Животновъдните стопанства в България драстично намаляват

Драматично е свиването на производството в сектор мляко и млечни продукти в България. Най-вече проблемът засяга малките ферми и животновъдни стопанства – това констатира синдикатът КНСБ, който всеки месец анализира и съпоставя данни за цените и производството в различни направления. Консумацията на мляко у нас обаче не намалява, а липсващите количества всъщност се заместват от млечни продукти, внос от чужбина – отбелязват от синдиката. Вносът на мляко от чужбина поддържа цените постоянно високи и този проблем отчитат през последните 4 години и производителите, и потребителите.

По данни на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), млечните крави са намалели с 25% за период само от 2020 до 2025 г., а овцете майки са намалели с цели 40% за същите 5 години. Това се отразява и върху броя на стопанствата, като кравефермите са намалели с 66%, за същия период, т.е. повече от половината вече са изчезнали. Всичко рефлектира върху целия сектор за производство на мляко и млечни продукти в България – алармират от КНСБ и настояват за мерки за защита от страна на държавата.

"Моделът на ценообразуване и разпределение на добавената стойност за млечния сектор през последните 5-6 години доведе до системно потискане на цената на производителя, оттам драматично намаление на малките и средни стопанства и цялото поголовие от добитък на биволи, овце и на крави. Вследствие драматично намаля производство на българско мляко. Надценките продължават обаче да са същите – срещаме между 90% и 130% надценка на млечните продукти в търговските вериги. Това за мен е скандално число и винаги ще го повтарям, защото това не е пазарно поведение. Това е изнудване и извиване на ръце на малките производители. За сметка на това потребителят в България продължава да плаща най-високата цена в ЕС на млечни продукти – кашкавал, сирене."

"У нас не действат принципите на свободната конкуренция и държавата е длъжна да се намеси – да няма свръхпечалби за сметка на производители, преработватели и потребители" – заяви преди време председателят на Асоциацията на млекопроизводителите в България Владислав Михайлов. Той изтъкна, че при сегашните надценки, ако с регулация от държавата те бъдат снижени до 20%, веднага ще има понижаване на цените за потребителя. И препоръча с такива мерки да се защити българското производство, а съответно да се гарантират по-ниски цени, с което продуктите ще станат по-достъпни за гражданите.

Много са проблемите, пред които са изправени собствениците на малки ферми и животновъдни стопанства – потвърждава и сем. Тодорови, което има  стопанство с 60 крави и 60 овце в близкото до София село Лозен. Това е наследствен поминък от поколения назад, затова колкото и да е трудно продължават да оцеляват, въпреки всички мерки и изисквания от страна на държавата. "За нас няма почивен ден, работата в стопанството е през всеки ден в годината" – казва младата стопанка Габриела Тодорова. По думите ѝ, за малките стопанства у нас е почти невъзможно да стигнат до магазинната мрежа:

"Защото самата държава и изискванията на ЕС у нас не помагат. За сравнение виждаме Сърбия и Турция, колко вкусни са им и сирената, и млеката, и кашкавалите на съседните държави, където ги няма тези изисквания на ЕС – казва българската фермерка и продължава със сравненията: – И там хората имат повече фермерски пазари, на които можеш да си купиш и сирене, и мляко, и кашкавал, директно от производителя. Докато у нас идват три институции, смазват ти бизнеса, и всичко върви назад. Даже нашето не е точно бизнес, защото фермерството, за да е бизнес, ти трябва да имаш много повече животни, които да отглеждаш, за да имаш печалба. За животните, които отглеждаме, взимаме субсидии между 4 и 6 хиляди евро. Миналата година не получихме такива субсидии, а с тези пари ние дори не можем да изхраним животните за месец и половина. Защото за животните трябват лекарства, прегледи, освен храна трябват и допълнителни витамини, минерали, сол, фуражи. Има и разходи за техника, за събиране на сено, за доене на животните. И още един сериозен проблем – страдаме от липса на ветеринарни лекари. В нашия район Панчарево, за около 20 села, имаме само един ветеринар. Младите лекари се ориентират към грижите за домашни кучета и котки и не обръщат внимание на земеделските животни. Заради тези причини българските стопанства умират." 

И още един факт – средната възраст на животновъдите в България е 68 години.

"Може да си представите, че това са възрастни хора, много от които нямат възможност, пък и време да ходят да си подават документите според изискванията на държавните агенции. Тези хора едва смогват да се грижат за животните, затова и добитъкът намалява. Всичко е направено изключително трудно, и е пречка за производителите на храна. А след време, за съжаление, хората ще търсят чиста фермерска храна, но няма да има откъде да я намерят. Една от причините ще са бюрократичните спънки" – предупреждава Габриела Тодорова.