"Що ме не ожениш, мале" – любимата песен на именитата Магда Пушкарова

Много са певческите дарования на мистичната Странджа планина, запазили за поколенията безценното фолклорно богатство на югоизточния български регион. Някои от тях – като незабравимата Янка Рупкина (1938 - 2026), с таланта си правят странджанската песен световноизвестна. Но първата певица с огромен принос за популяризирането на странджанския фолклор в цяла България, е Магда Пушкарова. Магда е родена около две десетилетия преди Рупкина – през април 1920 г., в Малко Търново (нестинарския край и сърцето на Странджа) в семейство на бежанци от Одринска Тракия. От близките ѝ пеят всички – родители, роднини, братя, сестри. От тях още като дете научава голяма част от внушителния си репертоар. "Където и да съм пътувала по света, Странджа е била в очите ми, странджанската кръв е пулсирала в сърцето ми и все странджански песни съм пяла" – споделя Пушкарова в интервю.

Поетът Асен Разцветников я нарича "първата весталка на Странджа" и "чародейката на странджанските песни". Заслугите ѝ за опазването и разпространението на странджанската традиция са огромни, затова името ѝ днес носят фолклорни конкурси и ансамбли. Приживе е отличена с куп звания и награди (една от последните е от 2005 г. – "Нестинарка" на Международния фолклорен фестивал в Бургас за цялостен принос в областта на народното изпълнителско творчество).

Пушкарова е сред изпълнителите, които обикалят България с концертни програми. Но тя не само обича да пее песните на своя край. Често разказва странджански предания и легенди и много се гордее с факта, че дядо ѝ е бил сред четниците на Капитан Петко войвода.

"Майка ми е носила хляб на комитите, баща ми е инвалид от Одрин, водил ги е генерал Вазов. Седна при единия си дядо, за комитлък ми говори, завъртя се около баба си, за войводи песни ми пее. Че как да не стана патриотка?" – възкликва певицата в разговор с журналистката Бойка Асиова.

Семейството ѝ е многодетно и бедно, затова тя учи само до четвърти клас и едва 11-годишна започва работа в тютюнева фабрика. По време на Втората световна война работи в болница, грижейки се за ранените. Омъжва се, но рано остава вдовица. След време сключва втори брак с младия офицер Асен Пушкаров. Преселила се в столицата, през ноември 1944 г. тя се явява на прослушване в Радио София. В комисията са композиторът Боян Икономов, диригентът Иван Кавалджиев, народният певец Жечо Долчинков, които аплодират нечуваните дотогава странджански мелодии и глас. Магда е поканена да пее "на живо" пред микрофоните на Радиото.

През 1951 г. тя, заедно с Вълкана Стоянова и Йорданка Илиева, е сред  основателките на Националния фолклорен ансамбъл в София и е определена от Филип Кутев за водещ глас. Става звезда на концертния подиум. Доживяла патриаршеска възраст (умира на 18 май 2006 г.), Магда Пушкарова се радва на огромната любов на публиката и заслужено признание от специалистите. Оставя повече от 100 записа във фонда на БНР, няколко плочи и телевизионни предавания. В архива на БАН се съхраняват 200 нейни песни, записани от именитата етномузиколожка Елена Стоин. Голямата певица до последния си ден носи копринени костюми и златни бижута, остава достолепна и горда, с величествена осанка, влюбена в цветята, странджанската песен и България.

Уникалният алтов глас на Пушкарова – леко приглушен, кадифен, топъл и мек, не може да бъде объркан с този на друга певица. Песните ѝ са красиви, но и жални, какъвто е бил животът на бежанците от Одринска Тракия. "Много песни имам, много песни обичам" – казва тя приживе. "Но към една имам специално отношение. Това е "Що ме не ожениш, мале". Потомка съм на бежанци, песента разказва за тяхната съдба и аз винаги преживявам този разказ…".

В музикалния диалог между майка и син момъкът иска да се ожени и пита майка си дали тя не го смята за твърде млад и неопитен, или може би нямат пари за нова къща? Майката отговаря, че би продала всичко, за да съгради за детето си дом, но те са бежанци, чужди в този край и нямат роднини, които да поканят на сватбата, да ги дарят и да се веселят с близки хора. Заедно с песента "Тудоро, Тудоро" (посветена на красива нестинарка), "Що ме не ожениш, мале" е сред най-популярните странджански образци от репертоара на Магда Пушкарова.