Орлин Горанов: "Да бъдем заедно и да носим гордо званието българи!"

На Светли понеделник специален гост на Радио България е Орлин Горанов – един от най-успешните ни и обичани артисти. Единственият български певец, признат за звезда както в попмузиката, така и в жанра на операта,  Горанов е възпитаник на голямата школа "Бодра смяна" – първия български детски хор със световна известност, поставил началото на детското хорово пеене у нас. Дебютът му в популярните жанрове е на Младежкия конкурс за забавна песен през 1978 г., където едва 20-годишният певец впечатлява с великолепния си глас и печели първа награда с песента "Интимно" на Стефан Диомов. Голям принос за моделирането на отличителния му изпълнителски стил има съвместната работа с композитора Александър Бръзицов. В началото на 80-те години на ХХ век Орлин Горанов вече е истинска звезда на популярната сцена с няколко престижни международни награди: на "Шлагерфестивал" в Дрезден, "Интерталант" в Прага, "Червеният карамфил" в Сочи. През 1984-та става носител на Голямата награда за изпълнител на най-реномирания български форум за попмузика – "Златният Орфей".

Дипломира се във Вокалния факултет на Музикалната академия и от 1989 г. е солист на Пловдивската опера. Концертира в Русия, Германия, Австрия, Белгия, Унгария, Чехия, Италия, Испания, Корея, Лаос, Виетнам. От 1994-та има постоянни ангажименти в Берлин, където изпълнява главни тенорови партии в опери на Верди и Пучини. В последния четвърт век в активно концертира, не спира и работата му в звукозаписното студио. През 2010 г. участва в един от най-успешните български филми – "Мисия Лондон". Извън България най-често гостува в САЩ, където от години живее единствената му дъщеря. Последното му турне там беше в началото на март с концерти в Атланта, Сиатъл, Сан Франциско, Лас Вегас, Райли (Северна Каролина), Чикаго и Нейпълс (Флорида). 

Големият български артист честити на всички българи – у нас и по света, Христовото Възкресение. За него празникът е символ:

"Възкресението съвпада точно с пролетта – сезона на събуждане, както го наричам аз. След зимния сън светът и природата се събуждат отново за живот. Всичко се разведрява, птичките започват да пеят все по-силно и ние се подготвяме за следващата година, изпълнена с много надежди и мечти. Знаете, в православието това е по-важният празник – Възкресение  Христово, защото това доказва още веднъж, че силата на духа би могла да пребори абсолютно всичко, дори и смъртта. Така че ако имаме вяра в пътя, по който вървим и се уповаваме на Десетте Божи заповеди, всичко ще бъде прекрасно".  

В последните години (случайно или нарочно) нови песни на Орлин Горанов получават премиерите си точно на друг голям християнски празник – Благовещение. На 25 март в рамките на проекта "Пеещи артисти" се появи "Само в съня". Дали нашият гост усеща закрилата и помощта на Божията майка, или на някаква друга сила? "Винаги съм бил благодарен на Божията майка за това, което ми е дала. За таланта, който споделям с всички мои приятели, колеги, фенове, публика, защото това не е мой дар, това е божи дар. И всеки един от братята, които се занимават с изкуство, знае много добре за какво става дума: че ние сме посланици – посланици на нещо свише. Така че аз всеки ден благодаря за шанса, който ми е даден в този живот и се опитвам по всякакъв начин да го правя голям".

"Само в съня" е написана преди около две десетилетия по стихове на покойната Жива Кюлджиева (талантлива българска поетеса, създала текстовете на над 1500 песни). Преди Орлин Горанов песента не е била изпълнявана: "Като всичко хубаво тази песен ме намери – и то съвсем случайно. В онези години, когато е имало комисия в Радиото за подбор, не е била одобрена. Ние с Игор Марковски я намерихме буквално в едно кошче с отхвърлени творби. Направи ни много силно впечатление – и текстът, и музиката на Влади Цанев и се опитахме да я съживим. Като че ли се получи…".

Ако има нещо, което отличава нашия гост сред всички български певци, това е красотата на гласа, кадифеният, нежен, искрен, емоционален, затрогващ тембър. Още много му е дадено: привлекателна външност, артистичност, музикалност, харизма… Отстрани изглежда, че е било много лесно да постигне звездния статус, да покорява сцена след сцена, зала след зала… "Няма нищо лесно в нашата професия" – казва Горанов. Зад това "лесно изглеждане на нещата" стои огромен труд. Кого би назовал като "Учителя" – този, от когото е научил най-важните, съкровени неща в изкуството и в живота? "Не са един и двама, но може би на първо място ще поставя един уникален приятел: музикант, композитор, наистина прекрасен човек, който в началото на моята кариера ми подаде ръка. От него научих много от нещата в този "бранш". Това е Александър Бръзицов – светла му памет!".

Певецът споменава и диригентите на "Бодра смяна" – проф. Бончо Бочев и неговата дъщеря Лиляна Бочева: "хората, които наистина ми показаха пътя, по който трябва да вървя, ако искам да се занимавам с музика". Великолепният детски хор "Бодра смяна" е дал на България няколко оперни знаменитости, сред които прочутата Райна Кабаиванска. Хоровото изкуство ли стои зад решението му да пее и опера?

"Като дете започнах с класици: Монтеверди, Моцарт, Хайдн… Това са първите ми докосвания до музиката. Благодаря и на един великолепен човек – Ивелин Димитров, който ни учеше на музикалното "четмо и писмо", на хармония, на солфеж. Музиката е безкраен океан и колкото по-дълбоко се потапяш, толкова по-бързо разбираш, че си в самото начало. Един живот не стига... А и такива като мен провокатори не обичат да стоят на едно място. Скоро например говорих с много близък мой приятел и колега – джазмен, който ми предложи  да направим концерт с произведения на Пучини. При Пучини има толкова много джаз и толкова интересни хармонии! Ако ги погледнем в малко по-модерен аспект, можем да открием уникални неща. Всички тези – големите, отдавна са написали своите шлагери – и Верди, и Моцарт, и Пучини, и Бизе...".

Една от най-впечатляващите роли на Орлин Горанов в музикалния театър е тази на Дон Кихот в мюзикъла "Човекът от Ла Манча" – еталонен образец от златната епоха на Бродуей. Безспорният хит на тази пиеса е песента на главния герой за Невъзможната мечта. "Аз съм сигурен, че всеки от нас има невъзможни мечти!" – възкликва певецът. "Но хубаво е да стъпваме здраво на земята и всеки да си скача според аршина. Но пък защо човек да не пробва и някоя нова висота, нова територия, да бъде пионер в някое отношение? Специално за тази роля аз подходих много съвестно, защото все пак големият Коста Цонев я изигра преди много години в телевизионния театър и трябваше да се абстрахирам и да го направя по мой начин. В този мюзикъл изпълнявам три роли – на Мигел де Сервантес, на рицаря Дон Кихот и на неговия прототип дон Алонсо Кихано. Наистина велико произведение, велико! То поставя толкова много въпроси и отговори, че трябва да си сляп, за да не ги видиш, или глух, за да не ги чуеш".

Орлин Горанов не може да избере една, две, или три от всички песни, които е изпял и би искал да звучат в годините напред: "Във всичко, което съм правил до този момент, съм оставил част от себе си, от душата си. Дали се е получил необходимият ефект вече само публиката ще каже, защото ние работим единствено за Нейно Величество Публиката. Ако нямаме допирна точка с нея, значи всичко е било напразно. Когато един творец прави нещо, той го прави с послание и с определен адрес. Артистите, общо взето, имаме по-развита сетивност, доста по-ярко виждаме много от нещата в живота, така че ако имаме последователи в тази посока, значи сме си свършили работата".  

А кои негови песни би искал да изпеят артистите след него?

"Ами те вече ги пеят – за което съм благодарен. Имам кавъри – на "Да започнем отначало" на Сашо Бръзицов, на "Светът е за двама" на Мария Нейкова… Доста от младите хора посягат към мои песни. И колкото повече се пеят, толкова по-добре". 

Двуседмичното турне от началото на март не е първото му в САЩ, а срещите с българите там са били вдъхновяващи:

"Това са незабравими вечери! Дългоочаквани, незабравими вечери. Винаги съм оставал без дъх, защото наистина за мен това са българи с голямо "Б", където и да се намират по света. Колкото и да са успели в професията си, или в житейски план, те си остават българи. Те идват със знамената, някои идват облечени с носии... По някакъв начин с мен те са си вкъщи. И съм сигурен, че това се случва с почти всички наши колеги, които гостуват в общностите извън България. Мога да кажа с гордост, че наистина те са големи българи. Те пазят българщината, почти във всеки град има българско училище, има танцови ансамбли, събират се, пеят си, другаруват си… което е великолепно!".

Големият ни музикант и артист счита, че ако искаме да останем силен народ, трябва да бъдем обединени: "Щом става дума за Нейно Величество България – за това дали да бъде, дали да остане,трябва да бъдем заедно".

В началото на Светлата седмица той пожелава на всички българи – у нас и по света:

"Да се гордеем с това, че сме българи. Да носим много високо това звание. И да имаме визия и желание за светли бъднини. Да сме живи и здрави. Всичко друго ще постигнем".