Нов институт изследва особеностите на българските общности зад граница

Приблизително 3 милиона са българите, които живеят зад граница, сочи справка на Министерството на външните работи към 2023 година. Данните са ориентировъчни, тъй като българските граждани не са задължени да се регистрират в дипломатическите ни мисии в чужбина. И все пак фактът, че почти всяко българско семейство има свои членове, близки или приятели, които са последвали късмета си далеч от родината, държи темата за българските общности по света все така актуална, макар и институциите, чиято основна задача е работата с тези общности, да се броят на пръсти. От 11 септември 2025 година към тях се присъедини и създаденият с разрешение на Министерския съвет Институт за българската диаспора и културното наследство зад граница – структура към Университета по библиотекознание и информационни технологии.

От няколко години темата за българите в чужбина е част от работата на Университета, но вече е поета от новосформираното звено. Работата на учените в екипа е финансирана от Фонд "Научни изследвания" към МОН. В момента Институтът работи по три проекта, първият от които вече е приключил, и се отнася за определянето на културологичния профил на българската диаспора. Вторият проект се нарича "Българските общности отвъд границата след 1878 година – Кодът на оцеляването", а третият - "Българите зад граница след 1989",  който обхваща новата икономическа емиграция от епохата на българската демокрация и нейното изследване, което е една почти неразработена тема:

"Характерното за всичките тези диаспори е, че те не са еднакви. Всяка си има своята собствена характеристика. Политическата диаспора е едно, а тази, която е отвъд границата до 1989 година и включва живеещите в Молдова, Бесарабия, Украйна и т. н., е друга – пояснява в интервю за Радио България директорът на Института за българската диаспора и културното наследство зад граница проф. д-р Боряна Бужашка. По думите ѝ, българската емиграция след 1989 година, се разделя на 3 направления: – Едното е чисто икономическото, което е предизвикано от сътресенията, които България преживява в прехода към демокрация. Вълната, която се изсели от България, се характеризира с много висока образованост и подготвеност. Това са хора, които търсят своето развитие чисто професионално в много развити страни, обикновено първоначално те се насочват към Германия, Холандия, Великобритания, Австрия – държави, където те биха могли да намерят своето професионално израстване. "

За да бъде направен опит тези хора отново да изберат да се завърнат у нас е необходимо да бъде повишен стандартът на живот и те да имат възможност да продължат онова, с което се занимават зад граница – категорична е проф. Бужашка.

Част от българската емиграция след 1989 година са и ромите, чиито подбуди да поемат на път, също са предимно икономически:

"Те се насочват към страни, където има много силна социална система, за да могат да я ползват и да могат да се реализират. Аз си мисля, че тези, които се занимават с тези проблеми, биха отчели веднага, че има огромна разлика между ромите, които са живели в Западна Европа и се връщат в България, и тези, които са тук. Те там се приучават на едни традиции, на един режим, който е много различен от нашия. Разбира се, има своите изключения. И другото характерно – те внасят парите, които са изкарали, подпомагат своите роднини в България и всъщност по някакъв начин подпомагат и българската икономика."

Трети сегмент от емиграцията са българските турци, които не прекъсват връзката си с България. Емиграционната вълна в следствие на т.нар. Възродителен процес е огромна – "първоначално се говори за над 350 хиляди, но след това числото стигна 1 милион", посочи Бужашка:

"Какво е характерно за тях обаче – първо, те не говореха езика, който се говори в Република Турция и имаха големи проблеми в началото за адаптиране. Второ – техните родители останаха в България и те изпращат при тях децата си през лятото, възпитани и образовани в една културна среда, характерна за България."

Изложба и кръгла маса с участието на представители на българските общности в седем Балкански държави са събитията, които Институтът подготвя активно в момента.

"С Министерство на външните работи и усилията на посланиците в Балканските страни ще направим една кръгла маса през юни, за да видим и очертаем окончателно какви са проблемите на българските общности в седемте Балкански държави – Албания, Турция, Румъния, Гърция, България, Сърбия, Северна Македония и Косово. Трябва да ви кажа, че това е предизвикателство, защото работата с тези общности е различна във всяка отделна страна. Докато в Албания нямат никакъв проблем с признаването като членове на българска общност и българско малцинство, сериозни са проблемите в Северна Македония. В Румъния пък има много добре изградена система за работа с малцинствата и там българските общности нямат проблем, какъвто имат Западните покрайнини например – в Сърбия" – анонсира събеседничката ни. До края на април се очаква да бъде готова и изложбата "Българите на Балканите и отвъд границата – Кодът на оцеляването". Тя ще покаже документи и свидетелства за българските общности в седемте държави, и ще разкаже за духовни средища и паметни места там. Ще има и информация за някои съвременни инициативи на различните български сдружения в Балканските страни. Експозицията ще бъде представена по време на кръглата маса в София през юни, а след това ще има и своеобразно турне в държавите от Балканите, в които бъде допусната – информира ни Боряна Бужашка.