Езикът и вярата събират българите в Будапеща на 24 май

Преди повече от век трудолюбиви българи пренесли в Унгария зеленчукови семена, но заедно с тях засадили и семето на българското слово и духовност. Най-напред основават свое Дружество, а после открили фонд за училище и храм. Така със собствени средства през 1918 г. изградили училището, където децата им да се учат на българско четмо и писмо, но и да знаят и помнят първопросветителите на българския народ Кирил и Методий. После основали читалището през 1922 г., което прераснало в Културен дом. Накрая, през 1932 съградили черквата, където да се венчават и да кръщават децата си в православната вяра. За небесни покровители избрали светите равноапостолни братя Кирил и Методий, за да пребъде българският дух и да дава и до днес своите най-красиви плодове.

Благодарение на трите стълба – църквата, дружеството и училището в сърцето на Европа, пет поколения българи съхраняват корена, езика и вярата си. Наскоро сънародниците ни ги увековечили и с три чинара, за да е здрав и силен коренът на общността и в бъдеще. Засадили ги около църквата, като пазители на духа – да правят дебела сянка, но и да пазят общността ни от бурите. "Първият чинар е на вярата, вторият на общността, а третият на знанието", пояснява Алекси Андонов, председател на Църковното настоятелство, в специално интервю за Радио България:

"Тук, в Унгария, винаги сме били много сплотени, но това донякъде идва и от историята на преселниците от две съседни села в България – Поликраище и Драганово – потомците на български градинари. Най-големият ни празник е 24 май и тук в двора на църквата, обикновено се събират близо 500 души. Става голям празник и винаги сме заедно – дружеството, църквата и училището. Надявам се и за в бъдеще да е така!"

С вяра в Бога и с отворени към знанието очи, сънародниците ни в Унгария съхраняват духа на общността, така както ги наставлява първият председател на Българското дружество в Унгария – Лазар Иванов. Алекси Андонов припомня думите му, които се превръщат в закон за поколения напред: "Бъдещето се гради не само с мотика, а с вяра в Бога и с отворени очи".

Когато в началото на ХХ век българските градинари пристигат в Унгария, те носят със себе си трудолюбие, земеделски умения и надежда за препитание. В същото време бързо осъзнават, че за да оцелеят като общност далеч от родината и да съхранят корена си е нужна духовна просвета.

"Стараем се историята на храма да не се забравя – казва Румяна Иванова от църковното настоятелство, в интервю за подкаста на Радио България "Мост на вярата". – Опитваме се с отец Танчо, сега и с новия ни председател Алекси Андонов да направим нещо повече за този храм, чрез който да свържем българите, за да помнят нашата вяра, култура и наследството. Църквата, училището и културният дом са изградени с мисълта да бъдем заедно, чрез културата, образованието и вярата на тази площ, която е наша. Това става като един триъгълник, с който ние българите много се гордеем. Предполагам, че и хората, които са помислили да направят църквата, и унгарците, които са се включили, с много голямо желание са поискали точно това да бъде името, защото светите братя за нас са нашата гордост, нашата история, нашето всичко, което имаме българско."

След като през 1916 г. учредяват църковната община с името на светите братя Кирил и Методий, две години по-късно, в края на Първата световна война, сънародниците ни в Будапеща основават и училище. Впоследствие то преминава под управлението на българската държава, а през 2011 година МОН взема решение да бъде закрито. Паралелно с това обаче, през 2004 година, Българското републиканско самоуправление в Унгария създава Българско училище за роден език, където и до днес децата с български корени продължават да изучават езика на предците си.

В непосредствена близост до черквата "Св. св. Кирил и Методий" в Будапеща е изграден Българският културно-образователен център, където днес се помещава училището и детската градина за роден език.

Проектът се осъществява с активното съдействие на Симеон Варга, парламентарен застъпник на българското малцинство в унгарския парламент. Негова е изключителната заслуга в преговорите с унгарската държава и подсигуряването на сериозно държавно финансиране за поддръжка на българските институции. Пред екипа на "Мост на вярата" той изтъкна, че без духовността, която българите носят в сърцето си и без вярата в Бога, тази българска мечта нямаше да се осъществи:

"Това държим сега да предаваме на нашите деца – да имат за пример нашата работа. Моята задача е да привлека младите към нашата дейност, защото трябва някой да продължи това, което ние сме построили и запазили от нашите прадеди. Така че трябва да привлека младите близо до нас, близо до църквата, до нашата дейност за запазването на културата ни тук в Унгария. Ще предадем на новото поколение, както е било и в миналото, всичко, което сме построили – да се запази и да се развива, защото без развитие и финансова поддръжка тези неща много бързо се загубват." 

Както всяка година, на 24 май храмът и пространството около него се изпълват с наши сънародници. Разстоянието между България и Унгария се стопява и всички възпяват "с едно сърце и една уста" празника на българските просветители:

"Целият ден от сутринта до вечерта има поток от вярващи, които идват да запалят свещ за светите братя Кирил и Методий – казва предстоятелят на храма ставрофорен иконом Танчо Янчев. – Тук се провежда и събор. Отслужваме Света литургия и след това вече енориашите, които идват с някаква болка, с някаква молба се обръщат към свещеника за молитва."

В края на 2025 г., по време на официална държавна церемония в Будапеща, о. Танчо Янчев получи престижната "Награда за националните малцинства", връчена от името на министър-председателя на Унгария. Отличието беше присъдено на Българската православна църква в Унгария като признание за нейната историческа роля в съхранението на родния език, православното и културното наследство на българската общност.