Априлското въстание – връх в освободителните борби на българите

На 20 април 1876 година започва Априлското въстание – връх в освободителните борби на българите през петвековното османско владичество. Решението за него е взето от Гюргевския революционен комитет, който заседава през ноември и декември 1875 г. През лятото на същата година избухва въстание в Босна и Херцеговина. То предизвиква поредната криза в Югоизточна Европа. Гюргевският комитет преценява, че с това са възникнали благоприятни възможности за организиране на всенародно въстание в българските земи и започва подготовката за него. Ето какво казва в интервю за Радио България проф.д-р Пламен Митев от Софийския университет “Св. Климент Охридски”:

"Реално той се ангажира в освободителните борби през лятото на 1875 година, само няколко месеца преди да се изяви като апостол в ІV революционен окръг, но неговият богат житейски опит, личните му качества позволяват за сравнително кратко време той да се открои като ярка и знакова личност, която съумява да спечели сърцата и умовете на населението в своя окръг – отбелязва проф.Пламен Митев. – Защото това, което виждаме в разбунтувалите се селища в Средногорието и Родопската област, е плод на магнетичния ефект, който Бенковски има върху всички, с които се среща и говори. Той успява да запали както бедните, така и богатите, както младите, така и старите."

Една от най-интересните страници в историята на въстанието е свързана с гениалния български поет Христо Ботев. Той подготвя чета от над 200 души. Те се качват на групи от различни румънски пристанища на австрийския кораб "Радецки", пътуващ по Дунава. Представят се за градинари и работници, а оръжието и въстаническите им дрехи са в сандъци, в които уж са земеделските им сечива. На 17 май обличат униформите, въоръжават се и овладяват парахода. Целта им е да слязат на българския бряг при село Козлодуй. На капитана е връчено писмо, в което се посочва, че отиват да помогнат на въстаналите си братя, сражаващи се храбро "за свободата и независимостта на нашето скъпо отечество – България". Стъпват на българския бряг, целуват родната земя, за да тръгнат към тежки сражения и преследвания. В тях загиват Ботев и мнозина от четниците.

"Някои историци смятат, че поетът е вярвал, че с четата си ще допринесе за крайния успех на въстанието. Друга група изследователи разсъждават в по-различна посока – казва доц. Митев. – Според тях и Ботев, и ръководството на четата са осъзнавали, че при създалата се ситуация месец след обявяването на въстанието шансът то да постигне военен успех е минимален. И от тази гледна точка действията на Ботевата чета се възприемат като поредния опит за привличане вниманието на европейската дипломация, на европейската общественост, което действително е постигнато по един великолепен начин. Неслучайно някои учени говорят за умението на Ботев да режисира буквално час по час действията на четата от качването на кораба "Радецки" до стъпването на българския бряг и ритуалното полагане на клетва с целуването на българската земя. Всичко това поетът прави с ясното съзнание, че всяко негово действие ще получи гласност чрез европейските вестници и така българският проблем има много по-големи шансове да постигне своето разрешение. Аз съм склонен да приема втората трактовка, защото наистина би било подценяване да смятаме, че Ботев е вярвал, че с една чета може да се постигне краен резултат в борбата срещу Високата порта."

Въстанието е потушено с много жестокости, които стават известни на света. На 3 април 2011 година Българската православна църква канонизира част от жертвите в него – мъчениците, избити в Батак и Ново село. Всъщност, за първи път Българският въпрос се откроява като самостоятелен аспект на големия Източен въпрос още през 40-те и 50-те години на ХІХ век във връзка с въстанията в северозападните български райони. Тогава на два пъти – в 1841-а и 1850-а, европейската дипломация открито застава в защита на българското население и подтиква Високата порта да предприеме конкретни реформи за подобряване положението на населението в тези райони. В годините след Кримската война емигрантите ни полагат много усилия, за да популяризират българската кауза чрез пресата, чрез политически брошури, манифести, прошения, адресирани до различни европейски правителства. Българите привличат вниманието и на няколко международни форума, например Парижката мирна конференция от 1869 година по Критския въпрос, на която представят конкретни предложения и проекти.