Песнопенията на Разпети петък вдъхват вяра във Възкресението

Песнопенията на Разпети петък са сред най-красивите и въздействащи в православното богослужение. Те не са просто музика, а музикално ридание, което сякаш ни води през събитията на Голгота и завършват с трепетното очакване на Възкресението на Спасителя.

Макар и да описват скръбта, в тях извира надеждата, че смъртта със смърт е победена. Иисус Христос, източникът на живота, е положен в гроб, но именно с това влизане в смъртта Той я разрушава отвътре. Това вдъхва на вярващия сигурност, че смъртта и гробът не са край, а врата към спасението.

"Църквата не ни дава никакво време да скърбим по човешки", отбелязва в интервю за Радио България богословът и преподавател по църковно пеене Никола Антонов и добавя:

"По този начин църквата ни възпитава да преживяваме скръбта, да изпитваме скръбта, но да не ѝ се отдаваме. Това е също и възпитание за нас в живота ни в днешно време. Кой е бичът на съвремието? Ами депресията, унинието – това е скръбта за съвременния човек. Не е задължително да си загубил близък човек, за да потънеш в такова състояние, което обхваща повечето хора, когато се сблъскват с трудностите. И в този смисъл несъзнателно ние, следвайки този богослужебен цикъл, всъщност се възпитаваме как да не потъваме в скръбта."

Преходът от скръб към светлина ярко се откроява в трите статии на Опело Христово, известно още като Надгробен плач. В първата и втората преобладава скръбта на Божията Майка, която оплаква Сина си: "Ти, Който си Живот, сам, Христе, слезе в гроб...". Но в третата вече се прокрадва светлината на радостта: "Жените мироносици, при гроба Твой дошли..."

В българските православни храмове се изпълняват два основни стила на Опело Христово. Това са византийското източно църковно пеене, което е по-вглъбено и мистично и хоровото многогласно пеене, в което мелодията е лесно разпознаваема и приобщаваща всички присъстващи в храма:

"Многогласната версия – тригласната или четригласната – има различни варианти според това за какъв тип църковен хор е предназначена. Също е базирана на византийската, но е хармонизирана, така че в основата звучи византийският модел. И двата варианта са красиви и богати, но много е важно да знаем как да изпълняваме тези мелодии, тъй като някъде се прекалява било то с минорния, било то с мажорния елемент. Това вече е въпрос на възпитание, на църковна естетика, на изпълнителите, на хоровете, на диригентите и това е важна тема, която е свързана с начина, по който ние интерпретираме църковните мелодии, независимо дали говорим за многогласна църковна музика или за едногласната традиция."

Едни от най-красивите хармонизации на църковните песнопения са дело на големия български композитор Добри Христов и се пеят в почти всеки голям български храм. А най-добрите образци на хорово "Опело Христово", могат да бъдат чути в храм-паметника "Св. Александър Невски".

Мъжкият хор "Св. Йоан Кукузел", макар и често да пее в монодичен стил, също има многогласни изпълнения на части от Опелото, които са световно признати, заради изключителния баланс и дълбочина.

Музиката в богослуженията има много важна роля, изтъква Никола Антонов и пояснява:

"Църквата затова още в древността е създала специални църковни правила, относно певците, как трябва да се пее. Казва се с особено внимание и умиление, което е също аскетическа добродетел. Действително задачата на  музиката в православното богослужение е да подпомага молитвата на вярващите, да ги води така, че сякаш всички, които сме в литургията да вървим в един духоносен поход към Царството Божие пеейки, понеже пеенето е едно постоянно вътрешно движение на душата. Затова почти всичко в православното богослужение се пее, тъй като ние непрекъснато се движим. Ние се движим към Бога, не стоим на едно място. Много сериозно е призванието на църковните певци и друг е въпросът доколко ние отговаряме на тези изисквания и критерии."