Мотивираща или безидейна беше предизборната кампания за 52-ро Народно събрание?

Отброяваме последните часове на предизборната кампания за предсрочния парламентарен вот на 19 април – тя приключва 24 часа преди началото на изборния ден, т.е. в 24:00 часа на 17 април. Много от партиите използват последните дни, за да направят заключителните си предизборни събития, с които да привлекат гласоподаватели, затова звучи логично въпросът –  мотивираща или безидейна беше осмата кампания в последните пет години?

"Предизборната кампания в България имаше по-скоро демотивиращ ефект и със сигурност беше безидейна – е категоричното мнение на социалния психолог доц. Николай Димитров, преподавател в СУ "Св. Кл. Охридски". –  Ние сме в една спирала от избори и краткото време, в което те се случват, води до умора и усещането, че нищо не се променя. Но, от друга страна, не трябва да пропускаме и много важния факт, че преживяхме една кампания с много ярка липса на послание. Много партии залагаха на атаки срещу опонентите си, вместо на някакви конкретни решения, свързани с проблемите, които ни заобикалят, като инфлацията, доходите, както и някои съвсем не нови проблеми – в здравеопазването, например. Атакуването на опонентите е честа практика по време на избори и със сигурност не е българско изобретение, но по никакъв начин не предизвиква повече интерес у избирателите в изборния процес като цяло. И още нещо – вече традиционно ниското доверие в институциите създава един цинизъм на това хората да вярват, че гласът им няма никакво реално значение. Разбира се, не трябва да пропускаме факта, че има доста видна фрагментация на политически живот в България – голям брой малки партии и коалиции, които допълнително объркват избирателите и разсейват гласове от по-големите партии, които биха имали реален политически живот и смисъл на политическото поле." 

"Високата избирателна активност е по-силна от всички криминални схеми" – напомни четири дни преди вота служебният премиер Андрей Гюров, като оповести край на т.нар. тъмни стаички за гласуване, които сега ще бъдат заменени от стандартизирани паравани, каквито ще се използват за първи път. Специално приложение ще подпомага участието в изборите на граждани със зрителни нарушения. От МВР отчетоха ръст на сигналите за изборни нарушения, които наближават 2000, а над 200 са задържаните за търговия с гласове. Служебният министър на вътрешните работи призова хората да не се страхуват и да гласуват масово – може ли всичко това да привлече по-активно участие на гражданите в политическия процес? Доц. Николай Димитров аргументира скептично мнение:

"Дълбоко се съмнявам, още повече, че това не е нещо, което преживяваме за първи път – и предишни служебни правителства са давали сериозни заявки в посока да осигурят честност и прозрачност на изборите, а са се проваляли по-малко или повече. Така и това няма да успее, защото то е програмно, разбира се, но то е с много кратък живот по конституция. Политическият кабинет и министрите нямат реална управленческа възможност да наложат себе си като авторитет дори надолу по веригата на по-ниските нива в министерствата, които управляват – особено МВР, но да не забравяме и външното министерство, което също е ангажирано с изборите, само че в чужбина. В този смисъл едва ли това ново правителство ще успее да се справи – не защото не иска, а просто защото предпоставките са такива."

Съществена роля при предизвикването на предсрочните парламентарни избори изигра т.нар. Поколение Z  – онези протестиращи срещу статуквото, олигархията и завладяната държава млади хора, които изпълниха площадите в края на 2025 година. В кандидатските листи за 52-ото  Народно събрание 590 от 4200 кандидат депутати са млади хора – изчислиха от Националния младежки форум. Успяха ли партиите да отправят адекватни послания към младите българи, които да ги накарат да излязат в неделя и да гласуват и ще успеят ли да ги социализират в своите структури, така че да има повече млада кръв в политиката на България? 

"Съжалявам че съм толкова краен, но смятам, че българските политически субекти предпочитат да не привличат и да не се заиграват изобщо с нови маси от електората – анализира психологът. – Не само за Поколението Z говоря във случая, защото те са относително несигурни по отношение на гласуване и политическите партии – особено казионните, старите големите политически партии – предпочитат да работят с ограничен кръг избиратели, с твърдите си ядра и да не навлизат в нови територии. Именно защото може да се случи нещо, каквото видяхме в Унгария и преди това в Румъния, т.е. една много силна избирателна активност, която да обърка плановете и на управляващи, и на тези, които са се запътили към управлението."

Според доц. Димитров избирателна активност от 80% като в Унгария е недостижима за българската действителност, което се дължи на умората на гласоподавателите, но и на политическата среда, в която избирателят няма усещане, че гласът му ще доведе до действителна промяна. Анализаторът предвижда активността да е около тази от предишния вот през 2024 година  (под 40%), "разбира се, с уговорката, че може да бъде малко по-висока предвид факта, че има един нов играч на политическата сцена в България, който ще привлече по-малко или повече свежи гласове в своя подкрепа. Но това няма да бъдат проценти, които да ни изненадат, каквито видяхме в Унгария." 

Организацията на вота зад граница предизвика сериозни политически дебати и доведе до промени в Изборния кодекс в последния възможен момент преди обявяването на датата на изборите, като беше въведено ограничение до 20 на секциите, които могат да бъдат разкрити извън дипломатическите и консулските представителства на страната ни в държави извън ЕС. Доколко мотивацията, активността и политическите възгледи на сънародниците ни зад граница са обект на професионален анализ за социалния психолог?

"Гласовете от чужбина са любопитен феномен, но не може да говорим за някаква аморфна маса българи зад граница – те са много специфични и различни, дори от гледна точка на държава, от която идват. Разбира се, от една страна ние имаме гласовете от Турция, които традиционно залагат на определени политически играчи. Там политическата кампания е почти безсмислена, ако въобще някой реши да рискува време в това да се среща с избиратели, да се опитва да представя платформи. От друга страна, имаме големи общности в Западна Европа, в Съединените щати, които също сами по себе си са много различни, дори ако щете по манталитет. Великобритания напусна Европейския съюз и вече попада под обхвата на нормите за брой избирателни секции в държави извън ЕС – там ще има доста затруднения за гласуване, но това може и да предизвика малко по-висока активност. Затова много е сложно и със сигурност неточно да се говори общо за българите в чужбина. Тяхната нагласа за избори според мен по-скоро идва от едни романтични подбуди. От друга страна – те са с много силна мотивация от близките им в България и обикновено гласуват за тези, на които техните роднини в България симпатизират. През годините се случвало именно нещо подобно и изненадва анализаторите, особено когато от чужбина идват гласове за политически проекти, които традиционно са с националистическа и с антиевропейска реторика."

Радио България ще следи този процес чрез поредица от интервюта със сънародници в различни държави, които ще откриете на страниците ни в изборния ден, но също и с последващи анализи на изборните резултати.