Художничката Гергана Николова и житейската ѝ философия "Никога съвършено"

Прощално пътуване със старата семейната лодка на своя нидерландски приятел подтиква художничката Гергана Николова да се вгледа в езерните води и там някъде, сред размити образи и неподозирани емоции, тя открива сюжет, който да претвори в картини. "Никога съвършено", както се нарича плавателният съд, поражда мисли и идеи за непостижимото, присъщо единствено на Бог, и за красивото, изпипаното, дълговечното, което в човешкия си стремеж можем да докоснем, но не и да сътворим. 

Емоциите от пътуването по езерото Финкевен в Нидерландия, породени от историята на едно семейство, което решава да се раздели със своята лодка след 25 години вярна служба, Гергана Николова превръща в основа на своята изложба – заимствайки заглавието "Никога съвършено", в столичната галерия-книжарница "София прес" (до 8 май). Тя подсилва визуалния ефект от картините с автентични звуци и видео кадри, запечатани по време на петдневното си плаване в спокойните води.  

Гергана Николова избира да посвети себе си на изкуството в последните класове на английската гимназия в Русе. И тъй като поставя на пиедестал статуите на Микеланджело и ходи уроци при скулптора Георги Радулов, пожелава да извайва монументални творби. "Впоследствие реших да поема в друга посока – живописта, защото усетих, че там имам повече възможност да интерпретирам", спомня си тя.  

Преподавателите, до които се докосва в Националната художествена академия, я насочват към път, по който открива нови вдъхновители. Немските художници от новата предметност ще я подтикнат да търси психологическите черти на хората в портретите, а бургаският живописец Георги Янакиев, удостоен с американската награда "Джаксън Полък" и на когото впоследствие посвещава дисертацията си, ще отвори прозорец към абстрактното изкуство, показвайки й, че дори геометричната абстракция съдържа емоция и не е лишена от чувство. Обединяващото между нейните учители и вдъхновители, по думите на художничката, е "силната им воля да следват своя път и да не отстъпват, когато смятат, че трябва да направят нещо". 

Самостоятелни изложби и множество участия в творчески събития, включително в Италия, Хърватска, Германия, бележат развитието на младия творец. На въпроса с какво картините й привличат вниманието на публиката у нас и по света, защото за изкуството граници няма, Гергана Николова отговаря: 

"Когато създавам нещо и то е част от мен, няма как да си го представя през очите на публиката. Винаги обаче се старая и се надявам, че вложената емоция в картините ми по някакъв начин докосва хората. При мен е ключово това, което искам да нарисувам и да създам като серия, да съм го преживяла – то да ме е докоснало и да ме е накарало да науча нещо ново."  

Като пътуването с лодка по езерото Финкевен.  

Водата разтваря гостоприемно "ръце", но както може да те разхлади, така и да те погуби. Превръща се и в огледало, където несъвършенствата се размиват...  

"Водата винаги ме е впечатлявала и съм се чувствала комфортно във и покрай нея – казва Гергана Николова. – Винаги са ме удивлявали  отраженията на повърхността – как се изкривяват, колко са абстрактни и сякаш представят друга действителност. Затова и някои от картините нарочно са обърнати и в тях отражението като че ли израства от реалния образ. Моята идея беше да пресъздам този абстрактен образ, който виждам, и чрез него да предам някаква дълбока емоция и паралел, събуден в мен." 

"Никога съвършено" поражда не просто творчески импулси, но и размисли за това, че колкото и да се стараем, не можем да постигнем съвършенството, отредено на Бог. "Може би в това е красотата – винаги да се стремим към нещо, което не достигаме, но и да приемаме недостатъците си и да се стараем да надскачаме себе си", заявява художничката. 

"Надявам се всеки, който посети изложбата, да почувства това, което самата аз усетих на плаването по езерото Финкевен – усещането за свобода и водна необятност – добавя тя. – Вярвам, че съм успяла да го пресъздам. Когато живеем близо до вода, атмосферата се променя и повлиява на живота ни, защото сме зависими от този природен ресурс. Посетителите на изложбата ще видят разнообразни по размер произведения и ще се насладят на звуците, птиците, вятъра, дъжда наоколо, които създават пълната картина на моето преживяване и правят усещането по-пълно и по-богато." 

В недалечните дни, когато и последната картина бъде откачена от изложбените стени, за да отстъпи място на творчеството на нов творец, Гергана Николова се надява рязко да смени посоката: "Винаги се изненадвам с нещо ново, но трябва да мине малко време – да отлежи направеното и да натрупам нови усещания. И когато тези впечатления "втасат", ще получа идеята".