По съседски: Събития с балкански адрес

Възход на крайната десница на изборите в Кипър

Шест партии влизат в кипърския парламент след изборите в неделя. Дясноцентристкият Демократически сбор остава първа сила със 17 от общо 56 места, а лявата АКЕЛ запазва 15 депутати, предаде БТА.

Най-голямата промяна е възходът на крайнодесния Национален народен фронт (ЕЛАМ), който става трета политическа сила с 8 депутати – двойно повече от досега. Центристката Демократическа партия остава четвърта, също с 8 места, но след спад в подкрепата.

В парламента влизат и две нови антисистемни формации с по 4 депутати – АЛМА на бившия главен одитор на Кипър Одисеас Михаилидис, спечелила избиратели с програма за борба с корупцията, и "Пряка демокрация" на евродепутата и инфлуенсър Фидиас Панайоту.

Изборите в Република Кипър се провеждат само в контролираната от правителството част на страната, след като на северната една трета от 1974 г. е обявена непризнатата Севернокипърска турска република. 24 места, предназначени за кипърските турци, остават незаети, затова парламентът функционира с 56 вместо с 80 депутати.

Илие Боложан подкрепя обединение между Румъния и Молдова

Служебният премиер на Румъния Илие Боложан заяви пред радио Digi FM, че би подкрепил обединение между Румъния и Република Молдова. Той подчерта обаче, че за Кишинев в момента е най-важно да започне преговори за присъединяване към ЕС.

По данни на румънската социологическа агенция INSCOP 71,9% от румънците биха подкрепили такова обединение на референдум, а 21,4% са против. В Молдова обаче мнозинството не одобрява подобна идея – близо 46% биха гласували "против", а над 33% – "за", сочи проучване от септември 2025 г., предаде БТА.

Миналия месец румънският президент Никушор Дан заяви, че страната е готова за обединение, ако гражданите на Молдова го подкрепят. Президентът на Молдова Мая Санду също каза през януари, че би гласувала "за" на евентуален референдум.

Част от територията на днешна Република Молдова (областта Бесарабия) е била в състава на Румъния през първата половина на 20. век. Това става след Първата световна война, когато Бесарабия се присъединена към Румъния през 1918 г. и остава под румънска администрация до 1940 г., посочва БТА. Припомняме, че през 2023 г. парламентът на Молдова официално замени термина "молдовски език" с "румънски език" във всички закони и в Конституцията на страната.

Хърватия отчита близо 300 трансплантации на органи годишно

В Хърватия се извършват около 300 трансплантации на органи годишно и страната от години е сред лидерите в Eurotransplant по относителен брой донори след мозъчна смърт, съобщиха здравните власти по повод Националния ден на даряването и трансплантацията на органи и тъкани, цитирани от телевизия HRT. Според националния координатор по трансплантациите Марина Премужич Хърватия отчита около 30 донори на 1 млн. жители годишно. Здравният министър Ирена Хръстич подчерта, че един донор може да спаси до осем живота и да помогне на десетки други чрез даряване на тъкани. Наскоро страната прие нова наредба, която разширява възможностите за донорство и допълнително хармонизира системата с европейската практика.

В Хърватия успешно се извършват трансплантации на бъбреци, черен дроб, сърце и бял дроб. Властите насърчават гражданите да подписват донорски карти и да подкрепят националната програма за трансплантации.

Сърбия става все по-популярна сред дигиталните номади

Сърбия, и особено Белград, все повече привлича дигиталните номади. Най-често това са IT специалисти, фрийлансъри и служители на чуждестранни компании, които могат да работят дистанционно. Те идват основно от Северна Америка, Русия и Европа и остават в Сърбия за период до 6 месеца, пише politika.rs. Белград е предпочитан от дигиталните номади заради добрия интернет, по-ниските разходи спрямо Западна Европа, активния нощен живот и гостоприемството на местните.

Икономисти определят дигиталните номади като "невидим износ", защото харчат в Сърбия пари, спечелени в други държави. Те наемат жилища, работят от кафенета и пътуват из страната. Трябва да се признае, че наред с плюсовете има и минуси – растат наемите, особено в централните части на Белград, което създава проблем за сърбите, желаещи да наемат жилище.

От туристическия сектор обаче гледат изключително с оптимизъм на дигиталното номадство – чужденците популяризират Сърбия чрез социалните мрежи и превръщат страната в по-разпознаваема дестинация.

Съставила: Миглена Иванова

Редактор: Иво Иванов