В морето на несигурността спасителен пояс за българина е хуморът

Инфлацията тревожи българите – промяната на валутата, допълнена от покачването на цените на горивата пробива дупки в семейните бюджети. Затова и известните с изостреното си чувство за хумор и пестеливост в ежедневието габровци, сериозно или на шега казват, че не излизат, за да не я срещнат. В българската столица на хумора използваха ръста на цените като повод да се пошегуват и националният детски конкурс за изработване на бостанско плашило тази година е под мотото "Плаша цените, а не гаргите".

"Освен да изпъди гаргите, за да опази реколтата, габровци използват плашило и за друго – преди години находчиви жители на града бяха сложили край пътя до къщите им кукла на полицай, като плашило за джигитите на пътя – разказва кореспондентът на БНР в града Велина Махлебашиева. – Сега обаче темата, която чувствително вълнува мнозина, е ръстът на цените. Затова от Етнографския музей "Етър", организатори на национален конкурс за бостанско плашило, решават да изпитат чувството за хумор на децата и младежите, като ги канят да покажат плашила, които стряскат не гаргите, а цените. Надпреварата продължава, но няколко творения вече са представени за участие. Едното от тях е на детската градина "Дъга" в Габрово."

От всички използвани материали за плашилото, което надхвърля човешки ръст, само метлата е нова, уточнява учителката Петя Керекова.

"Децата казаха да бъде с метла, за да гони високите цени на играчките, защото техните родители откакто цените са в евро не им купували много играчки. И така, с това плашило искат да станат цените по-ниски. "Евтиния" сме кръстили плашилото, защото е направено от много евтини неща – капачки, костюм от магазин за втора употреба, уста от спукана топка, счупен чадър за пола… сложили сме и червен конец, за да не хваща уроки. Децата сложиха и свирка в устата, "за да надува ушите на хората за по-ниски цени"."

Така, по габровски с много хумор малките деца "коментират" голямата тема за ръста на цените и тревожността, която витае в българското общество. "Пари се пестят, когато има" – коментира възрастен жител на града, а негова съгражданка допълва: "Габровецът може да оцелее всякак – той просто се затваря и чака да мине най-лошото и тогава излиза. Трудно ще ни затрият!"– категорична е тя.

Оказва се, че хуморът е важна част от здравословния подход за справяне с трудни ситуации и кризи. Психологът проф. Маргарита Бакрачева коментирав ефира на БНР, че когато загубим чувството си за хумор, пасивното адаптиране и чакането още повече се отразяват негативно това, до което ни води инфлацията и финансовите условия на несигурност. Всичко това повлиява базовото ни усещане за сигурност и контрол на живота. Колкото и възрастните да се стремят да балансират, ситуацията в последните седмици се отразява и на децата, казва експертът.

"Живеем на практика в една ескалираща ситуация на несигурност, която започна по време на пандемията от Ковид, продължи и с военните конфликти и особено сега ескалира. Говорим в момента за по-обща глобална криза, която, особено когато е на фона и на национална нестабилност, създава среда на непредвидимост, в която трудно можем да планираме."

Няма как да предпазим някого, въпросът е адаптирането да бъде направено по оптимален начин, така че да се смекчат негативните ефекти, казва тя. Съветът ѝ е да се фокусираме върху нещата, които ни създават усещане за сигурност и контрол – те най-вече са свързани с нашите междуличностни контакти и нещата от ежедневието, които, независимо от външните обстоятелства, можем да направим.

"Недоверието, социалното напрежение, което расте, предстоящите избори – това са теми, които много могат да повлияят комуникацията ни с другите. Затова бих разграничила този аспект на комуникацията от тази с хора, с които можем да правим нещо – да гледаме филм, да играем на нещо, да се разходим. Основната причина да се чувстваме зле и да изпитваме тази тревожност, която рефлектира и върху оцеляването, планирането и всички други притеснения, които традиционно имаме, свързани и с климатичните промени и миграционните процеси е че една част от информацията възприемаме съзнателно през традиционните медии, социалните мрежи и това, което си говорим. Но има и една по-голяма част от информацията, която възприемаме като сигурност или несигурност на средата, а тя се възприема чрез нервната ни система – липсата на усмивки на лицата на хората, цялото усещане около нас, за което обичайно не с даваме сметка."

Именно затова са много важни малките неща, които са в наш контрол – да отделим специално време, за да организираме нещо за семейството, за децата, без да се опитваме по този начин да изкривяваме ситуацията или да избягаме от ежедневието. Това няма да реши проблемът с общата тревожност, но ще балансира и малко ще успокои организма – казва специалистът: "Когато отделим време, така че да регулираме преживяванията си, ние вървим и в посока да поддържаме баланса, който осигурява и физическо, и психическо здраве" – уточнява проф. Маргарита Бакрачева.

 

Интервюта: Велина Махлебашиева и Юлияна Корнажева

Редактор: Е. Каркаланова