Научната дипломация – ключът за оцеляване в съвременния свят

Биологична дипломация и биоикономика бяха във фокуса на публичното събитие, организирано от Дипломатическият институт към министъра на външните работи на България и Йорданската асоциация на завършилите български университети.

То постави във фокусана внимание една нова страница в международните отношения. Днес все още стотици милиарди долари се инвестират във въоръжение и геополитически конфликти, а обществото по целия свят продължава да страда от епидемии, бедност, глад и климатични промени. Но не оръжията и военната сила са тези, които ще определят бъдещето на обществото и междудържавните отношения. Научните знания, иновациите и контролът върху критични технологии все повече ще формират геополитическото влияние, икономическата конкурентоспособност и националната устойчивост. Това смята д-р Валентин Катранджиев, главен експерт към Български дипломатически институт, който участва и в разработването на европейската рамка за научна дипломация – нов политически документ, приет по време на Кипърското председателство на Съвета на Европейския съюз.

Какво представлява тя?

През 2026 г. Европейската комисия представи официално предложение за Препоръка на Съвета за създаване на общоевропейска рамка, целяща да подобри сътрудничеството между изследователи, държавни институции и бизнеса.

Основни цели на рамката:

Подкрепа за външната политика: Използване на научната експертиза за решаване на геополитически въпроси, климатични кризи и глобални здравни проблеми.

Защита на стратегическите интереси: Насърчаване на сигурността чрез координиран подход при международния обмен на знания и технологии.

Укрепване на капацитета: Развиване на умения както у учените (да разбират дипломатическите процеси), така и у дипломатите (да използват научни данни).

Според Катранджиев дипломатическата дейност изисква интегрирането на научна експертиза при изработване на външната политика, защото засяга редица преговорни въпроси: за климата, енергетиката, изкуствения интелект, общественото здраве, биотехнологиите. И още:

"Успешната външна политика днес не се основава само на политическа преценка, а и на решения, основани на научни данни. Това е един от приносите на научната дипломация –  да повиши осведомеността за науката като важен инструмент за вземане на информирани решения във външната политика. Научните доказателства се използват в многостранната дипломация, особено когато се занимаваме с въпроси, свързани с преговорите за климата, енергетиката, изкуствен интелект, когато се занимаваме с въпроси, свързани с общественото здраве, биотехнологиите – тъй като имах намерение да говоря и за биотехнологиите – и управлението на иновациите. Следователно дипломатическата дейност изисква както научна експертиза, така и нейното интегриране в процеса на изработване на външната политика."

"Темата за научната дипломация става все по-определяща" – потвърди Сара Али Ал-Файез, изследовател в областта на геномиката и основен гост-лектор по темата "Биологична дипломация и биоикономика: Стратегическа перспектива за властта и знанието през XXI век". Тя припомни емблематичния пример от пандемията Ковид-19, "когато станахме свидетели на "ваксиналната дипломация" в реално време, при която достъпът до животоспасяващи дози беше използван за сключване на нови съюзи и укрепване на стратегическите връзки по целия свят".  

По нейните думи, реалността, която всеки дипломат трябва да осъзнае, е, че общественото здраве е неразривно свързано с икономическата стабилност и националната сигурност. Защото  един микроскопичен патоген успя да спре световната търговия и да парализира армиите по-бързо, отколкото би могло да го направи всяко конвенционално оръжие. Изследователката е убедена, че "биологията и иновациите са основните сили в оформянето на геополитиката на 21-ви век, а науката е универсален език". Биологичната дипломация може да запази сътрудничеството дори в периоди на силни геополитически напрежения, а пример за това е  научното сътрудничество за изкореняване на едрата шарка по време на Втората световна война.  

"Науката притежава уникални стратегически възможности във външната политика. Първо, тя позволява на държавата да изгради взаимно доверие и да обменя жизненоважно знание за справяне с трансгранични заплахи. Второ, тя ни позволява да поддържаме отворени линии за комуникация през строги, иначе враждебни политически граници. Науката служи като естествена основа. Тя функционира като универсален език и безопасно пространство за сътрудничество. Историята ни показва, че дори по време на разгара на Студената война съветски и американски учени са работили заедно за изкореняването на едрата шарка. Биологичната дипломация се възползва от тази обща уязвимост, за да запази сътрудничеството дори в периоди на силни геополитически напрежения."

Сара Али Ал-Файез обърна внимание, че биологията вече е свързана с държавната власт и политиките чрез съхраняването на геномните данни на населението: за превенция на заболяванията, биометричното наблюдение и  идентичност. Умното управление и защита на националните генетични хранилища са основен интерес за националната сигурност и за международното сътрудничество. Ако противник или чуждестранна корпорация си осигури достъп до уникалното генетично хранилище на определена нация, те ще държат ключовете към разработването на лекарствата, здравеопазването и интелектуалната собственост:

"През следващите десетилетия анализите на биологични данни ще определят доминирането в медицината, кибер-биологичната сигурност и икономическото превъзходство. Ако противник или чуждестранна корпорация си осигури достъп до уникалното генетично хранилище на вашата нация, те ще държат ключовете към разработването на целеви лекарства, експлоатацията на здравеопазването и уязвимите способности. Или ще ви лишат от достъп до интелектуалната собственост. Следователно биологичната суверенност, активното управление и защитата на националните генетични хранилища са се превърнали в основен интерес за националната сигурност. Макар биологията да може да бъде област на конкуренция, тя е и жизненоважен мост за международно сътрудничество, което ни води до основната концепция за биологичната дипломация."

"Развитието на иновациите и биологията все повече формират не само здравеопазването, но и икономиката, сигурността при производството на храни и оттам – глобалното управление на обществените и политическите процеси" – каза и директорът на Дипломатическия институт Таня Михайлова. Научната дипломация може да промени и затвърди международните отношения, да изгради мостове между отделните държави. По нейните думи България има интелектуалните традиции и позиция да допринася за регионалното развитие на науките и транснационалното сътрудничество.

А днес пред дипломатите стои въпросът как успешно да се оформи сигурно биологичното бъдеще чрез етична дипломация и лидерство, ориентирано към човека. Както и голямото дипломатическо предизвикателство за гаранции, че новите научни открития ще служат на колективните интереси на цялото човечество, а не на интересите на отделни сили.