Юлия Нойхоф за живота си в България – между култури, технологии и вдъхновение

В малко село край град Павликени, близо до старата столица на България – Велико Търново, далеч от шума на големия град, Юлия Нойхоф изгражда своя нов свят – свят, в който се преплитат различни култури, езици и професионални пътища.

Родена в Западна Германия, близо до границата с Франция, тя поема по традиционния образователен път, изучавайки Европейски науки в Източна Германия. Но животът ѝ тръгва в неочаквана посока.

"Историята ми започна, както и за повечето чужденци, с любовта. Пътувах на стоп до Иран и само месец след пристигането си в България, срещнах любовта в лицето на моя съпруг – павликенец. И така вече 10 години живеем на село – тук ни задържат нашите деца и семейството на съпруга ми.Тогава нямаше толкова възможности за дистанционна работа и започнах като учител по немски език, което много ми допадна и оттам се разви идеята да изкарам сертификат за обучител по АI, която реализирах отново дистанционно – в Щатите. И така започнах работа за немска агенция, за която писах и все още пиша обучения онлайн.“

Днес, десет години по-късно, Юлия говори свободно български език. Признава, че не е било лесно да опитоми езика ни: "Плаках повече от един път докато учих български, но инвестирах много време, средства и усилия, защото исках да говоря свободно и да общувам с хората в България".

Паралелно с грижите за двамата си синове и професионалната си дейност, тя открива вдъхновение и в импровизационния театър – пространство за свобода, креативност и възможност да развие умение да разбираш другия.

"Всичко започна оттам, че в социалните мрежи се появи реклама за импро театър и реших да пробвам – отидох на уъркшоп в София, който беше на английски език. След това реших да създам подобна общност и тук, във Велико Търново, защото това е много хубав начин за обмен с хората и помага да развиваш различни способности. Когато правиш импро театър или нещо което развива креативността, развиваш и способност, например, да слушаш друг човек и да реагираш от неговата позиция, учиш се да влизаш в ролята на другия – много ценно умение, особено в нашето време."

Творческият ѝ импулс я води и до създаването на първата в България "гъмжаща книжка" – издание, изпълнено с детайли и сцени от българския живот, посветено на нейните деца, по подобие на немските подобни издания.

"Получихме "Гъмжаща книжка" от Германия за една Коледа и тя много се хареса на детето ми. Аз съм пораснала с такива книги – те са в голям размер, където много често има само картини или много малко текст. Идеята е, че има един герой на всяка картина и детето, което гледа книжките подрежда история на този човек. Търсих после подобна в България и не успях да открия и така реших  да създам такава, за да помогна дори и на най-малките деца, на около годинка, да разбират околната среда като свързват картинките от книжката с света наоколо. Децата могат да свързват картинките с реалния си живот, което е много хубаво и също стимулира разговор между родителя и детето“, казва Юлия.

Младата жена споделя, че за разлика от селото ѝ в Германия, селата тук притежават и поддържат сплотени общности и богат социален живот – нещо, което много ѝ допада и я кара да се чувства като у дома.

"Пораснах в едно село в Германия, но това, което най-много ми харесва тук в селото, където живея, е, че има голям център с две малки магазинчета и най-хубавото, че наистина хората там се събират – млади и по-възрастни. Има пенсионерски клуб, пейки, детска площадка и това, че винаги има хора много ми харесва. И другото, което също беше голяма изненада за мен е, че нашето село е много близо до природата. Има много гори наоколо и например можеш да видиш костенурка на улицата или в градината си, което разбира се, в Германия не се случва така. Това са най-любимите ми неща в нашето село" – споделя тя.

Историята на Юлия Нойхоф ни доказва, че животът често повежда по изненадващи пътища, а някъде там, по пътя, можем да открием нов дом, смисъл и неочаквани възможности.

Какво е да обучаваш хора в сферата на изкуствения интелект, как изглежда бъдещето на технологиите през нейните очи и какво всъщност представлява "гъмжащата книжка" – Юлия Нойхоф разказва в интервю за БНР и Анелия Димитрова от програма "Христо Ботев".