което не е добре за общността. Хубаво е тя да има едно място, на което да изслуша литургия на български език от български свещеник. И сега много високо оценяваме факта, че митрополит Антоний прие поканата ни. Има голям интерес от български граждани. Помолили сме да ни информират предварително дали ще присъстват. Защото църквата, където ще се проведе литургията, не е много голяма. Но ще събере 250-300 души.

В случая ролята на посолството беше да проведем няколко срещи и кореспонденция с архиепископа на Дъблин. Той беше така любезен да ни предостави църква за българската служба на Възкресение Христово. Това също е пример за доброто отношение на Ирландия към културата на различните народи на нейна територия. Така че, това е едно добро начало. Но пътят към създаване на постоянна църковна общност е дълъг и труден. Надявам се, че след това събитие, общността ни ще бъде достатъчно активна и ще се организира, така че църковните служби на български език да се превърнат в устойчива практика. А ние ще продължим с пълни сили да подкрепяме тези усилия.

- Как българското посолство се подготвя за предстоящите избори?

- Готвим се много сериозно, както винаги. Това е изключително важен момент за България и за всички нас като български граждани. Затова и фокусът ни е изцяло върху организацията на изборите, които трябва да преминат перфектно. Обърнахме се за съдействие към българските организации и доброволци по места. Те реагираха моментално. Това е. Ние сме щастливи, че имаме такава общност в Ирландия - изключително конструктивна, жизнеспособна и организирана. Хората знаят какво правят, очакват го и го вършат с удоволствие и готовност…“.

- Нека преминем и към двустранните отношения. С какво най-често ирландците свързват България?

- България и Ирландия се намират от двете страни на Европа, географски са разположени далеч една от друга, което е естествен проблем за интензивната комуникация. Ако погледнем назад в историята, ще видим, че има свързващи имена на личности основно от Ирландия към България, които обаче не са много, но затова пък са много знакови и са допринесли много за българската кауза. Една такава личност е Джеймс Баучер, а другият голям образ е на Пиърс О'Махони, който е направил сиропиталище в София и осиновил български деца сираци след Илинденско-Преображенското въстание. И тук ще отворя една скоба – съществува инициатива на един от българите в Ирландия - Явор Иванов. Той лансира кампания за събиране на подписи в подкрепа на поставянето на паметник в София в чест на Пиърс О'Махони. Много подписи вече са се събрали. Посолството подкрепи тази инициатива и се надяваме, че когато изпратим подписката до Столичната община, тя ще обърне внимание и ще прегледа сериозно възможността да бъде издигнат паметник на този достоен ирландец в София. Връщам се на въпроса ви - това са връзките, които имаме в историята. След 1990 година, когато установяваме дипломатически отношения с Ирландия, започва много по-интензивно да се развива комуникацията и на политическо ниво. Но най-вече между хората на двете страни. Добре е, че имаме директни самолетни линии между Дъблин и София. През лятото се организират и чартъри до Бургас. А всичко това помага хората да общуват помежду си.

- С какво сме познати на ирландците?

- По моему, това е туризмът. Когато срещна някой ирландец, който е бил в България, ми казва с гордст: "Бях в Сълнчев бряг" или "Бях на Банско". Много ирландци имат и имоти у нас, в България. Наскоро се срещнах с едни прекрасни хора от град Монахан, които 6 месеца от годината живеят в Чепеларе и 6 месеца - в Монахан, в северната част в Ирландия. Самите те стигат до България след като в продължение на години подпомагат лечението на две български деца. Така че, има много ирландци, които са оставили сърцата си в нашата страна.

Разбира се, може да се направи много повече за опознаването на България. Неотдавна имахме щастието да посрещнем тук Мистерията на българските гласове. Концертът на прочутия ни хор се превърна в един празник между българи и ирландци. Правим ии Дни на отворените врати в посолството. Всяка година избираме тема и в един ден от месец септември отваряме посолството за гости. Така например, миналата година направихме много интересно представяне на българската роза и българското розово масло. Много ирландци ни посетиха и за първи път чуха за българската роза, за българското розово масло и проявиха огромен интерес да посетят България. Направихме също много хубаво представяне на творчеството на Георги Господинов. През декември 2024 г. в музея за литература дойдоха много ирландци, а също - мои колеги от посланци, хора от дипломатическия корпус, дойдоха българи от българската общност и отново се получи един голям празник на литературата, на мисълта и на изкуството. По този начин представихме България. Има, разбира се, какво още да се направи, така че да привлечем внимание. Но, за да има ефект, се изискват немалко финансови ресурси. Ирландия е изключително позната държава, защото заделя и инвестира много в представянето на своята култура. Знаете за ирландската музика и танци, за Lord of the Dance и Riverdance. 

- Да си помечтаем нещо подобно и за България. И за една по-мащабна комуникационна стратегия, може би?

- Да, но е необходимо тя да е обезпечена много добре финансово. Защото сме много посолствата по света и е добре да имаме възможности за повече и по-мащабни проекти, които да привличат много по-широка публика.

- А на държавно ниво - как оценявате развитието на двустранните н отношения с Ирландия?

- Отношенията ни са много добри в политически план. Нямаме открити въпроси. Това, което мога да кажа за Ирландия, е, че от самото начало тя е подкрепяла много активно България в  присъединяването й към Европейския съюз. Даде мощна подкрепа сега и за присъединяването ни към еврозоната. Техният финансов министър, който беше и председател на Еврогрупата – Паскал Донахю, лично много подкрепи България. Така че, това няма как да не създаде една много позитивна среда в нашите отношения. Плюс е, че двете страни сме в Европейския съюз, имаме много общи теми, имаме и сходни позиции по много въпроси.

Но трябва да има малко по-голяма активност, според мен, в областта на икономиката, на туризма, на иновациите и високите технологии, защото Ирландия има много какво да даде. От своя страна, България има амбиция да се позиционира в региона на Югоизточна Европа като страна със силни образователни и изследователски центрове в областта на компютърните науки, изкуствения интелект, стартъп компаниите. Така че, тук бихме могли да бъдем много по-активни и да проявим инициативност. В Дъблин има годишни изложения, които създават възможност за много контакти. Така че, една по-голяма активност в тази област, към която имаме интерес, ще се радваме да я подкрепим и да съдействаме за постигане на конкретни договорености. И в сферата на образованието също можем да бъдем доста по-активни - в контактите между университетите и образователните институции, изследователските проекти. Там определено има неизползван потенциал, който можем да доразвием.

- Ваше превъзходителство, благодарим Ви за отделеното време и за споделените мисли!

- Аз ви благодаря! И искам да подчертая още веднъж колко високо оценяваме вашия ангажимент – "Радио България" на Българското национално радио, Българската телеграфна агенция, интернет радио "Татковина" беше тук… Вие сте гласът на нашите хора. Наистина българите имат нужда от вашето внимание, имат нужда да предавате техния глас обратно в България. Ето защо, благодарим! И се надявам, че ще продължим отличното си сътрудничество и в бъдеще!