Църковен календар – 22 април 2026 г.

Преподобни Теодор се родил през VI в. в малоазийската област Галатия, с. Сикеа, от което е получил и името си Сикеот. При благочестивите му родители живеела и престарялата му баба по майка и сестрата на майка му, Деспина. Баща му бил на военна служба в гвардията на император Юстиниан. Взаимна любов свързвала членовете на това семейство. Раждането на детето доставило радост на всички и допълнило щастието на семейството. На младенеца дали името Теодор, което означава Божи дар.

Когато Теодор навършил шест години, родителите му поискали той да служи във войската. Майка му приготвила богато украсена дреха и златен пояс, подготвяли се да заминат за Цариград, където да го запишат в императорската гвардия. Но насън й се явил св. великомъченик Георги и й казал: "Не се труди напразно, защото Небесният Цар иска сина ти!".

Като се събудила, майката много плакала, защото разбрала тези думи в смисъл, че детето скоро ще умре. Поради това тя не изпълнила своето намерение да го посвети на военна служба. А момчето растяло и заяквало. На осемгодишна възраст Теодор започнал да посещава училище и учудвал другарите и учителите си със своето прилежание, добри успехи и примерно поведение. При детските игри бил сдържан, не произнасял неприлични думи, сдобрявал скаралите се.

В дома на Теодоровото семейство живеел и един благочестив старец, на име Стефан. Той прекарвал живота си в пост и постоянно се молел. Малкият Теодор обикнал стареца, започнал често да дохожда и да беседва с него и се стараел да подражава на делата му. Понякога отказвал да обядва, следвайки постническия пример на стареца. През свободното от училище време отивал в църквата “Св. великомъченик Георги”, която се намирала на един хълм близо до селото, и там се молел със Стефан.

Когато бил на четиринайсет години, Теодор изкопал една пещера на хълма близо до същата тази църква. И се установил да живее там. Повече от времето си прекарвал в молитва било в храма, било в пещерата. Баба му Елпидия често го посещавала и му донасяла хляб и плодове, но тази храна той раздавал на бедните и на случайни пътници.

Тези монашески подвизи Теодор преценил като недостатъчни. Затова напуснал това място и отишъл в далечна планина, където хора рядко минавали. Цели две години прекарал Теодор в тази пещера и никой не научил къде се подвизава.

Когато станал на 18 години, епископът на главния град в областта го ръкоположил за свещеник. Теодор започнал с усърдие да изпълнява новите си задължения и благоговейно да принася безкръвната жертва. По това време той посетил Палестина и се поклонил на светите места. Като се върнал в родината си, той – както и по-рано – останал да живее при църквата “Св. великомъченик Георги”.

Бог дал на преподобни Теодор чудотворна и целебна сила. Мнозина от изцерените пожелавали да живеят при него, за да слушат неговите поучения и да следват неговия живот. Така около Теодор се събрали много подвижници и бил основан Сикеотският манастир. Преподобни Теодор написал устав и станал ръководител на братята. Църквата “Св. великомъченик Георги” станала вече тясна за многобройното манастирско братство. Затова те построили нова църква на името на Архистратиг Михаил. От многобройните ученици на преподобни Теодор мнозина по-късно се прославили със своя свят живот…

Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".

Озвучил: Красимир Мартинов