На Великден при сънародниците в Западно- и Средноевропейската епархия

Западно- и Средноевропейската епархия на БПЦ, за разлика от епархиите на територията на България, има своите специфики. Например, голяма част от нашите задгранични православни църковни общини ползват храмове, предоставени им от други църковни общности (католически и протестантски) за богослужения на български език. Освен това за нас, православните християни в България, дните около Възкресение Христово са неработни, докато за нашите сънародници в чужбина това не е така. Пък и разстоянието от местожителството им до най-близкия български храм често не е никак малко. С архиерея на епархията – Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний разговаряме за всички тези фактори, които определят реда на богослуженията за Възкресение Христово, през Страстната и през Светлата седмица и не само:

"Наистина, на местата, където не ползваме собствени храмове, трябва да се съобразим с времевите пояси и с часовете, в които можем да ползваме храмовете. Но като цяло, нашите свещенослужители са в храмовете. В повечето случаи ние предоставяме богослужебен график за цялата година, в който са отразени по-важните Господски и Богородични празници, падащи се извън неделните дни. Тъй като богослужението в Западно- и Средноевропейската епархия е изцяло съсредоточено в неделния ден, когато нашите сънародници имат възможността да дойдат в храма. Повечето от тях работят на шестдневна работна седмица и единствения ден, който имат за себе си и за своите семейства, те го посвещават в по-голямата му част на Бога и на Църквата."

По думите на митрополит Антоний, в дните преди Великден по правило има малка посещаемост, но на вечерните богослужения хората се стараят да отидат от работа направо в храма, за да могат да се помолят в тези благодатни дни, предшестващи Възкресение Христово.

В случаите, когато дадена българска православна църковна община не разполага със собствен свещеник или пък един и същи свещенослужител има духовната грижа за няколко църковни общини, архиереят има грижата да обезпечи Великденско богослужение за всички тях:

"От една страна, свещенослужителите гледат да служат на едното място в съботната вечер, когато се отслужват Пасхалната полунощница, Утренята и светата Литургия, а на другото място да служат на следващия ден – в неделя, когато се отслужва пък Вечернята с четенето на Евангелието на различни езици. Целта е вярващите и в едната, и в другата църковна община, в които се служи, да чуят възгласа "Христос Воскресе!" и Пасхалното послание. От друга страна, ако църковните общини, които обгрижва даден свещеник, не са на голямо разстояние, енориите се обединяват на място, където е по-просторно и има възможност да се съберат и всички заедно да отбележат подобаващо празника на Христовото Възкресение."

Много са редки случаите, в които на един свещеник се налага да обгрижва две църковни общини и митрополит Антоний се надява в бъдеще да има самостоятелен свещеник за църковните общини, в които има нужда.

В Берлин, където е седалището на митрополита, свещенослужителите са трима, а двама от тях за празника на Христовото Възкресение пътуват до Загреб и до Женева, за да не останат и тези храмове на българските църковни общини без пасхално богослужение.

Ежегодно митрополит Антоний подготвя и разпраща в пределите на диоцеза си пасхално послание до клира и миряните на поверената му епархия и неговото архипастирско благословение достига до всички негови пасоми. Но той лично, по традиция, отбелязва Празника на празниците – Възкресение Христово – в седалището на епархията в Берлин. С много малки изключения – като тазгодишното великденско богослужение в Дъблин, Ирландия, където митрополитът е поканен служи от българския посланик там.

Има идея в Дъблин да бъде създадена българска православна църковна мисия на територията на Ирландия. На първо време – с надеждата тази мисия да укрепне и да прерасне в българска православна църковна община с името на небесен покровител, който да бъде закрилник на нашите сънародници в Ирландия.

Само преди няколко седмици, в Ландсхут, близо до Регенсбург, в Бавария, за Възкресното богослужение нашите сънародници се сдобиха с храм: "Успяхме да вземем този храм, за да можем да съберем българите, които живеят в тази част на Бавария, и да удовлетворим техните духовни потребности" – споделя радостта си митрополит Антоний.

Според архиерея всяка година Възкресение Христово се преживява различно:

"Това е наистина голям празник, който със своята емоция, със своите молитвени богослужебни последования и със своята тържественост кара човешкото сърце да трепти, да се радва и да се вълнува. Преди няколко години имах възможност да отслужа сам, лично богослуженията на Разпети петък и на Възкресение Христово в Памплона, където нашите сънародници основаха българска православна църковна мисия, посветена на свети Фермин и света великомъченица Неделя. За моя голяма изненада, за много кратко време, като за първа година, жените се бяха събрали, репетирали, разучили "Опелото Христово" и "Надгробен плач" и пееха от сърце. Това тяхно старание беше наистина голямо удовлетворение за мен и разбрах, че това, което правим там, си струва и трябва да продължим усилията си."

По думите на Западно- и Средноевропейския митрополит, "когато една енория е обединена и осъзната – очаквала е празника с пост и молитва, участвала е в богослуженията по време на светата Четиридесетница, била е всяка неделя в храма, вярващите са се подкрепяли и са споделяли своите трудности и изпитания помежду си и в изповед пред свещеника – тогава радостта от Възкресение Христово е като че ли много по-истинска.

Без да омаловажава по никакъв начин присъствието на много народ във Възкресната нощ, той изтъкна "че все пак, независимо от даденостите на съвременния свят и отдалечаването от Бога и Църквата, хората, водени от своя интерес, идват до храма. Пък оттам нататък оставяме Бог да се докосне до техните души".

В тези смутни времена на разделение, страх, войни, вражда и омраза, в светлината на Христовото Възкресение посланието на митрополит Антоний към всички Христови следовници е следното:

"Христос казва на Своите ученици след Своето Възкресение – когато знаем, че те са изплашени и объркани: "Не бойте се!". Да не се боят, защото всичко това, което се случва, е по Божи промисъл и по Божие допущение. Като вярващи християни знаем това. Естествено, да усилят своята молитва. Това бих ги посъветвал, защото тя е единственото средство за борба с изпитанията, със страстите, с греховете и с всички злини на този свят. Христос казва за врага на човешкото спасение и поднебесните духове на злобата, че те могат да бъдат победени изцяло само с пост и молитва. Затова и виждаме в историята на човечеството, на християнството и на Църквата, че по време на големи изпитания хората са усилвали своята молитва и са постили усърдно, за да отмине това, което ги е постигнало или ги застрашава."

Според него, в настоящите смутни времена, в които дезинформацията и фалшивите новини ни заливат от социалните мрежи и медиите, е много трудно хората да запазят пълно самообладание и няма как да не трепнат сърцата и душите им.

"Но пък знаем, че Христос казва: "Аз съм с вас през всички дни до свършека на света" и за Църквата – че "портите адови няма да ѝ надделеят". Вярвайки в това, ние стоим в кораба на спасението, който е Църквата Христова, подпомагаме се един друг, носим тегобите си и изпълняваме закона Христов. Като членове на общото Тяло на Църквата Христова, ние сме призвани да понасяме изпитанията, скърбите, а и радостите, за да вървим бодро, изкачвайки нашата житейска Голгота, и срещайки се с Христос, да получим дара на вечния живот."

Възкресение Христово е празник на надеждата, на възраждането и на победата. Към паството на поверената му от Бога Западно- и Средноевропейска епархия митрополит Антоний се обръща с думите:

"Бих пожелал на нашите сънародници да не губят вярата в Бога, да обичат България, да преодоляват изпитанията с търпение, с повече молитва и с повече усърдие. Да търсят отговорите на своите житейски проблеми първо в себе си чрез молитва към Бога, а след това в другите около нас, защото в повечето случаи ние сами изграждаме житейския си път. Да търсят молитвата на Църквата, да се ползват от благодатните дарове, които Светият Дух всещедро е излял в Христовата Църква! Да търсят свещенослужителите, на чиито ръце Бог е поверил техните души, защото Бог е дал на нас, духовенството, задачата да представим един ден оправдани пред Неговото Лице душите, грижата за които ни е възложил. Да имат вяра, упование, надежда и повече любов – към Бога, помежду си и към самите себе си!"