Обликът на новото Народно събрание ден преди първото заседание

Президентът Илияна Йотова насрочи първото заседание на новоизбраното 52-оро Народно събрание за последния четвъртък от месеца – 30 април. "Убедена съм, че ще видим нов парламент, съвсем различен. За мен най-важното е да бъде променен и стилът, и начинът на работа в този парламент, да се използва език, който да бъде с уважение не само помежду народните представители, но и към всички български граждани. Очакваме много смели и бързи решения" – посочи държавният глава пред журналисти.

Какво е известно за състава и разпределението на парламентарните групи в пленарната зала?

Победителите от изборите на 19 април "Прогресивна България" получават 131 места, ГЕРБ-СДС ще разполага с 39 народни представители, ПП-ДБ – с 37, ДПС – 21, а най-малката парламентарна група ще бъде на партия "Възраждане" –  от 12 депутати.

Пленарните заседания на новите народни избраници отново ще се провеждат в сградата на бул. "Дондуков 1" (бившия Партиен дом), тъй като историческата сграда на площад "Народно събрание" се нуждае от цялостен вътрешен и външен ремонт, за който са необходими близо седем години и около 30 милиона евро.

• Сградата на Народното събрание – символ на българския парламентаризъм

Тържественото заседание на 52-ото Народно събрание ще бъде открито от най-възрастният народен представител, който този път е от редиците на "Прогресивна България" – 78-годишният генерал Румен Миланов, дългогодишен служител в системата на службите за сигурност.

Най-младият депутат е от групата на "Продължаваме промяната- Демократична България". 23-годишната Анна Бодакова вече има опит като парламентарен сътрудник на народния представител от същата коалиция – Елисавета Белобрадова.

"Не искам да бъда съдена само по ЕГН-то в личната ми карта, а по подготовката ми. Ще докажа, че мога да защитавам интересите и каузите не само на моето поколение, а на всички български граждани, които изискват по-честна и работеща държава" – обясни Бодакова в интервю за БНТ, дни преди изборите на 19 април.

Очакванията на всички граждани са насочени изцяло към политиките, които ще предложи и реализира коалицията около Румен Радев, но тъй като оттам все още пазят мълчание, интересът към заявките, които ще отправят в първия ден на 52-ото Народно събрание са големи.

За пореден път имаме ситуация, в която партия появила "от нищото", взема пълно мнозинство в парламента без да разкаже истински какви са нейните приоритети, как изглежда всъщност управленската ѝ програма и в крайна сметка в какъв времеви порядък, напомни в предаването "Точно днес" на БНР Пловдив политологът Христо Панчугов:

"Заради средата, в която политическите партии се бяха докарали – само твърдите ядра да се подлъгват да гласуват, не се изисква от новопоявилата се формация нищо повече, освен да направи едно красиво послание и да скрие основните си говорители достатъчно дълго, за да не могат да го развалят" – обясни той и допълни, че тепърва предстои да разберем как ще бъдат определени министрите, кои ще бъдат те и дали ще са на този пост само заради доверието на лидера им, или причини, свързани с кампанията и осъществяването на конкретни ангажименти.

Ако се позовем на предизборната програма на "Прогресивна България", тя би трябвало да има политика вляво от центъра, коментира политологът Милена Стефанова.

"Но желаното и декларираното от тях в кампанията малко трудно ще бъде изпълнено. Едно е да критикуваш от амвона на президентската институция, друго е да седнеш в креслото на министър-председателя и да задвижиш организационно нещата така, че да прокараш политиките си. Това широко отваряне към различни групи в обществото, което беше чист популизъм по време на кампанията, също може да изиграе лоша шега на управляващите, защото те не могат да отговорят на всички очаквания. След като сформират правителство, ще гледаме какъв бюджет ще внесат."

Бюджетът за настоящата 2026 година е спешната задача за решаване пред новия състав на народното събрание. Падането на правителството на Росен Желязков след протестите в късната есен на 2025 г. попречи да бъде приета финансовата рамка за 2026-а, а вместо това парламентът гласува удължителен закон — временно решение, което позволява на държавата да събира приходи и да харчи пари, докато се сформира редовно правителство и приеме истински бюджет.

Със своите 131 народни представители "Прогресивна България" има парламентарно мнозинство, което би позволило бърз избор на председател на Народното събрание и редовен кабинет – процедури, които се оказаха сериозен препъникамък за няколко предишни парламента на страната ни.

Политическата ситуация сред останалите парламентарно представени формации е не по-малко любопитна:

"Това е първият случай, когато партия влезе в електоралната ниша на ГЕРБ и му взе електорат. Регламентирането на отношенията в ПП-ДБ е въпрос на оцеляване, но и ще предизвика вътрешна тежка криза. Неслучайно до този момент те нямат споразумение, което е необходимо и което ясно би дефинирало личностни противоречия" - отчита социологът и университетски преподавател проф. Румяна Коларова. Според нея формацията следва да бъде много ясна опозиция. Що се отнася до третата парламентарна сила – "ДПС-Ново начало" тя посочи: – "Пеевски успя да се наложи като представител на ДПС като регионална партия. Доган вече не е алтернатива за хората с тази идентичност, а Радев успя "да влезе" не без подкрепата на Доган и на част от елита на ДПС. Големият въпрос е, ще се сложи ли край на българския етнически модел или той ще се запази?"

Това са част от важните въпроси, на които очакваме отговор в следващите месеци, след избора на новото правителство и първостепенните задачи пред новото мнозинство – приемането на бюджета за 2026 година и смяната на състава на Висшия съдебен съвет.  

Съставил: Йоан Колев