Гвардейският оркестър – вековна традиция и важна част от държавния церемониал

Празникът на св. Георги – 6 май – в страната ни е също Ден на храбростта и празник на Българската армия – дата, която съчетава военна традиция, национална памет и духовна символика. За мнозина образът на войника се отъждествява с визията на гвардееца, а Националната гвардейска част – с нейните отличителни униформи и прецизни ритуали, е емблема на българската държавност.

Като представително военно формирование, Националната гвардейска част изпълнява централна роля в официалния церемониал на страната – от държавни празници до дипломатически събития с международно участие. Но нейната мисия надхвърля протокола: тя съхранява историческата памет и поддържа живо усещането за национална идентичност в съвременното общество.

Съществена част от това наследство е основаният с княжески указ през 1892 година Гвардейски оркестър – един от първите професионални музикални състави в България, допринесъл значително за развитието на националната музикална култура. Още в края на XIX век оркестърът записва грамофонни плочи за чуждестранни компании, чрез които българската музика достига до европейската публика.

"Важно е да кажем, че съставът на Гвардейския оркестър, който започва своята същинска работа в началото на 1893 година, е почти изцяло от българи – това е един цял действащ военен оркестър, чиито личен състав е преместен от Шести Търновски полк в състава на Лебгвардейския ескадрон, т.е. това не е оркестър, който тепърва се сформира, а има своята история. Начело на оркестъра година по-рано застава Йозеф Хохола – най-опитният капелмайстор в страната ни, първият професионален диригент и композитор" – разказва музикологът д-р Галя Грозданова-Радева, преподавател в Националното музикално училище "Любомир Пипков" в София. Тя е автор на две изследвания, посветени на ранните професионални оркестри в България и на историята на Гвардейския оркестър.

Гвардейският оркестър днес въплъщава военната музикална традиция в България, чието начало обаче е поставено повече от десетилетие преди неговото учредяване – през 1879 г., година след Освобождението на страната от османско владичество, когато първият военен оркестър, ръководен от чешкия капелмайстор Йозеф Хохола, пристига в Търново. Само седмици по-късно той участва в историческо събитие с ключово значение за новосъздадената българска държава – провъзгласяването на княз Александър I Батенберг и приемането на първата българска конституция.

"Съществува само една монография, посветена на военните духови оркестри – на Атанас Иванов, публикувана през 1979 г. Въпреки тяхната значимост, тези състави рядко са били обект на задълбочени научни изследвания", отбелязва музикологът д-р Галя Грозданова-Радева. В интервю за Радио България тя разкрива малко познати моменти от развитието на военните оркестри – формации, които играят ключова роля за оформянето на музикалния живот в страната след Освобождението и остават важен културен мост между България и Европа.

"В българската държава професията "музикант" влиза с военните духови оркестри и тяхното през 1879 г. Тогава тя се изразява само в три форми: военен музикант, военен капелмайстор и учител по пеене и музика. Това е било свободна професия и всички музиканти, съставяйки едно такова съсловие, по един или друг начин не били из редиците на тази с висок социален престиж, каквито, от друга страна, са били професиите на военния музикант и военния диригент. Оттам може би идва една такава настройка към военните музиканти като към нещо, което не е част от българската музикална култура, но това не е така!"

Военните духови оркестри са първите професионални музикални състави в България, разказва изследователят. Именно те създават национален художествен репертоар, а така наречените капелмайсторски школи обучават стотици български младежи за музиканти. Тази мисия им е възложена от Българската държава, заедно със задачата да събират и записват български музикален фолклор, но и да запознават българската публика с образци на европейски композитори, за да я приобщават към музикалното изкуство на Европа.

"Важно е да отбележим, че основите на музикално-педагогичната школа в България също са поставени от военните капелмайстори и музиканти. Това е тяхно първо задължение и още преди да пристигнат в България, в техните договорите има изискване всеки от тях да обучи  минимум трима български младежи годишно на инструмента, на който свири. Обучението дотолкова се разраства, че са кадрово задоволени всички оркестри и постоянно се разкриват нови и нови – докато капацитетът на българската войска към онзи момент се запълни и тези кадри, обучени от военните капелмайстори съставят и цивилните оркестри" – разказва д-р Галя Грозданова-Радева.

Капелмайсторите и военните музиканти на практика създават основите на българския музикален живот и всички следващи оркестри – струнни, симфонични, джазови, и играят огромна роля за развитие на музикалния вкус и познания на обществото. Но не може да забравим най-важния им принос в историята – военните оркестри са начело на всички войни, водени от младата държава. Тяхната музика води армиите в битки, превземат укрепления по време на Сръбско-българската, Първата Балканска, Втората Балканска, Първата и Втората световни войни. Дори в най-тежките моменти  безсмъртни бойни маршове повдигат бойния дух на армията, за да тръгне напред и да победи.

"Тези български синове са оставили кръвта и костите си на много бойни полета и са се борели да запазят нашата свобода, независимост и териториална цялост. Това, което аз бих пожелала на военнослужещите, а и на всички българи във връзка с днешния празник, освен здраве е – крепко да пазят и да помнят нашата историческа и културна памет, защото това е духовният стълб на българската нация и онова, което гарантира независимостта и самостойността на нашия дух като народ и нашето бъдеще като нация. На военните оркестри и техните капелмайстор (диригенти) пожелавам техният труд да бъде уважаван и зачитан като специализиран и високоуважаван и да получат своето уважение в обществото за целия исторически и културен принос, който имат към България. Благодарност и към българската държава, тъй като в лицето на българската войска, тя създава в нашето общество най-големият меценат на българската култура от Освобождението до наши дни!"

Вижте още:

• Гвардейската униформа – един от символите на храбростта на българския войник