Йовчо Караиванов – колосът сред изпълнителите на тракийски народни песни

Йовчо Караиванов (18 март 1926 – 31 март 1996) е определян като "гигант и недостъпна планина сред певците на тракийски народни песни" (от Антония Гърдева) и "епоха във фолклорната ни култура" (от Илка Димитрова). Роден е в село Селиминово, близо до Сливен. В младежките години му се налага да работи в текстилни фабрики. След получена стипендия на 21-годишна възраст успява да завърши средно образование в Сливен, а по-късно се дипломира в Юридическия факултет на Софийския университет. Въпреки упреците на професорите, които виждат в Караиванов успешен бъдещ адвокат, той избира пътя на народен певец заради непреодолима страст към изкуството, изпълнила живота му със съдържание и смисъл.

Природният талант, чудесният лиричен глас и богатият му репертоар го отвеждат до микрофоните на БНР и Държавния ансамбъл за народни песни и танци, ръководен от Филип Кутев. Работи и в Концертна дирекция, където създава групата "Българска песен". Гастролира в Швейцария, Франция, Русия, Ирак, Ливан, Монголия, Китай.

Изпълнител с вроден вкус и взискателност, той прославя фолклора на родния си регион. Тракийските песни в неговите интерпретации стават изключително популярни и до днес са част от репертоара на много народни певци и ансамбли.

В последните години от живота си Караиванов работи в редакция "Народна музика" на БНР и отговаря за чистотата на музикалните диалекти в планираните за запис песни. Години наред е и отдаден педагог. Негови ученици са звезди като Красимир Станев, Слави Бойчев, Тодор Кожухаров, Славка Бойчева, Бинка Добрева, Данислав Кехайов. Подготвяйки своя и техния репертоар, Йовчо Караиванов често се допитва до изтъкнати фолклористи от БАН. Един от близките му колеги и приятели е акад. Николай Кауфман, който го нарича "щастливо явление в нашия музикален живот" и "едно от най-високите постижения на българската народна певческа школа".

На 31 март 1996 г., с голям фолклорен концерт в НДК е отбелязан 70-годишният юбилей на Караиванов. Николай Кауфман излиза на сцената, за да запознае публиката с творческия му път. Думите му са запазени в "Златния фонд" на БНР:

"Роден в село Селиминово под щастлива звезда. Майка му и нейната майка са потомствени певици на тракийски народни песни. В селото няма радио, грамофонната плоча също в младите му години не е проникнала. И днес да попитате Йовчо откога помни песните, които знае, а те са стотици, не може да ви отговори. Засмукал ги е с майчиното мляко. В селския им дом от сутрин до вечер се е пяло, а той слушал всяка песен с огромен интерес. Така 13-14-годишен той вече има в съзнанието си над 200 майчини песни – преминал е голямата школа, без която народен певец не се става. Следват годините в Сливен, където учи в гимназията. Тук негов учител по музика е големият музикант, пианист и композитор Мишо Тодоров. Той веднага преценява, че младежът от Селиминово е роден музикант и то с изключителни гласови възможности и талант. С часове Мишо Тодоров слуша възхитен песните на Йовчо. Всяка песен той анализира като самостоятелна художествено-сценична творба и обяснява на младия певец как трябва да я изгради…".

Музикалната кариера на Караиванов започва от есента на 1949 г. с конкурс, организиран от редакция "Народна музика" при БНР. Това е първата му среща с членовете на комисията: именития народен певец Жечо Долчинков, главния редактор Георги Бояджиев, Борис Петров, създал хора "Мистерия на българските гласове", поетите Асен Разцветников и Иван Василев. По условие трябва да представи списък с репертоара си. 180-те заглавия учудват комисията, но когато запява, опитните професионалисти остават поразени – млад, интелигентен човек, а пее като зрял селски народен певец. Два дни по-късно са осъществени първите му четири записа с оркестъра на Коста Колев. "Неговите песни се отделят със своята стилова чистота, с прецизното изпълнение, с релефно образуваната форма" – казва акад. Кауфман и отбелязва, че Караиванов няма вкус към "песните-сензации".

Сред най-популярните му изпълнения са "Забрави си Марко аленото конче", "Песен за Лалуш войвода", "Снощи минах през пашови двори", "Тенева мама думаше", "Стоян през гора вървеше", "Райка по двори ходеше", "Ах, мари запяло е пиле", определени от Николай Кауфман като "тежки, истински народни песни", за разлика от хороводните, към които Караиванов посяга рядко, защото ги счита за недотам представителни.

Интересна е историята на песента "Съмна, бульо" – показателна за творческото отношение към всичко, което големият певец поднася на своите слушатели. Оригиналната мелодия е близка до тази, която пее Йовчо, но при нея липсват кулминацията в началото и в края. Караиванов търси и намира "чудесните извисявания, които открояват брилянтните му височини". Началните поетични стихове "Съмна, бульо" са негово творчество. Всяка песен е моделирана дълго, преди да бъде представена.

Успоредно с концертната е и огромната дейност по събиране и записване на фолклорни мелодии. Акад. Кауфман определя издиреното от Йовчо Караиванов като "скъпоценен, истински Златен фонд, с който всеки народ би се гордял". Негово откритие са образците за солист-мъж и женски народен хор, дуетите с Калинка Вълчева, Янка Рупкина... Той е един от първите педагози по народно пеене, работили успешно с учениците в първото специализираното училище за българска народна музика – днес Национално училище за фолклорни изкуства "Филип Кутев" в Котел. Според Николай Кауфман дейността му като сътрудник на редакция "Народна музика" при БНР е изключително полезна: "през това време опасност от внасяне във фонда на песни със съмнителни художествени качества бе изключена".

В интервю за БНР известната с изключителния си алтов глас народна певица Стайка Гьокова, изнесла над 1000 концерта заедно с Йовчо Караиванов, казва:

"Йовчо е чудесен колега. Партньорството ми с него е незабравимо.  Най-хубавите мигове в живота ми по време на творческата ми дейност са с него. Концерти, които сме имали у нас и в чужбина, са преминавали при изключително голямо уважение, разбирателство и успех. Един колега, от когото може човек да научи много. Той е помагал на много хора, включително и на мен – в някои текстове на песните, тъй като той работеше в Радиото и това му беше работата". 

Един от най-известните ученици на Караиванов – народният певец, педагог и диригент Красимир Станев, споделя, че се гордее да е "неговият първи и най-добър ученик и го чувства като свой духовен баща". В интервю за БНР Станев заявява, че Йовчо Караиванов и Вълкана Стоянова са "еталон в тракийската народна музика с перфектни изпълнения". Запитан какъв е бил учителят му като личност, той казва: сериозен човек, последователен, принципен, настоявал да се спазва чистотата на стила.

31 март 1996-а, НДК. Йовчо Караиванов е щастлив – концертът за 70-годишнината му е представителен, залата е пълна. Развълнуван, той се обръща към публиката:

"Аз не знам, питали са ме, отговарял съм някак си, кога ей така, просто по инерция, друг път малко по-иначе: "Кога успя да научиш толкоз много песни? Кога?". Ами аз сам не зная. Аз смятам, че от същото време, когато съм се учил да говоря, съм се научил и да пея. Съвсем съм сигурен в това. И не мога да ги разчленя". Певецът си спомня за майка си, която не спирала да работи и да пее: "тя никога не можеше да скръсти ръце, защото ние бяхме осем деца. Чудил съм се, бях вече 10-12 годишен: мама преде – пее, тъче – пее, лющи боб – пее, ниже тютюн – пее, оре, вършее – пее. Чудел съм се как, защо, не се ли изморява?".

Когато в гимназията в Сливен попада на големия музикант Мишо Тодоров и му изпява няколко народни песни, педагогът го прегръща и възкликва: "Никога да не съм те чул вече да пееш друга песен. Само, само народни!", а после му казва: "Момчето ми, това е песен, както пеят птичките от душевна ведрина. Така се пее. От душевна ведрина. Разбереш ли това, твоят успех винаги ще бъде гарантиран". Йовчо Караиванов си спомня и срещата с известния митрополит Евлогий Сливенски, който му помага в труден момент и го благославя с думите: "Нека твоите песни да бъдат твоите молитви. Съумей от всяка песен да направиш молитва!".

Интелигентен и любознателен, Караиванов се интересува от различни изкуства, има особени пристрастия към операта, театъра и литературата. Носител е на няколко престижни национални отличия. В края на словото си на юбилейния му концерт през 1996 г. акад. Кауфман анализира основните художествени качества на изпълнителския му стил:

"Чист тракийски словесен и музикален диалект; искрена, непресторена емоционалност; богата, но стегната, неразточителна орнаментика, строго дозирана според характера на песента; богата музикална и словесна дарба за импровизация; логична музикална фразировка – едва доловими динамични нюанси; висока естетика при подбора и поднасянето на народната песен; безупречна интонационна чистота; умерено красиво вибрато, различно от съвременното изкривяване и преувеличаване на традиционното вибрато. Цялостно утвърден, бих го нарекъл "Йовчов изпълнителски стил", който го отличава ярко от всички други големи наши народни певци. Целият голям свой път артистът извървя в тясна близост с Радио София. Следата му е видна и чуйна в цяла България – сега и в далечно бъдеще".

В последните минути на своя юбилеен концерт Йовчо Караиванов се обръща към публиката:

"Обичах живота. Обичам го и сега – от песните, които знам от баба и от мама. Особено впечатление ми правеше, когато мама пееше песни, които имат за основата си някакво поверие, или нещо от този род". После разказва съдържанието на своя любима песен, в която млад мъж споделя с майка си странен сън и опасенията си, че този сън вещае смъртта му. Караиванов изпява песента. Залата, изпълнена с почитатели, приятели, колеги, изтъкнати музиканти, артисти, журналисти, политици…  аплодира. Часове след края на концерта певецът напуска този свят.

"Същността на живота му е сложна емоция" – пише за него Антония Гърдева, дългогодишен музикален редактор в БНР, "странна смесица от балансиращи черти: деликатност и упоритост, мъдрост и неистовост, тихо и съзерцателно настроение и пищност на чувствата. Гласът му, ясен и нежен, с богати темброви цветове, е артистичната индивидуалност на необичайна лирика. Йовчо Караиванов изпълва своите любовни, революционни и исторически песни с уникално вдъхновение".