На гости на училище "Азбука" в Дъблин

"Азбука" е първото българско училище в ирландската столица Дъблин. Отваря врати в началото на учебната 2008/2009 година, по инициатива на български семейства, желаещи децата им да изучават майчин език. Съдействие в начинанието оказва и българското посолство в Република Ирландия. По това време е създаден и Българският образователен и културен център в Ирландия, чиято задача е да подкрепя работата и развитието на училището.

В "Азбука" днес се обучават деца от предучилищна възраст до 12-и клас. Важно е да отбележим и, че българският език в Ирландия е матуритетен, а българското училище подготвя желаещите да се явяват на него в края на обучението си.  

Занятията на нашето училище се провеждат в достолепната сграда на Presentation Secondary School, Warrenmount. 

Всяка събота дванайсетокласничката Тереза Станева и по-малката ѝ сестричка Мария пътуват до Дъблин, за да се видят с българските си приятели и да учат български език.

"Преместихме се от България в Ирландия когато бях на 6 години и веднага започнахме да посещаваме българско училище в събота – разказва ни Тереза. – Много ми харесваше когато бях малка, особено защото е друга среда, където имаш възможност да говориш на български и да се сприятеляваш с други хора, които разбират традициите и с които не бих могла да се запозная в ирландското училище". 

Тереза не скрива, че е имало периоди, в които и е било трудно, негодувала е срещу липсата на свободно време в почивния ден, но днес е благодарна на родителите си, че са били настоятелни и не е спряла изучаването на българския книжовен език:

"Специално последните две години е малко трудно със съчетаването, но се намира време и за българско училище, и за ирландското училище. И аз лично мисля да държа български изпит тази година – това е тричасова матура в края на годината, която се състои от четене с разбиране, има кратко есе от около 100 думи и по-дълго есе от 350 думи. Темите на есетата са неизвестни, затова се подготвяме да имаме уменията да пишем добри, смислени есета. Аз избрах да се явя на тази матура с български, защото е още една възможност за точки за влизане в университет. Надявам се да уча зъботехника тук, но обмислям и варианта да уча в България" – сподели ни Тереза. 

"Занятията в училище "Азбука" са веднъж в седмицата – в събота до обяд, а по-големите класове имат география, история, като допълнителни часове" – разказва ни Джейлян Енева. Тя е родом от българския град Търговище, но вече десетина година живее в Ирландия, и в момента преподава на децата от първи клас българското училище. Не скрива, че в много от смесените семействата не се говори активно на български език, което поставя изпитания пред учебния процес:

"Не са като моето семейство, в което сме решили да говорим изцяло на български. Те оставят избора на детето и говорят на английски или на друг език общ. Но това затруднява нашия учебен процес, защото децата говорят на различни нива на българския език и учебниците не са адаптирани за деца, които живеят в чужбина. Ограничено е и времето, с което ние разполагаме – веднъж в седмицата  – много незадоволително, в което децата да могат да усвоят правилата, граматиката, четенето и писането на българския език".

Джейлян Енева е причината и следващата ни събеседничка – София Думиника – да стане част от екипа училище "Азбука" в Дъблин. София е бесарабска българка, нейният брат близнак Иван Думиника е експерт в Министерството на образованието на Молдова. Двамата са от село Твърдица в Тараклийския регион на Молдова, където живее компактно българско население с исторически корени в България.

"Дълго време не знаех, че има българско училище. Аз се запознах с моята приятелка в ирландското училище, където учехме английски език – разказва ни София. – И когато се представяхме, тя разбра, че съм завършила  българска филология и каза: "Знаеш ли, че ти можеш да работиш в българското училище в Дъблин?".  Малко се притесних, защото моят български не е такъв твърд както бългоговорящите носители които са родени в България. А тя ме успокои, като каза: "главното е, че ти носиш този дух". Когато се срещнах с директорката Радостина, тя ме прие много добре, предразположи ме и ме вдъхнови." 

Българският дух – това е нещото, което неделните ни училища зад граница се стремят да пробудят у децата, много от които родени извън пределите на България. В тази мисия най-големите съратници на учителите са родителите. Венко Станев е председател на родителския съвет на училище "Азбука" в Дъблин.

Венко Станев е активен участник в подготовката на всички училищни инициативи. Освен това е баща на двете сестри – Тереза и Мария, които чухме в началото на нашия разказ за дъблинското българско училище. Казва, че нито за миг не се е колебал дали трябва да запише децата си в българско училище в Ирландия. Щастлив е, че около школото се сформира една активна и задружна родителска общност, много от сънародниците ни оказват доброволна помощ дори когато децата им вече са излезли от класните стаи.

"Аз съм председател на родителския съвет, който се занимава с подпомагане на дейността на училището. Част от нашата дейност е да организираме за децата различни събития, забавления – празнуваме всички български празници. Множество са инициативите, в които събираме помощ за нашето училище, но освен това имаме и други, които са насочени към България – всяка година изпращаме подаръци на деца в неравностойно положение в България. Освен това имаме връзка с дом за възрастни хора с различни заболявания. Изпращаме им картички, те се радват изключително много, благодарни са, защото са самотни и имат нужда от тази психическа по подкрепа. Основната ни цел обаче е да организираме едно задружно общество тук."

Ето така, с думите на Венко Станев за доброто, напускаме Дъблин и българското училище "Азбука", за да се върнем там отново наесен, когато учителите с помощта на родителите ще започнат отново работа с българските деца, за да не забравят откъде са корените им.