Оперният певец Никола Гюзелев и страстта му към рисуването

Изключително талантлив оперен певец, но също и ярък художник. Фин и деликатен човек. Невероятно надарен с таланти и красота – това са част от суперлативите, които изказват почитателите на големия български бас Никола Гюзелев (1936 г. – 2014 г.). Тази година се навършват 90 години от неговото рождение – годишнина, която ще бъде отбелязана с поредица от събития в България и Европа. 

Никола Гюзелев е роден 17 август 1936 година в Павликени – "градче като гнездо сред равнината" централната част на Северна България, близо до Велико Търново. Интересът му към операта се пробужда на 15 години, когато чува по радиото монолога на Борис от операта "Борис Годунов" на Модест Мусургски. Любопитно е, че вместо да учи оперно пеене, талантливия и музикален Никола завършва през 1960 г. Художествената академия със специалност живопис. Чак след това, от 1955г. започва да учи пеене при Цветана Събева и вокалния педагог Илия Йосифов. А още като студент участва като солист в Академичния хор "Георги Димитров" и в Ансамбъла за песни и танци при МВР. През 1960 година Никола Гюзелев се явява на прослушване за ангажиране на оперни певци за Германия, по време на което го чува водещият български вокален педагог Христо Бръмбаров. Той успява да убеди бъдещия оперен бас да продължи обучението си при него. От 1960 е стажант, а от 1961 година – редовен артист в Народната опера в София.

Така започва дългата и бляскава кариера на Никола Гюзелев. Успехът идва само след два сезона на професионалната сцена – през 1963-а с ролята Филип Втори от операта "Дон Карлос" печели първа награда и златен медал на втория Международен конкурс за млади оперни певци в София.

През 1968г. той за първи път стъпва на сцената на театър "Реджо" в Парма, Италия и с ролята на Атила от едноименната опера на Верди грабва сърцата на италианската публика – успехът му е колосален. Пее на големи оперни сцени в Европа, Северна и Южна Америка, Австралия, Япония. Негови партньори на сцената са българските оперни величия – Борис Христов, Николай Гяуров, Гена Димитрова, Ана Томова-Синтова, Райна Кабаиванска, Владимир Атлантов, Евгени Нестеренков и пр. Никола Гюзелев е носител на най-високите отличия на България, Италия и на целия оперен свят.

Поредица от събития тази година ще напомнят за големия талант на Гюзелев в областта на изкуствата. На 29 април в Софийската градска художествена галерия, а след това на 18 май в Торонто, ще бъде представена новата монография каталог "Рицарят на операта". През май ще бъде осветена паметна плоча в София на адреса, където е живял с родителите си,  БНР ще издаде диск с изпълнения на великия бас, а Националната телевизия подготвя документален филм. Предстоят множество събития в България и Италия, обобщи в телевизионно интервю съпругата на именития бас – Анна-Мария Гюзелева. Тя е предоставила на СГХГ дарение от ранни портрети, рисунки и скици, сътворени от Никола Гюзелев в различни периоди от живота му.

Анна-Мария Гюзелева: Картините на такъв талант не може да стоят вкъщи, те трябва да бъдат на показ, да инспирират хората

Наред с огромните си успехи и заслуги за прославянето на българската певческо изкуство по световните сцени, Никола Гюзелев е и забележителен художник.

"И той носи тези две изкуства от съвсем малък – не казвам дори млад, а малък,  защото на 11 вече пее главна роля в една детска опера. И имаме една рисунка на две прекрасни кучета, рисувал я е когато е бил между 11 и 12 години. Така че и в двете изкуства е започнал много рано, преди да реши да завърши Художествената академия – разказа пред Радио България съпругата му Анна-Мария Гюзелева преди време, когато с изложба в"Човек с такъв глас не би могъл да не избере да пее, според мен – продължава Анна-Мария Гюзелева. – Той е рисувал доста време, но не е имал време да се отдаде до такава степен на рисуването, че да помисли да направи изложби, за да видят хората какво твори. Певческото изкуство, и то кариера на такова ниво, е много ангажиращо. Аз разбирам, че не е имал физическата възможност тук в България. Изкуствоведът проф. Атанас Божков беше инициирал именно да показва творбите му  и направи една голяма изложба в Зала "България" по време на концерт на Гюзелев преди повече от 30 год. Другата изложба с картини на Гюзелев, която аз помня, е в Москва в Българския културен център там. Не знам да е имал много други изложби тук или по света. Сега, след като се отиде, ние в семейството решихме да популяризираме и това негово друго високо изкуство. Правили сме изложби и в родния град Павликени, и в Рим."

На името на Гюзелев е основана и фондация – чрез нея се съхраняват голяма част от картините, които се показват в изложбите. Друга част от платната са в дома на певеца в Рим. Основни двигатели на фондацията са съпругата му и неговата дъщеря Адриана, но те я създават заедно с други колеги, приятели и съмишленици,  диригенти, музиканти, критици, режисьори и ученици на именития бас.

"Много малко са откупените от колекционери картини, защото хората не  знаеха за ателието и заниманията с живопис – продължава Анна- Мария Гюзелева. – И второ, ние самите не бяхме мислили да се продават. А той рисуваше когато си е у дома, в паузите между турнета, между заминавания или за САЩ, или за Франция, за Австрия, Англия и къде ли не още. Когато се е прибираше в дома си, а той предпочиташе да се прибира в софийския си дом, тук той имаше и ателие, в което можеше спокойно да рисува. Той беше също много емоционален човек, който се вълнува от много неща в живота –от несправедливости, но също от красивите неща. В неговите портрети обръща голямо внимание  на експресивността на човешкото лице, на състоянията, какви мисли  могат да се отразят върху лицето на човека. И както казва и проф. Аксиния Джурова, пък и проф. Светлин Русев преди – той имаше големия талант на художник, който предава човешката душа чрез лицата, които отразява на платното. От друга страна, бидейки певец и художник, той самият е следил своето отражение в образите и ролите, сякаш отстрани гледа движението си по сцената. Като артист така се е контролирал, за да подобри експресивността си и внушението на съответния образ.  И за това много му е помагало именно изобразителното изкуство."

Анна- Мария Гюзелева добавя, че никога не би се разделила с оригинала на своите любими два портрета, рисувани от Никола Гюзелев – единият е с него в ролята на Ернани, а на другия портрет е нарисувал нея.  "Той не е имал физическата възможност да се посвети повече на това изкуство, но ние искаме да го популяризираме чрез един каталог с всички негови картини" – казва Анна- Мария Гюзелева.

"Един такъв талант не може да стои вкъщи, той трябва да бъде показан на хората,  да ги инспирира, да ги предизвиква, да им дава надежда, някакъв стимул, ако щете, каквато е целта на всички видове изкуства. Никой не е перфектен, но той имаше много качества, които липсват – например неговата доброта, щедрост на душата, обичаше много България, обичаше да помага на хората, беше сърдечен."