Доверието към партии с по-националистичен профил преминава към нови формации

Малко под 200 000 са гласувалите в чужбина български граждани, 53 000 са гласували с машини. Това съобщи служебният министър на външните работи Надежда Нейнски на брифинг в МВнР във връзка с провеждането на предсрочните парламентарни избори зад граница на 19 април.

Резултатът: България има категоричен победител – коалицията "Прогресивна България" е начело в предпочитанията на българските граждани в 30 от 31 избирателни района (изключение прави Кърджали, където начело традиционно е ДПС). Новата политическа формация около доскорошния президент Румен Радев беше предпочетена и от мнозинството гласували българи зад граница.

България ще има 5-партиен парламент, като първата политическа сила ще има близо 130 от 240 народни представители, което означава, че ще може да състави кабинет и да приема закони– ситуация, каквато отдавна не сме наблюдавали в страната.

Разместването на политическите фигури в българската политика дава поле за анализи и прогнози, а ние се фокусираме върху вота на българските граждани зад граница, който екипът ни проследи засилено в изборния ден. Още в началото на интервюто, което даде за Радио България, социологът Боряна Димитрова от агенция "Алфа рисърч" (партньор на БНР в отразяването на вота) се спря на въздействието върху изборния процес на промените в Изборния кодекс, с които броят на секциите извън дипломатическите и консулските ни представителства в държави извън ЕС, бяха ограничени до 20:

"БНР отрази огромните опашки пред секциите и настояването на хората да покажат, че имат право на глас и искат гласът им да бъде чут. Според наше проучване, което направихме за общественото радио в началото на кампанията, 60% от анкетираните заявиха, че биха желали сънародниците ни зад граница да имат право на глас, а не да бъдат лишени от него."

• Боряна Димитрова: Опитите за ограничаване на вота в чужбина доведоха до рикушет

• ЦИК: При 100% обработени протоколи 5 формации влизат в 52-рия парламент

Кои са изненадите при окончателните резултати?

Със сигурност намаленият брой секции е оказал сериозно влияние на избирателната активност в чужбина, с която "Прогресивна България" е лидер в класацията и там, с малко над 38%.

"На второ място, не бих казала, че е изненада, че десните, демократични партии печелят сериозна подкрепа в чужбина. Но сега говорим за доста висока подкрепа – около 22% за "Продължаваме промяната"-"Демократична България" (ПП-ДБ). Ако първият ("Прогресивна България") взима около 68 000 гласа от чужбина, то при втория, те са около 40 000. На следващо място и то с доста по-слаб резултат, макар да сме коментирали, че вотът от Турция е с най-голяма тежест във вота от чужбина, е ДПС с 8,5% (15 860 гласа)."

Макар и по-нисък от резултата, който сме свикнали да виждаме за Движението за права и свободи, настоящия вот има своето обяснение:

"През изминалата година и половина от последните парламентарни избори от октомври 2024 година, ние сме свидетели как една значителна част от кметове на АПС, а и бивши дейци, като съпредседателя им Джевдет Чакъров, по един или друг механизъм, бяха приобщени към ДПС. Така че АПС вече отдавна не съществува като самостоятелна партия със силна подкрепа. Това е така, както заради лидери, които бяха отстранени или преминаха към партията на Делян Пеевски, така и заради ролята на Ахмед Доган (в първите години на демократичните промени в страната основава партията Движение за права и свободи, която се ползва изключително от подкрепата на българските турци. Сега партията носи името Алианс за права и свободи и на последния вот не събира подкрепа, за да влезе в НС - бел. ред.), който от доста време е твърде дистанциран и неубедителен като лидер на тази формация. От друга страна, някои депутати на АПС от отиващото си Народно събрание, преминаха към Прогресивна България, с което и част от етническия вот, също премина към новата формация, около президента Румен Радев."

• ЦИК за гласуването на българите в чужбина

Според Димитрова интересното около вота в южната ни съседка е значително по-ниският брой гласували – при обичайно идващи от Турция 50-60 000 гласа – този път са едва около 15 000. Това отчасти е свързано с по-малкия брой секции, въпреки че "в страни, извън ЕС където имаме мотивация на хората, продължава да има висока избирателна активност". Затова социологът прави следния извод:

"Дори в определен момент да се опиташ, с някакви силови или властови механизми, да сложиш ръка на един вот, това, рано или късно, поражда рикошет и съпротивителна реакция от страна на избирателите."

При националистическите "Възраждане" и "Величие" – партии, които имаха много сериозни високи резултати сред сънародниците ни зад граница на предишните няколко предсрочни избори, социологът забелязва една спадаща подкрепа в България, което оказва влияние и върху сънародниците ни зад граница:

"Въпреки спадът, който наблюдаваме, все пак те остават с една подкрепа от хората, които са заети в различни отрасли от икономиката, но които споделят по-евроскептични възгледи. Този тип избиратели продължава да дава вота си както за "Величие", така и за "Възраждане". И ако вземем общия им резултат, той прави около 1/10 от целия вот зад граница."

Особеното на вота за националистическите партии е, че той не се губи, а просто преминава от една партия към друга – отбелязва събеседничката ни и припомня годините назад в българската политика:

"Имаше такъв за Атака, НФСБ и ВМРО. Те имат тази специфика, че се явяват силно и шумно на сцената, с гръмки заявления, бързо разочароват хората, пада тяхната подкрепа, но се появява нова партия. Тук идва и равносметката – гражданите трябва да си дават сметка, че невинаги шумните и атрактивни обещания водят непременно и до управленски резултат."