Пенчо Славейков е сред първите поети на модерна България

"Животът на всякой човек е огърлица от весели и скръбни дни. Такава огърлица носи и поетът. И ако иска да бъде искрен изобразител на живота, той не може да пее само за слънце и пролет"…. С тези думи Пенчо Славейков очертава своята представа за мисията на поета. През 2026 г. се навършват 160 години от рождението на една от най-ярките фигури в българската литература.

Пенчо Славейков е роден на 27 април 1866 г. в Трявна като най-малкия син на поета Петко Рачов Славейков (1827–1895) и Ирина Славейкова – дъщеря на заможен тревненец. Семейството му е многолюдно – със седем деца, като сред братята му са политиците Иван и Христо Славейкови, както и публицистът Рачо Славейков. Още в детството си Пенчо става свидетел на обществените и политическите борби, в които участва неговият баща – както срещу фанариотите преди Освобождението, така и по-късно в пренията при изработването на основния закон на новоосвободена България – Търновската конституция (1879), обобщава справката в архивния фонд на Българското национално радио (БНР).

Ученическите години на Пенчо Славейков преминават в Трявна и Стара Загора и са белязани от спомени за освободителната борба. След Освобождението той продължава образованието си в Сливен, Търново, София и Пловдив. Именно в Пловдив тежко измръзване при пързаляне по заледената р. Марица му причинява продължително и мъчително заболяване, довело до парализа на нервите. Лечението в Пловдив, София, Виена, Париж, Лайпциг и Берлин остава без успех. Придобитият недъг оставя дълбок отпечатък върху целия му живот. Младият Славейков трябва отново да се учи да говори, да пише и да ходи. Това изпитание обаче изостря неговата чувствителност и наблюдателност, превръщайки страданието в своеобразен духовен учител, който го извисява.

През 1892 г. заминава за Лайпциг, където учи философия и слуша лекции и по други хуманитарни дисциплини. След завръщането си в България в началото на 1898 г. Пенчо Славейков е избран за действителен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките – БАН). Работи като учител и зам.-директор на Народната библиотека. За кратко от 1908 до 1909 г. ръководи и Народния театър, където по същото време артистичен секретар е Пейо Яворов.

Пенчо Славейков е сред водещите фигури в кръга "Мисъл" до края на неговото съществуване през 1910 г., заедно с Пейо Яворов, Петко Тодоров и д-р Кръстьо Кръстев – имена, стоящи в основата на модерната българска литература. В едноименното списание той активно привлича млади автори, насърчава ги и подпомага тяхното творческо развитие.

През 1909 г. Пенчо Славейков заедно с проф. Васил Златарски е командирован в Русия, за пренасяне на костите и дарената лична библиотека на проф. Марин Дринов и участие в тържествата около 100-годишнината от рождението на Николай Гогол. На 20 юни 1910 г. произнася смела реч против свикването в София на Славянския събор. Новият министър на народното просвещение Стефан Бобчев – уредник на Славянския събор, го отзовава и го уволнява от директорския пост в Народната библиотека, а на негово място назначава брат си. Славейков получава унизително предложение да заеме длъжността на уредник на училищния музей към Министерството на народното просвещение. Славейков е инвалид, а работният му кабинет се намира на четвъртия етаж, в сграда без асансьор. Оскърбен, поетът отказва да поеме тази длъжност и напуска България, обричайки се на доброволно изгнание.

До края на живота си Славейков поддържа сърдечна връзка с поетесата Мара Белчева, вдовица на Христо Белчев, министър на финансите в кабинета на Стефан Стамболов. След напускането на България поетът поема към Швейцария, след което се установява в Рим. Обстоятелствата около отпътуването му от родината сериозно влошават крехкото му здраве. На 23 май 1912 г. Мара Белчева и Пенчо Славейков пристигат в малкото курортно градче Брунате, разположено между езерото Лаго ди Комо и град Комо, Италия. Изнурен от дългогодишната усилена работа, огорчен и измъчван от мисълта за несигурното си бъдеще, Славейков умира в изгнание на 28 май 1912 г. в хотел "Бела виста". Погребан е в гроб на ъгъл, откъдето се виждат Алпите и Монблан.

• Българите в Северна Италия популяризират родната история и приноса на Славейковия род 

През януари 1912 г. шведският писател Алфред Йенсен, член на Института за Нобелова награда, предлага Пенчо Славейков за Нобелова награда за литература за поемата му "Кървава песен", но поради смъртта на поета предложението на Йенсен не е разгледано от Нобеловия комитет.

Тленните останки на Славейков са пренесени в София през 1921 г., където в тържествена обстановка, заедно с останките на Петко Тодоров, са препогребани на родна земя. Надгробното слово е произнесено от литературния историк Боян Пенев.

Безспорни шедьоври на Пенчо Славейков за българската лирична поезия са стихосбирката "Сън за щастие" (1906) и оригиналната книга "На острова на блажените" (1910), написана под формата на антология с творби от 19 измислени от Славейков поети.

Славейков е автор и на литературоведски изследвания и есета, на фолклорния сборник "Книга на песните" (1917) и други произведения. Превежда творби на немски поети (издадени под формата на книга през 1911 г.), прави превод на трагедията "Антигона" от Софокъл (1893), както и философската поема "Тъй рече Заратустра" на Фридрих Ницше (съвместно с поетесата Мара Белчева) и поемата "Демон" от М. Ю. Лермонтов (заедно с Алеко Константинов). Писмата, оставени от Славейков, са образци на художествената проза, ценна документация за творческия и душевния свят и богатата култура на поета.

БТА започва в пресклубовете си в страната поредица от разговори, посветени на Пенчо Славейков и на българския модернизъм. Началото на литературните срещи се поставя на 27 април. Първото събитие от инициативата "Пенчо Славейков днес" ще бъде в родното място на поета – Трявна, в Славейковата къща, съобщи генералният директор на БТА Кирил Вълчев. Модератор на срещите ще бъде поетът, литературовед и литературен критик Йордан Ефтимов. Декемврийското издание на списание ЛИК т.г. ще бъде отражение на кампанията. Освен репортажи от срещите, броят ще включва и специално написани 160 думи от 160 души за 160-ата годишнина, по подобие на кампанията в чест на писателя Алеко Константинов.