Българите в САЩ продължават да гласуват, въпреки че победителят от вота е ясен

В САЩ българите продължават да упражняват гражданското си право на вот. "Тук надеждата на хората е Румен Радев. Дали ще я оправдае, не мога да кажа" – споделя кореспондентът на БНР в Чикаго Елена Цанева. Наблюденията ѝ показват повишена активност, но не изключва това впечатление да е заради ограничения брой на секциите отвъд Океана – общо 25.

Близо 10-часовата разлика с времето в България поставя сънародниците ни в Лос Анджелис в ситуация на известност относно резултатите от екзитпола, който показва внушителна преднина за партията на бившия президент Румен Радев и почти сигурно мнозинство в 52-ото Народно събрание на страната.

"Вече е време в страната нещата да почнат да се променят – станахме европейска държава, въведохме еврото и вече нещата трябва да започнат да се променят към добро " – казва ни Христо Панайотов и коментира водещата позиция на "Прогресивна България":

"Не мога да кажа точно колко е добре това, но смятам, че ще има някаква промяна. Дано да е за добре – коментира сънародник от Лас Вегас пред сътрудника на Радио България Мария Самичкова. – Мисля, че българите в чужбина задължително трябва да гласуват. Те виждат нещата доста по-различно от хората в България, много по-малко обременени са с проблемите в България, с безпаричието и самото корумпирано управление и смятам, че те виждат много ясно картината, накъде отива държавата, така че тяхният глас трябва да се чуе задължително."  

Младите хора бяха движещата сила на събитията, довели до настоящия предсрочен парламентарен вот в страната ни. 17-годишният Тео Гоцев ще има право да гласува догодина, но и сега е родителите си пред секцията – макар и с убеждението, че вотът не предлага алтернатива:

"За когото и да гласуваме пак няма да има добра промяна. То трябва цялата система да се промени, защото в момента според мен няма няма разлика. Ако гласуваш заедна партия или за друга, винаги има един и същ резултат. Трябва повече да се слуша народа и това, което хората искат, а не политиците – разсъждава младежът, който въпреки крехката си възраст има впечатления от живота в България и в Америка. В каква България иска да живее един ден?

"Бих искал да да живея в държава без корупция и наистина да има политици, които ги е грижа за народа, но това май няма да стане."

Петко Драганов е член на секционната комисия в Лас Вегас, който е пристигнал в американския град от България, специално за да наблюдава процеса. Казва, че към първата половина на деня изборната активност е била на ниво и е възхитен от отговорността на сънародниците ни, някои от които пътуват с часове, за да гласуват, поради ограничения брой на избирателните секции в САЩ на този вот.

Пред секцията има доста хора, много семейства пристигат с децата си да гласуват – разказва още сътрудникът ни Мария Самичкова. Писателката и преподавател Тея Тором също идва с надежда до избирателната секция в Лас Вегас:

"Тук сме заедно с много българи, защото явно всички искаме да видим една промяна на тези поредни избори и много се надяваме да не са вече толкова често, колкото бяха досега. Наистина държавата ни е на последни издихания, определено има нужда да се случи нещо различно този път и стискам палци – всички много се надяваме това да стане"– казва сънародничката ни. А за очакванията си към новите управляващи допълва: 

"България ние винаги си я носим в нас, но когато физически се връщаме в нея, искаме да виждаме хора, които са по-усмихнати и по-доволни от живота си, от това, че виждат перспектива да се живее в България. И да се разпространява всичко българско извън границите ни – култура, литература и всичко ценно, което ние може да предложим. Според мен онези, които имат силно отношение към България и които дълбоко се вълнуват от България – те трябва да гласуват, трябва да имат това право. Има винаги хора, които нямат никакво желание да видят тези промени, но всички ние, които се вълнуваме от България и които никога няма вътре в себе си излезем от България, мисля, че трябва да имаме това право."

Интервюта и снимки: Мария Самичкова

Текст: Елена Каркаланова