"Обичам те, родино!" – родолюбива класика от Елисавета Багряна и Любомир Пипков

Всяка година датата 24 май е повод за българите да празнуват и ликуват. Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност е най-светлият, най-българският празник. За разлика от повечето нации, които тържествено отбелязват политически събития или военни победи, удивителният български народ чества своя уникален принос към световната цивилизация – писмеността. Тя става основа за вековната съкровищница на българската словесност, чиито най-бележити творци, съхранили и развили българския език и култура през вековете, са сред най-почитаните личности в нашата история.

Емблематично за България е името на Елисавета Багряна – не просто изключителен талант и прочута българка, а един от водещите световни поети на ХХ век. Огромната въздействаща сила на творчеството на Багряна се дължи на впечатляващата ѝ култура, размаха на вдъхновението и изкусното владеене на словото. Известна като примата на родната ни поезия, тя създава и детски книжки, пътеписи, фейлетони, критически статии и е великолепен преводач.

Жена със самочувствие и принципи в живота, философ и новатор в творчеството, Елисавета Багряна е първата българска поетеса, оставила вечно наследство в литературната ни история. Неслучайно цели четири пъти е номинирана за Нобеловата награда за литература. Многоликият и щедър талант на Багряна би бил непълен без нейните детски стихове. Тя е вече известна, когато започва да пише за деца, а интересът ѝ към жанра е провокиран от собствения ѝ опит като майка. За жалост печални житейски обстоятелства я разделят от малкия ѝ син, с когото ѝ е забранено да общува в продължение на години.

Първите детски стихотворения на Багряна се появяват през 1924 г. в списание "Детска радост". Заслугата е на редактора на списанието – Ран Босилек, който настойчиво я кани да сътрудничи. От 1924-та до 60-те години на ХХ век Багряна е постоянен сътрудник на списанията и вестниците за деца. Сред най-вдъхновените ѝ детски творения е "Обичам те, родино!", с което започва нейната стихосбирка "Детски дни щастливи", издадена през 1950 г. с рисунки на известната художничка Нева Тузсузова.

Многократно публикувано в следващите десетилетия, стихотворението привлича вниманието на един от най-големите ни композитори-класици – Любомир Пипков, гениален музикант, талантлив литератор и поет, педагог, публицист и общественик. Не е случаен фактът, че той е син на Панайот Пипков – композитора, създал две от най-важните за българите песни: празничния химн-възхвала на светите братя Кирил и Методий "Върви, народе възродени" и "Де е България" с текста на Иван Вазов, един от символите на българската нация.

Любомир Пипков оставя много великолепни солови и хорови образци в съкровищницата на българската песенна култура. С "Обичам те, родино!" той продължава родолюбивата традиция на своя баща да дарява народа си с вдъхновени химни, които да пеем на най-съкровените български празници.