Журналистът Тодор Токин и спомените му от живота в Радио България

В различни периоди от съществуването си, дирекция "Предавания за чужбина" на общественото радио, позната днес като мултимедийната многоезична програма на БНР – Радио България, е била повече от работно място за редица популярни имена от родната журналистическа общност. Сред тях е и дългогодишният журналист във вестник "Труд" Тодор Токин, посветил 15 години от активната си и до днес журналистическа работа на Централната информационна служба, както някога се наричаше репортерският екип на Радио България, и Английската редакция.

Постъпва в радиото 26-годишен, през 1977 г., и почти веднага започва да следи събитиятата в ресор "Политика" – в Народното събрание и в политическата организация "Отечествен фронт". От онова време датира и познанството му с избрания години по-късно за първи омбудсман на страната Гиньо Ганев, който тогава ръководи преименуваната през 1990 г. на Отечествен съюз политическа организация.

"През 1989 г. се върнах от Нигерия (б.а. където е бил преводач от английски в "Техноекспортстрой") и веднага започнах да отразявам политическите събития, свързани със зелените, движението "Екогласност" и различни други комитети. Успях да се запозная с цялата опозиция и помня силно политизираната обстановка по време на Кръглата маса."

Въпреки своя уникален характер като единствена медия, предоставяща разнообразна и богата информация от и за България на български и чужди езици,  съществуването на Радио България неведнъж е поставяно под въпрос. Фрапантният опит за закриването му от 2017 г. е предшестван и от предишни, като един от тях е предотвратен със съдействието на събеседника ни.

"Когато СДС дойде на власт през 1991 г., искаха да закрият дирекцията, тъй като смятаха, че тя е била проводник на комунистическата идеология – спомня си Тодор Токин. – Понеже бях близък роднина с тогавашния председател на парламента Стефан Савов, поисках среща с него, на която отидохме с тогавашния директор на Радио България - Райна Константинова. На нея присъстваха още Александър Йорданов, като председател на Парламентарната група на партията и Михаил Неделчев – председател на Комисията за телевизия и радио. Обяснихме им надълго и нашироко какво правим, колко слушатели имаме по света, как те ни пишат и т.н., и в крайна сметка ни казаха, че няма да ни закрият, макар да бяха го направили вече с италианска, португалска, ако не се лъжа и с арабска редакция" – казва Тодор Токин и уточнява: 

"Беше един бурен живот и в никакъв случай не бих казал, че сме били проводник на някаква комунистическа идеология, напротив! Ние предавахме за цивилизовани, демократични страни, които трудно могат да разберат що за пост е това "първи секретар на Централния комитет", и затова другаря Живков го обявявахме като "президентът на България", без много обяснения."

• Соня Касаветова: „Хората в Радио България имат независим, свободен дух”
  
  
• Ако не знаете, да ви припомним…

Спомените за трудностите, пред които е била изправена програмата във времето, не са единствените, които пази и любезно ни споделя журналистът. За работата си в Централната информационна служба (ЦИС), той споделя:

"Характерното тогава беше, че всеки от колегите си имаше определен ресор, а Централна редакция използваше и множество външни автори, които ни изпращаха коментари, анализи или ни даваха интервюта. Освен това имахме различни политематични предавания. Едно от тях беше "Младежки журнал" с водещ Стоян Кирчев – Джеки. Той работеше във френската секция на африканска редакция, но тъй като се познаваше с Йордан Георгиев – Данчо Стълбицата, понякога водеше и предаването "Музикална стълбица". Покрай него "пробиваха" материали за групи като "Щурците", "Сигнал", ФСБ. Появеше ли се някоя нова група, той веднага правеше интервю с тях."

От 1984 година Тодор Токин работи и в английската редакция на "Предавания за чужбина", и не пропуска да отбележи, че в чуждоезиковите редакции преводач-говорителите са били "супер професионалисти".

"Имахме много разнообразна програма – спомня си той. – Като оставим настрана новинарския бюлетин и коментарите на деня, всяка седмица имаше едно предаване "Topofbulgarianpops", в което излъчвахме най-популярните 10 български песни. Водеше го музикантът  Теодор Шишманов - дългогодишен солист на група "Тоника СВ". Певецът Георги Минчев пък записваше същото предаване на френски език. Тогавашният шеф на  френската редакция Иван Авуски, веднага прие и разреши тази идея. Английска редакция имаше и предаване, посветено на радиолюбителите. Негов водещ беше Димитър Петров. Той си знаеше какво говореше, но имаше изключително много слушатели, от които пристигаха множество писма."

Тодор Токин си спомня за клубовете с приятели на Радио България по света. Казва, че най-изявеният е бил в Австралия, както и в САЩ – в Питсбърг, в Чикаго. Често това са били българи емигранти, но не само. Разказва и за още няколко предавания на екипа на английска редакция на Радио България:

"Много популярно беше "Прелиствайки страниците", в което канехме различни български поети. Един от тях беше Борис Христов, преди да издаде стихосбирката си "Вечерен тромпет". Имахме и радиокомпозиции по известни български романи, като "Под игото"."

Журналистът напуска радиото през 1992 година, когато е поканен да се присъедини към екипа в "Труд" от свой съученик, по онова време е зам.-главен редактор на изданието. От тогава до днес кариерата му е изцяло в печатните медии, в които неизменно следи политическата обстановка в страната. Категоричен е, че в момента светът е в ситуация на "голямо изчакване", свързано с политиката на новия американски президент Доналд Тръмп и с очакването кога и как ще бъде поставен край на войната в Украйна.

• Любопитно от историята на Радио България
• Кога и как възникват предаванията за чужбина на българското радио (Част 1)
• Кога и как възникват предаванията за чужбина на българското радио (Част 2)
• Кои са били водещите на първите радио предавания за чужбина?

Снимки: Facebook /Тодор Токин, архив, БНР - Ани Петрова, БТА, Facebook /ФСБ