Художникът Пламен Костов и неговата постоянна "енергия в движение"

В картините трябва да има стихия, енергия в движение, а играта на нюансите е средството, с което изразявам вътрешната емоция, творческото движение – това разкрива за себе си художникът Пламен Костов, който вече е натрупал богат опит в общуването с публика чрез картините. Върху платната му се появяват най-често коне, птици, кучета и според него това е най-прекият път да изрази свето разбиране за любовта, интимността, свободата, силата. Природата вдъхновява и "говори" на художника, който е познат на любителите на акрилната живопис вече близо десетилетие.

Пламен Костов е дипломиран художник, завършил е Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий", но влечението към изкуството се проявява още в най-ранни детски години. И днес той е запазил този детински поглед към света, като не крие своето вълнение от всеки жест на доброта, от всички чисти и неподправени цветове и звуци, които съществуват в природата. Затова и в творчеството си отразява този свят на красиви и добри герои – животните, които човек обича подсъзнателно да държи около себе си, защото те му носят мир и душевна хармония.

"Преживявам всяко нещо.  Разбира се, опитвам да не  го показвам,  но съм изключително чувствителен.  И както каза за мен проф. Етиен Леви /музикант/, в картините се усеща една дълбока емоционалност. Това е ключовото за мен, тази вътрешна енергия трябва да бъде извадена наяве, да бъде показана на хората – това е моето послание в изкуството. Вътрешният глас, който те води – него трябва да го покажеш чрез изложба. Аз се изразявам по този начин, друг може да пее, да пише стихове и пр. Ние сме енергийни същества, всеки носи определена енергия вътре в себе си. Но най-важното за мен е, човекът, когато погледне картината, тя да му проговори по някакъв начин, на чисто енергийно ниво. Да я усети, не през моите сетива, а картината да го развълнува, да предизвика някаква емоция. Това е мисията на художника."

За Пламен детството е времето, когато се развиват сетивата на човека, затова той с радост си спомня за своите безгрижни игри с много приятели в родния град на баща му – Мъглиж. Там са първите срещи с животните, които баба му отглежда в двора. "Естествено, ние сме много близки с животните, защото еднакво ни засягат проблемите в този живот. Затова смятам, че от природата взимаме най-доброто. Защото това сме ние реално":

"Повечето хора ме свързват вече с коне. Но конят, както и кучето, са най-близките животни до хората, защото те най-много са им помагали в годините. Но животното, което намирам за най-близко до българския народ, колкото и странно да звучи, това е петелът – най-близък е до българската енергия и светоусещане. Аз съм живял в две страни – в България и в Русия, понеже баща ми е българин, а майка ми е рускиня.  Детството ми е преминало на минус 30 – минус 40 градуса. Майка ми е от Коми в Русия. Това е доста на север, в Сибир. Зимата там е сибирски студ, а през лятото със семейството сме били тук, в България, в къщата на баща ми в гр. Мъглиж. В България се установихме окончателно, когато бях на 8 години. Детството ми беше прекрасно, с много приятели. Мъглиж е малко градче, между Стара Загора и Казанлък. Мястото има своето очарование,  природата там е запазена и хората са истински. Имах много хубаво детство. Оттам съм закърмен с по-селски начин на живота, баба ми показваше как да храня животните. Повече природа, повече приятели, повече волен живот навън. Това неминуемо е повлияло и на картините ми. Ако бях израснал в София, където в момента живея, може би нямаше да съм виждал петел, например. Всичко, което съм научил, и в Русия, и в България, ми е повлияло – като култура, като отношение и общуване с хора."

Пламен Костов печели популярност и сред колекционерите на съвременно изкуство. Негови картини пътуват към САЩ, Нидерландия, Великобритания, Канада, Русия, Гърция, Турция и, разбира, се най-много са откупени в България.

"Предполагам, че тези хора са харесали картините ми по снимки в интернет /както много от художниците днес излагат творчеството си днес – бел. авт./. Колкото и странно да звучи, но един художник спокойно може да се издържа и само от продажби на картини. В момента това много се търси, в България интересът към художествени творби е голям, повече отколкото в Русия. Хората искат да им е хубаво у дома и търсят конкретни неща, поръчват картини или си харесват нещо, което им носи някакво спокойствие. Но все повече хората са отворени към изкуството, към произведенията, които носят личния почерк на художника. У нас все повече се цени това, което е излязло от ръката на майстора и тази тенденция ме радва много, защото виждам как се развива изкуственият интелект и може да имитира всичко. Сега тъкмо това кара хората да се нуждаят повече и повече от изкуството. А какъв по-лесен начин то да влезе в дома на хората, освен чрез картина, книга, хубава музика. Изборът показва твоята култура, твоя отпечатък."