От класната стая до бъдещето: как STEM подготвя бъдещи лидери в технологиите

Бързо развиващият се в технологично отношение свят изисква нов образователен подход, който да въоръжи подрастващото поколение със знания, умения и качества, адекватни на промяната на времето. STEM образованието – на основата на наука, технологии, инженерство и математика, е един от тези съвременни методи, стимулиращи естествения потенциал на младите хора посредством учене чрез решаване на проблеми.

Техниката и новите технологии са нещо естествено за настоящото поколение, но то не бива да се чувства заплашено, че някой може да го измести, смята доц. Димитър Николов от Техническия университет в София.

"Училища, които имат специализирано STEM образование, всъщност формират естествения потенциал, който децата притежават – добавя той. – Ние трябва да им дадем възможност този потенциал да порасне чрез получаването на сериозна техническа подготовка, свързана с програмиране, компютърни науки, киберсигурност, микроелектроника. Аз самият съм представител на подобна институция – преподавам в Технологичното училище "Електронни системи" с учебна програма на нашия университет, изискваща от учениците да превръщат теорията в практика."

Доц. Димитър Николов дава пример с хакатона, който училището всяка година организира. В него отборите трябва да подготвят всичко – от идеята до крайното решение и да го изработят. Така през м.г. победителят създава умен бастун, който чрез компютърното си зрение забелязва препятствията на пътя и предупреждава използващия го човек със зрителни проблеми.

"Иновациите вече не са нещо далече в бъдещето, те са тук и сега и променят нашия живот и цели сектори – казва преподавателят. – Ние трябва колкото се може по-рано да научим нашите деца не само да работят с тях, но и да ги създават. Идеята на STEM образованието е те да могат сами да решават проблемите и когато се изправят пред нещо, което не са виждали, да знаят подхода как да се справят с неизвестното. Това умение е изключително важно и за мен е един от фундаменталните уроци, които училищата трябва да преподадат на младите за бъдещето – да могат да се оправят във всяка среда, където ги поставят."

Секторите, които ще определят развитието на технологиите през следващото десетилетие, са изкуствен интелект, електроника, роботика, автоматика, киберсигурност, биотохнологии.

"България има изключително развита IT инфраструктура и IT индустрия и е сред водещите в европейски мащаб по брой IT специалисти на глава от населението – заявава доц. Димитър Николов. – Освен това имаме изключителни традиции в роботиката, механиката, електрониката, както и голям потенциал за развитие в тези области. Още по-интересното е, че в подобен тип институции – давам за пример нашата, имаме много проекти, свързани с бизнеса. Например CHIPS of Europe е насочен към младото поколение, показвайки му, че в микроелектрониката има изключително голямо развитие. Добре е да привличаме все повече млади хора в тази област, защото през следващите 4 години, по данни на Европейската комисия, в нея ще липсват 300 хил. кадри. Това е всъщност областта, без чието развитие не можем да усъвършенстваме нито роботиката, нито киберсигурността, нито изкуствения интелект."

Според преподавателя страната ни през последните няколко години инвестира големи ресурси в областта на образованието и науката, а институциите дават добра насока на студентите по кой път да поемат. Той изтъква като добри примери изграждането на центрове за върхови постижения, на национален STEM център, на центрове за компетентност, както и програми за подпомагане на докторантури, в които младите хора могат да се включат.

"Трябва да преминем към икономика на добавената стойност, но за целта е необходимо да развием научен и технически потенциал – казва още доц. Димитър Николов. – Всъщност за нашия просперитет като държава развитието на талантите е един от ключовите въпроси и в тази насока се полагат доста усилия за предоставяне на необходимата инфраструктура, технологични и финансови възможности. Разбира се, не всичко е цветя и рози, но като цяло политиката, която е последователна на много правителства, е насочена да даде хоризонт за развитие на младите хора в актуални области."

Налице ли е обаче плавен преход между образованието и успешното кариерно развитие на дипломиращите се и бизнессредата отворена ли е за тях?

"Тази фаза беше проблематична в продължение на много години и даже в момента между 30 и 40 процента от завършващите инженери не се реализират в своята област – отговаря доц. Димитър Николов. – Същевременно индустрията като цяло започва да навлиза все по-активно – да води часове и да полага усилия този плавен преход да се случи. Истинският преход обаче става не когато завърши ученикът, а в училището, в университета. Бизнесът трябва да бъде там и младият човек да може да поговори за това какви възможности и кариера стоят пред него."

Образованието не е самоцел и младежите стават все по-прагматични, споделя в заключение преките си наблюдения преподавателят. По думите му, бъдещите специалисти идват на даден курс с въпроса "Къде ще се реализирам?", защото не искат да бъдат безработни с диплома, а успешни професионалисти, допринасящи за благото на цялото общество.