"Кървавото писмо" възвестява началото на Априлското въстание

През 1396 година средновековна България попада под османска власт, продължила близо пет века и оставила трайни отпечатъци върху историята, развитието на страната.От началото на 19-ти век властта на султана над Балканите е разтърсвана от бунтове и въстания на местните народи, които се борят за своето освобождение. Великите сили от т. нар. "европейски концерт" се включват в надпреварата за придобиване на нови земи и влияние от и над изпадналата в постоянна криза османска държава. Така се ражда Източният въпрос.

След въстанието на сърбите в Босна и Херцеговина през 1875 г. и намесата на Австро-Унгария, Русия и Англия, българите започват да възстановяват основаната от Васил Левски Вътрешна революционна организация. От началото на 1876 г. комитетска мрежа в четири революционни окръга подготвя въстание, което избухва преждевременно на 20 април в Копривщица. Ръководителят на местния революционен комитет Тодор Каблешков изпраща до водачите в средногорското градче Панагюрище писмо, което завършва с призив за въстание и за отхвърляне петвековното чуждо господство. Апел, който верижно е изпращан между революционните комитети в различни населени места и остава в историята с нарицателното име "Кървавото писмо".

"Когато Каблешков пише писмото, копривщенци дори не са знаели дали ще бъдат последвани от техните съратници в Панагюрище и в другите селища. Тогава тегне едно голямо напрежение над този момент и то точно с това е уникално", разказва Светлана Мухова, която е историк и краевед от Копривщица. По време на Възраждането Копривщица е богато планинско средище и просветен център с висок революционен дух.

"Кървавото писмо" кратко, но подробно описва началото на Априлското въстание:

"Братя! Вчера пристигна в село Неджеб ага, из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно съ мен. Като бях известен за вашето решение, станало в събранието на Оборище, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака (административна сграда), който нападнахме и убихме мюдюра (управителя), с няколко заптиета (стражари).

Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени отъ ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците! ...

Ако вие, братя, сте истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример...".

Копривщица, 20 април 1876 г. Т. Каблешков

Текстът на писмото – възвание за бунт, е предаден в книгата "Записки по български въстания", написана от участника в националноосвободителното движение Захарий Стоянов. Светлана Мухова обаче не губи надежда, че оригиналът на писмото, или поне негов превод на османо-турски език, някога може да излезе от архивите в Истанбул.

"Интересен е моментът около многоточията в писмото, тъй като то на три места е прекъснато. Трите съставни части са разделени с многоточия и изследователят Никола Георгиев и в това нещо намира аргументи за своята теза(за автентичността на текста-бел. ред.), като казва, че тези многоточия показват това, което Захари Стоянов е забравил и не си спомня. И аз преди години се постарах да разгледам много внимателно писмата на Тодор Каблешков. Забелязах, че когато той пише нещо, обикновено спазва правилната за времето си пунктуация. Но когато има някакво вълнение, някаква емоция, много често прекъсва писмото с многоточие. Тоест не се доизразява и тези многоточия може би са не това, което е забравил Захари Стоянов, а показват вълнението на Каблешков в момента на обявяване на въстанието", обяснява историкът.

Светлана Мухова пояснява, че много хора смятат, че писмото е наречено "кърваво", защото е писано с кръв. Но, позовавайки се на съвременниците от 1876 г., тя е категорична, че с кръв не може да се пише и допуска, че единствено е възможно под текста да е имало кръст, нарисуван с кръвта на самия Каблешков. След Април 1876-та година изразът "Кърваво писмо" се превръща за българите завинаги в идиом на решителност, действие, зов за борба и честно изпълнена дума.

Някои изследователи, като проф. Никола Георгиев изказват съмнения доколко текстът на писмото, записан в книгата "Записки по български въстания" е автентичен.

"Никола Георгиев също така изтъква едни аргументи, които също имат логика. Прави много хубав анализ на писмото, на неговата изчистена стегната съставна структура и смята, че то може би не е дело на младия Тодор Каблешков, а на вече обиграния писател Захари Стоянов – обяснява Мухова. – Но пък смятам, че има едно пренебрежение към Каблешков, защото той е бил човек с литературни интереси и талант. Тези принципи на ораторското изкуство, които Никола Георгиев вижда в писмото, Каблешков може би ги е придобил и дори той може би по-добре ги е владеел от Захари Стоянов, защото той е възпитаник на едно възрожденско училище в Копривщица, което е създадено от Неофит Рилски, от представители на елинистичната школа. После негов учител в Пловдив пък е бил Йоаким Груев – копривщенец, продължител на тази линия, но и човек, който модернизира образованието. И след това Каблешков завършва френски лицей в Цариград. В Копривщица той се опитва да преведе романа "Граф Монте Кристо" и освен своите литературни заложби, които той показва и в писмата си, всъщност той е имал и дар слово. Просто хората, които са го слушали, казват, че е имал много силно слово. Дори екзарх Йосиф, който е присъствал на разпитите на Каблешков, след като е бил арестуван и измъчван, споделя, че Каблешков е правил забележителни изказвания дори пред турските власти. Така че аз лично не се съмнявам, че той може да бъде истински автор на "Кървавото писмо"."

Априлското въстание е подготвено за кратко време, лошо координирано е и затова е бързо потушено. Но импровизирано въоръжените въстаници постигат своята крайна цел. Жестокостите срещу цивилното население при потушаването на бунта предизвикват намесата на Европа. Довеждат до Руско-турската война и появата през 1878 г. на първите български свободни земи в Княжество България и автономната област Източна Румелия.

Вижте също:

• Макгахан и българската кауза
  
  
• Батак е символ на история, написана с кръв и кости, която трябва да помним
  
  
• Чужденците в Хвърковатата чета на Георги Бенковски
  
  
• Павел Бобеков и граматиката на Априлското въстание
  
  
• Българските жени в борбите за национално освобождение