Автор:
Гергана Манчева
Новина
КТ "Подкрепа": За 1 май искаме "сигурност, работни места и заплати сега!"
В България все още няма закон за синдикатите, което затруднява защитата на правата на журналистите, казва Снежана Тодорова, председател на СБЖ
петък 1 май 2026 08:30
петък, 1 май 2026, 08:30
СНИМКА: БГНЕС
Размер на шрифта
1 май е Международният ден на труда и на работническата солидарност, официален празник и неработен ден в България, а и на много места по света. Празникът е официално признат от 1939 г. и по традицията се отбелязва с организирани от синдикатите шествия и митинги. И тази година не прави изключение.
Точно преди 140 години в Чикаго 300 хиляди работници, обединени от своите синдикати, надигат глас за регламентиране на 8 часов работен ден. България не е по-далече от тази сакрална дата и 1 май в България започва да се отбелязва от 1890 г., само 4 години след събитието в Чикаго. "Българските работници са високо осъзнати трудещи се, които не по-малко от своите братя зад Океана се разбирали, че трябва да има регламентиране на правилата, свързани с полагания от тях труд" – казва инж. Иоанис Партениотис, вицепрезидент на КТ "Подкрепа". И напомня синдикалните постижения през десетилетията:
Иоанис Партениотис
СНИМКА: БТА
"Всичките тези "дадености" днес, като 8-часовия работен ден, 5-дневната работна седмица – помним, когато все още нашите родители работиха и в събота, т.е. работната седмица беше 6-дневна, респективно всичките обезщетения за майчинство, за безработица, за временна нетрудоспособност, за работно облекло, за условия на труд, отпуски, и т. н. – всички тези придобивки са извоювани стъпка по стъпка от нашите предци и от част от нашето поколение също. Тези неща не са дадености, те би трябвало да се отстояват и трябва да се надграждат. Тъй като живият живот е динамичен, нещата се променят – променят се условията на труд и тук стигаме до въпроса за образованието, за квалификацията и допълнителната квалификация на работниците. Нещо, което от своя страна създава предпоставки за загуба на работни места и на тяхно място навлизане на новите технологии. Това ние трябва да имаме предвид, когато водим диалог с работодателите и с държавните институции. Светът и самите ние в България, живеем при съвсем други условия – актуалните предизвикателства са както от вътрешен характер, така и породени от външни фактори. Например, военните конфликти, които не само че не стихват, но добавят нови и нови проблеми, свързани с доставката на петрол, на суровини, спедицията. Не на последно място – изискванията, които ЕС сам си налага с т.нар. "зелена сделка" и свързаните с това въглеродни емисии, което повишава цената на електроенергията и нарушава способността на европейската, в частност на българската индустрия, да се конкурира с останалия свят. Всичко това рефлектира върху благосъстоянието на нашето общество, част от което са трудещите се."
СНИМКА: БТА
Вече 5 години в страната ни има политическата криза, която доведе до една нестабилност, несигурност и до ограничаване на инвеститорите, които да влагат капитал в нашата страна – казва още инж. Иоанис Партениотис:
"Силно се надявам след проведените последни избори / на 19 април/, да има едно отрезвяване у политическия ни елит и, както се казва, да се вземат в ръце и да започнат да мислят по-зряло. Защото вече пети месец държавата е на автопилот – без приет бюджет, с ограничени възможности и то при съвсем други социални, икономически и финансови фактори. Имаме намаление на растежа в икономиката, а в някои сектори на индустрията имаме застой. Това от своя страна води до намаление на приходите, на възможностите за инвестиции, включително тези в посока подобряване условията на труд за работещите българи. Това води до застрашаване на работните места на хората, имаме риск от повишаване на безработицата, обезценяване на доходите на работещите и не на последно място – риск от обедняване на хората. Влизането в еврозоната допълнително създаде несигурност и чувството за обедняване у българския гражданин. В тази връзка ние от КТ "Подкрепа" тази година на 1 май издигаме мотото "Сигурност, работни места и заплати сега!". Достатъчно дълго време отлагахме сериозния дебат - каква България искаме и начинът, по който трябва да се развива. През всички тези години наблюдавахме танц като при тангото – две стъпки напред, една назад. Да, постигнахме напредък, България не е като преди 36 години, но България може много повече и българите са го доказали веднага след Освобождението, когато страната ни за кратко време се е превърнала във водеща икономическа сила на Балканите. Но това пак може да го постигнем единствено и само заедно" – добавя синдикалистът.
Първи май 1985 г., Сливен
СНИМКА: socbg.com
Първи май в България е и ден на левия печат
Привържениците на лявата идея излизат на шествия на Първи май, за да подкрепят борбата за равноправие, за солидарност, за справедливост в днешно време. Именно левият печат, днес в България представляван от в. "Дума", е бил начало на тези шествия през годините. По идея на изданието, създадено от публициста Стефан Продев, винаги на първи май е имало шествие, завършващо в "Борисова градина" с приветствия от лидери и с концерт. "Откакто помня на сцената за празника винаги е имало изказвания на журналисти, с призив да бъдем солидарни, да бъдем задружни, да бъдем заедно в борбата за един по-прогресивен, по-справедлив свят" – казва ни Снежана Тодорова, председател на Съюза на българските журналисти – най-старата и представителна организация на журналистите у нас.
Снежана Тодорова
СНИМКА: БТА
"Ние продължаваме да защитаваме, когато и колегите се обръщат към нас. Вие знаете колко много уволнения има, колко голям натиск се оказва над журналистите, най вече политически. В изследване на Асоциацията на европейските журналисти, съвсем скоро излязоха данни, че над 70% от анкетираните журналисти са казали, че върху тях се оказва натиск и то най-вече политически. При нас проблемите рефлектират. Ние сме творчески съюз със синдикални функции. В България, за съжаление, все още няма закон за синдикатите, така че нашите функции са на база традициите, които Съюзът е наследил през годините от своето създаване през юни 1955 година, когато е защитавал правата на журналисти. Сега продължаваме, но без волята на законодателя, без съответни законодателни права е много трудно осъществимо. И без разбиране от тези, които коват законите, че журналистът би трябвало да бъде подпомаган в своята дейност, а не притискан, не гонен, не наказван за това, че съобщава истината."
По публикацията работи: Марта Рос
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!