Църковен календар – 30 май 2026 г.

Днешният ден, съботата преди големия християнски празник Петдесетница, е определен от Църквата за един от специалните дни в църковната година. Дни, в които отправяме специално молитви за опрощение на греховете и упокоение на душите нашите починали близки, православни християни. Затова наричаме тези дни "Задушница" или "За душите".

Всеки съботен ден е ден за възпоминание на покойниците, а задушница пред Петдесетница, т. нар. Черешова задушница, е специален ден в памет на нашите близки и всички отвека починали православни християни.

На Задушница камбаната бие траурно – с отмерен удар, да напомни за грижата за мъртвите. Богослужебното правило е по-особено, с усърдни молитви за починалите. Службата е заупокойна, след която се прави обща панихида.

В такива дни е прието да се раздава милостиня и храна, така наречените помени или раздавки в памет на починалите и за опрощение на греховете им.

На 30 май възпоменаваме преподобни Исакий Далматски и света Емилия

Свети Исакий живял през IV век, приел монашество и живял аскетично в пустинята. По време на император Валент (364 – 378), ревностен поддръжник на ереста на Арий, започнали гонения срещу православните. Владетелят затварял и разрушавал църквите им.

По това време, германските варвари - готите се отправили към Константинопол.

Когато императорът напускал столицата с армията си, свети Исакий, му казал: "Царю, отвори църквите за православните и тогава Господ ще ти помогне!". Императорът продължил пътя си и на следващия ден Исакий отново го призовал да отвори църквите. И тъкмо да го послуша, приближени го посъветвали да прогони монаха. Накрая старецът отново пресрещнал императора със същите думи и предрекъл, че ако императорът не се вразуми ще погине. Разгневен, Валент заповядал да хвърлят свети Исакий в дълбока клисура но монахът, с Божията помощ, останал жив.

Пророчеството на светеца скоро се сбъднало. Готите победили и изгорили императора и спътниците му в плевня със слама. След вестта за смъртта на императора, свети Исакий бил почитан като Божи пророк.

Когато светият цар Теодосий Велики (379 – 395) бил избран на престола, повикал стареца при себе си, посрещнал го с голяма чест, поискал свети молитви и изпълнил всичките му указания: изгонил арианите от Константинопол и върнал църквите на православните.

В покрайнините на Константинопол построили жилище за светеца, където монаси се събирали, и възникнал манастир, чийто игумен и духовен наставник бил свети Исакий. След като достигнал преклонна възраст, старецът посочил за свой наследник монаха Далмат, на когото бил кръстен и манастирът - Далматски. Свети Исакий починал през 383 г.

В същия ден, 30 май, почитаме и света Емилия, майката на св. Василий Велики и на св. Макрина, както и на св. Григорий, епископ Нисийски и св. Петър, епископ Севастийски и още нейни синове и дъщери, възпитани в благочестие и любов към Христа.

След като децата ѝ напускат дома ѝ, св. Емилия освободила робите си и с най-голямата ѝ дъщеря основават женски манастир. Много от освободените робини се присъединили към тях в девическия манастир. Живели в смирение и любов, в покаяние, труд, молитва и милосърдие. Така св. Емилия доживява дълбока старост, а когато починала, била погребана в малък семеен параклис при мъжа си и един от синовете ѝ.

Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".

Озвучил: Красимир Мартинов