Чавдар Влъчков, Белгия: Партиите нямат интерес от нови предсрочни избори

Предизборната кампания, създадена с мисията да вдъхновява избирателите да изпълнят гражданския си дълг и да ориентира колебаещите се в окончателния им избор, за пореден път остави несигурност, мъглявина и усещане за безизходност. Така до изборните урни отново ще отидат предимно хората, гласуващи за едни и същи партии и политици, както и повлиялите се от определени информационни канали. 

"За съжаление, вместо избирателите да получат многопластова кампания, им се даде от всичко по много или по малко и в крайна сметка съдържанието се изгуби", заявява живеещият в Брюксел Чавдар Влъчков – представител на "Национална мрежа за развитие" и активен участник в националната кампания "Дай глас". По думите му, гражданите не могат да направят информиран избор на основата на предизборните изяви и послания, оставящи усещането за свободни съчинения без конкретика и сякаш написани от изкуствен интелект.

"Много от големите лидери не излязоха на преден план, а други пък се изявиха прекомерно – казва гражданският активист. – Вместо да разчитат на съдържание, някои от партиите заложиха на личности и се бориха кой от тях ще предизвика повече вайръл съдържание, ще грабне хората или ще ги ядоса. В национален план се вижда огромен контраст в политическата култура и бягство от отговорност. Какво обаче става в малките градове – разстоянието между кандидата за народен представител и избирателя, което в едно микро общество трябва да е близко и топло, на моменти изобщо не съществува. Случаите с т.нар. парашутисти и водачи на листи е допълнителен проблем в цялата еклектика, която ни сервираха."

Неотдавна Унгария ни преподаде урок по гражданска съвест и отговорност, излизайки да гласува масово. У нас, макар и с повишение от 200-300 хил. гласа, не се очаква избирателната активност да се доближи поне малко до нейното ниво. Защо в държава, която обикновено оглавява отрицателните класации на Европейския съюз или е на челните места в тях, гражданите остават пасивни и не осъзнават, че с поведението си обслужват статуквото и не могат да предизвикат истинска промяна?

"Ние не сме докарани до ръба на оцеляването, влючително в геополитически план, както беше Унгария и това мотивира хората там – отговаря Чавдар Влъчков. – За съжаление, у нас винаги е имало корупция – понякога по-видна, друг път не толкова, което винаги ни е ядосвало, защото в правовата държава не бива да остава безнаказана. Затова и задавам въпрос на политиците – защо очакват избирателността да се повиши при положение, че не предлагат нито една алтернатива. Имам чувството, че партиите очакват ние да се променим – като в една дисфункционална връзка, в която единият партньор изисква това от другия, а той да си остане същия. Докато Унгария мина през огромен процес на консолидация на опозицията, за да може да наложи нова рамка на управление и да се обедини около един лидер, колкото и трудно да е това."

Чавдар Влъчков е категоричен, че хората са ангажирани и им "пука", но те не могат да намерят правилните лостове, за да променят средата около себе си. "Ангажимент на политиците е да им подават тези лостове, дори ако бъдат използвани срещу самите тях", добавя той.

Живеейки доста години извън страната, Чавдар Влъчков има поглед не само върху сънародниците ни в Белгия и е категоричен, че всички българи искат едно и също – правова държава. Друга обединяваща ни черта е отвращението към ниското ниво на себеизрарзяване на родните политици като важна част от актуалната политическа картина. "Политическата риторика дълбае дъно през последните години – проекция до голяма степен на медийната и дигиталната среда, и е огромен демотиватор", изтъква той.

Независимо от личностните и обществените ни особености, изборната активност зад граница остава висока, макар да се измерва трудно заради липсата на официални данни колко точно българи пребивават в чужбина.

Каквото и да се случи на предсрочните парламентарни избори, Чавдар Влъчков не очаква евроатлантическата посока на страната ни "чак да бъде застрашена", тъй като имаме дълбоки корени, а и нямаме алтернатива. Другата причина е, че не се наблюдава обществен консенсус за напускане на Европейския съюз и НАТО.

"Ще бъде проблем, ако се поеме посока, която не е евроатлантическа и това се задържи дълго време – обаче изтъква той. – Това минава през узурпиране на медиите и промяна на наративите, които излизат в обществото. Надявам се, както и да изглежда следващото правителство, то да намери начин да представлява всички българи и да търси балансирани позиции. Може би това, което сега най-много дразни евроскептиците, е че еврооптимистите не говорят за европейска реформа – от нея има нужда и това не е отричане на европейските ценности, а напротив, борба за тяхното надграждане. Трябва да бъдем сензитивни, ако чрез управленски лостове започне да се променя обществената нагласа."

Създаване на коалиционно правителство или избори "2 в 1" наесен заедно с президентските е въпрос, на който никой не може да даде категоричен отговор. Ето какво предполага, че ще се случи Чавдар Влъчков:

"Може би един от малкото въпроси, които получиха отговор в някои от политическите дебати, е кой е склонен да направи коалиция и кой не. Без да влизам в конкретика кои са партиите, смятам, че те нямат интерес да влязат в поредния рунд от избори, тъй като най-големите най-много ще загубят и няма да го допуснат. Нямам кристално кълбо, но мисля, че предстои известно време политическа стабилност и ако се състави кабинет, той ще се задържи. Не бих казал чак четири години, защото това не ни се е случвало отдавна, но е възможно дългосрочно да имаме правителство."