Църковен календар - 10 май 2026 г.

В петата неделя след Възкресение Христово, Православната църква ни припомня разговора на Господ Иисус със самарянката.

Евангелското четиво разказва за беседата на Спасителя със самарянката, за живата вода или за благодатта на Светия Дух.

Веднъж Иисус седял при Якововия кладенец. Там била и самарянката, наречена по-късно Фотина. Той започнал беседа с нея за живата вода, която очиства греховете и с Божията благодат утолява жаждата на безсмъртната душа. Така Иисус просто и мъдро довел самарянката до съзнанието за нейните собствени грехове и нуждата да се покае и обнови живота си.

Обхваната от спасителната вяра в Избавителя, тя се покаяла за миналите си тежки грехове. Започнала да води добродетелен живот и се проникнала от такава пламенна любов към Господа, че както разказва Свещеното предание, не се побояла открито да изповядва Неговото име пред юдеите и езичниците и да пострада много заради Него.

Самарянката получила мъченически венец при гонението на християните от римския император Нерон.

Той заповядал да подложат нея и цялото ѝ семейство (четири сестри и двама сина) на най-жестоки мъчения и смърт.

Самарянката, след ужасни изтезания, била хвърлена в кладенец. При кладенеца някога тя получила от Христа първите глътки "жива вода", течаща във вечния живот. И пак кладенецът ѝ послужил като врата, през която преминала във вечния живот!

Светата Църква е увековечила нейната памет, прославяйки я под гръцкото име Фотина, т.е. просветителка.

На 10 май честваме и годишнина от възстановяването на Българската патриаршия, чието съществуване е прекратено в края на ХІV век, при падането на България под петвековно турско робство.

Още през възрожденската епоха българските църковни дейци започват целенасочени действия за възстановяване на Българската патриаршия. След години усилия този възрожденски идеал е осъществен. Първата стъпка е учредяването през 1870 г. на Българската екзархия със седалище в Цариград. Константинополската патриаршия обаче ѝ налага схизма.

Със съдействието на сестрите православни църкви (особено Руската) на 22 февруари 1945 г. е вдигната схизмата, която няколко десетилетия възпрепятства нормалните междуцърковни връзки на Българската екзархия. Със специален томос Цариградската патриаршия признава автокефалията на Българската православна църква.

През 1950 г. е изработен Устав, в чийто чл. 1 "самоуправляемата Българска православна църква" се назовава "Патриаршия".

В заседанието си на 3 януари 1953 г. Св. Синод на Българската православна църква решава да свика на 8 май с. г. Църковно-народен събор, който да възстанови патриаршеското достойнство на родната Църква и да избере предстоятел-патриарх.

За това голямо църковно-народно тържество в София пристигат делегации на Руската, Румънската, Полската и Чехословашката сестри поместни православни църкви. Свои представители или приветствия изпращат и Александрийската, Антиохийската, Йерусалимската, Грузинската, Сръбската и Еладската църкви.

Свиканият Трети църковно-народен събор (8-10 май) възстановява патриаршеския статус на Българската Църква и на 10 май избира Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Кирил за патриарх Български и митрополит Софийски.

Интронизацията става в Патриаршеския катедрален храм-паметник "Св. Александър Невски" непосредствено след избора, в присъствието на представители на правителството и културната общественост, чуждестранните делегации и многочислен вярващ народ.

Самоуправляващата се Българска православна църква – Българска патриаршия е правоприемник на Плисковската архиепископия, Преславската патриаршия, Охридската архиепископия, Търновската патриаршия и Българската екзархия и е "неотделим член на Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква" (чл. 1 от Устава на БПЦ).

На 10 май православната църква отбелязва паметта на св. апостол Симон Зилот, в чийто дом Господ Иисус Христос, в присъствието на Божията Майка, учениците Му и гостите на сватбеното тържество извършил първото Си чудо, като превърнал пет делви вода във вино.

Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".

Озвучил: Красимир Мартинов