Отец Васил Бечевски от Манхайм - между храма и болницата

Отец Васил Бечевски е енорийски свещеник към две български православни църковни общини в Германия – "Св. Петка Търновска" в Манхайм и "Въведение Богородично" в Майнц. Живее в Манхайм със семейството си и при пристигането им през 2012 г. именно тази общност им помага да се установят и интегрират в Германия. Когато на 14 октомври 2017 г. Негово Високопреосвещенство митрополит Антоний го ръкополага за свещеник и му възлага да обгрижва духовно нашите сънародници от Манхайм и района, той вече е неразривна част от българската църковна община там и от години участва активно в нейния живот и богослуженията.

Въпреки всичко, което ги обединява – православната им вяра, принадлежността им към БПЦ-БП, несгодите и трудностите в служението зад граница, всяка наша църковна община в чужбина има специфични черти в своята организация и служение. Забележителното при БПЦО "Св. Петка" е, че отец Васил Бечевски и членовете на църковната община в Манхайм са подчертано социално ангажирани. Подпомагат българите, които пристигат в Германия за лечение на тежки заболявания, които изискват палиативни грижи, помагат им да се ориентират в тази толкова различна обстановка и при лечението им. Впрочем, някои от членовете на църковната ни общност в Манхайм са пристигнали в Германия именно по такива здравословни причини.

Водени от християнска любов и съпричастност, членовете на църковната общност участват и в различни кампании за събиране на помощи за бедстващи хора и райони в България, за ремонти на църкви и манастири и други благотворителни инициативи.

Съвместно с общината на гр. Манхайм църковното настоятелство организира и курс за изучаване на немски език и подава ръка на новодошлите наши сънародници в помощ на тяхната интеграция.

Според отец Васил Бечевски "всеки един човек носи вярата в себе си". Макар да е израснал в семейство на битови християни, както сам го определя, още от малък има духовната потребност да общува с Бога. Като дете и юноша играел футбол и си спомня, че винаги на път за тренировка или на футболните срещи се отбивал в кварталния храм да запали свещ, да се помоли и чувствал душевна радост и умиротворение в себе си.

Преди да замине за Германия общувал със свещеници от Пловдивската митрополия, най-вече от Асеновград, пътувал с тях на поклоннически пътувания и чрез общуването с духовниците вярата в него се разпалила още повече, както и желанието да следва "Теология". Едва когато се установил в Германия си казал: "Ето, сега може би ще имам време да запиша да следвам богословие, да бъда полезен на църковната община".

Решението да приеме свещеническо ръкоположение описва така:

"По чуден начин човек усеща в себе си Божия повик. Това е едно вътрешно усещане, че човек иска да тръгне по пътя на свещенството и то не може да бъде описано с думи."

Кръстът на свещеническото служение, да бъде до своите пасоми и в добро и в лошо, във всички важни моменти от живота им, е нелек. Още повече в западна Европа, където духовниците, освен с духовните нужда на вярващите от енорията, са ангажирани и с грижи от социално естество.

"Що се отнася специално до мен, в университетската клиника в град Хайделберг идват да се лекуват хора от цял свят. Включително от България. За съжаление идват и много дечица и родители да се лекуват. Това е моят социален кръст, който също трябваше да понеса. Да бъда неотлъчно в по-голямата част от времето си при тези хора – казва отец Васил и признава: – В началото ми беше наистина много трудно и си казвах: Господи, защо трябваше аз да го понеса този товар, да гледам как деца умират пред очите ми! Но в крайна сметка осъзнах, че това е моят кръст, който аз трябва да понеса. Във времето Бог ми даде сили и вярвам, че с нашата духовно-социална помощ ние успяваме да помогнем на хората в труден за тях период."

Българите търсят неговата и на църковната общност помощ за работа, превод на документи, грижи за постъпващите в болница и техните семейство, намиране на жилище и всичко, което касае интеграцията на нашите сънародници в Германия.

Отделя много време да беседва с хората, да отговаря на техните въпроси за Бога, за вечния живот, за смисъла на страданията и е категоричен: "На нас, духовниците, макар да сме малко или много недостойни да служим на Бога, ни е дадена цялата благодат на Христовата Църква и ние разполагаме с нея в цялата ѝ пълнота. Затова нямаме моралното право да кажем на хората: "Иди си, аз нямам решение на твоя проблем!". Ние трябва да намираме решение на всеки един проблем, да отговаряме на всяка една нужда на хората. И в духовно естество, и в социално".

Отец Васил Бечевски има за помощници в своето служение много хора от общината, които радеят да помагат и дават всичко от себе си, за да се развива духовно-социалната дейност в енорията. Особено професор Добромир Панайотов с ръководения от него църковен хор и цяла дузина иподякони, с които се гордее църковната ни община в Манхайм.

Нашата църковна община е в братско общение с другите поместни православни църкви, които имат представителства в Манхайм, подпомагат се взаимно в своето служение, гостуват си, преотстъпват си един на друг храмове за служение. А в израз на универсалността на християнството, разпространило се след Петдесетница сред различни народи, винаги след празника, в понеделник на Свети дух, се събират всички православни: гръцката, румънската, руската църкви, дори от антиохийската църква и служат заедно в този ден, като славят заедно Бога на различни езици.

Що се отнася до това, как си взаимодействат с католическата църква, която е домакин на българската общност в храма, в който служат, отец Васил казва:

"Имаме чудесен диалог с католическата църква. Те са много отворени към нас, много любезни. Изградили сме един доста добър авторитет и, както сами се убеждавате, предоставят ни на разположение храм, който да ползваме безвъзмездно в момента. Това е голямо облекчение за нас, тъй като, ако трябваше да плащаме наем за църква или друго помещение, което да бъде използвано за служби, това щеше значително да утежни нашата ситуация. Имаме и зала, социално помещение на разположение. Чувстваме се като у дома си и всичко това се дължи на благоразположението на католическата църковна общност – казва отец Васил. И пояснява: – Ние не сме с тях в литургично общение, но сме в социално общение. Много тясно сме свързани едни с други и няма как да не е така тук, в Западна Европа."

Освен българи от Манхайм и областта, в българския храм се черкуват и чужденци. На въпроса какво ги привлича там и как те се включват в живота на Българската православна църковна общност, отец Васил отговаря така:

"Тези православни германци, сирийци, руснаци чувстват, че Православната ни църква е този спасителен пристан, който е така жизнено важен за човешката душа. Ако оставим настрана руснаците, които са православен народ, а се обърнем към немските православни фамилии, това са хора, израснали в други деноминации, но по един или друг начин са открили Истината, Пътя и Живота, следват Христос така, както вече векове наред учи Православната църква: истинно, неизменно и съвършено правилно. Те усещат в себе си, че няма друг път и друго спасение, освен Православието."

Отец Васил със задоволство споделя, че БПЦО в Манхайм е в тясно сътрудничество с представителствата на българската държава в Германия: с посолството в Берлин, с консулството ни във Франкфурт, консулството ни в Мюнхен и че "държавата и Църквата работят в една симфония тук, на местно ниво. 

И това общение между нас ни дава увереност и спокойствие, че Църквата и държавата могат да са заедно ръка за ръка".

В заключение отец Васил Бечевски изразява надеждата:

"Бог да чуе молитвите ни и да се сдобием със собствен храм. Храм, който да се превърне в един духовно-социален център тук, за българите в региона. Храм, който да бъде пристан за всички българи. За всички, които са извън Родината, но не са далеч от Бога, а, повярвайте ми, тези хора не са никак малко тук, в Германия. Все повече и повече млади хора идват, обръщат се към Бога, търсят връзка с Него. Това е моята най-усърдна молитва: да се сдобием със собствен храм, както в Манхайм, така и в Майнц."

Повече за духовния живот на сънародниците ни в германския град Манхайм ще научите, като чуете двата специални епизода на подкаста "Мост на вярата" на Радио България:

• Българската православна църковна община в Манхайм – I част
  
  
• Българската православна църковна община в Манхайм – II част