Евгения Михалска представя в София книгата "Антомеда", родена от картини

"Навърших половин век, но възрастта не успя да ме убеди, че чудесата са художествена измислица. За мен са реалност, в която живея и случайностите са неслучайният индикатор. Едно кратко пътуване се оказа прелюдия към неочаквани приключения, в които позволих на Вселената да ме напътства. Доверих се на мъдростта ѝ и тя ми показа, че има и прекрасно чувство за хумор. В тази книга героите и случките са действителни. В нея има забавни и предизвикателни моменти, а посланието е: Когато съдбата те води наникъде, следвай я! За разлика от теб тя знае пътя" – с тези думи през 2024 година Евгения Михалска представя на света своя дебютен роман "По обратния път". Не проза, а история, вдъхновена от магията на живота. От живота на една българка в странство, която открива себе си в изкуството.  

И като всяка добра история и тази на Евгения Михалска има начало и то тръгва от София, където е родена и израснала. Днес тя определя себе си просто като творец, какъвто по думите ѝ е всеки човек. До началото на трийсетте си години тя се занимава с транспортен бизнес. Има семейство и добре устроен живот в столицата. И тогава идва 2006 г. и едно семейно пътуване до Палма де Майорка в Испания, което променя хода на съществуването ѝ.

"Ние отидохме на гости. Първата седмица купувахме магнити за хладилник и други сувенири. На втората седмица излезе възможност да останем там и на третата просто се решихме и останахме. Може би е интересно да кажа, че аз бях влюбена отпреди това в Испания. Казвала съм го и друг път, но аз разбирах местните, когато говорят, без да знам испански език. И реших, че или в този живот трябва да живея там или съм живяла в предишен такъв" – с усмивка се връща към онова време отпреди две десетилетия българката.  

И всеки би се запитал – трудно ли се взима такова решение във възраст, в която човек пуска свои корени?

"Решението беше взето лесно, трудното дойде после, естествено, но не съжалявам – признава Жени, както я наричат приятелите. – Всъщност аз обичам да казвам, че островът провокира твореца в мен чрез красотата си, яркостта на цветовете, морето. Там имах всичко. Мечтаех да живея на село, да живея близо до морето и мечтаех за Испания. И всъщност когато отидох там, имах всичко накуп и си казах: Не мога да си тръгна. Исках спокойствието, което това място ми даде. А трудното – аз обичам да казвам, че препоръчвам емигрантството на всеки. Много помага, много възпитава, много дава и не е лесно. Но както обичам да казвам, трудностите ни правят по-силни."

Така Евгения и семейството ѝ се устройват в Палма де Майорка. Оказва се вярно твърдението, че на всяко ново място човек се опитва да изгради познатото, онова, което е имал на предишното място, и Жени отново започва да се занимава с логистика и бизнес с търговия. В един момент осъзнава, че така е подредила битието си, че има на свое разположение най-ценния човешки ресурс – свободно време. И през 2011 г. следва нова трансформация:

"Един ден, отивайки на покупки, се сетих за нещо, което бях прочела по-рано, че е много хубаво да изработиш нещо собственоръчно за своя дом. В магазина видях бои и реших, че ще купя платна и боички и ще нарисувам някакви абстрактни картини за дома ни. Оказа се не толкова лесна задача и трябваше да се науча да рисувам. Рисувах, рисувах до момент, в който вече нямах стени вкъщи за картините си и започнах да правя платна за местни заведения. Накрая една приятелка ми каза: "Ти създаваш красота, която хората трябва да видят!". Толкова настояваше на това, че в крайна сметка през 2015 г. направихме три изложби в три испански града, а малко по-късно стана факт и първата ми изложба в София" – спомня си Михалска и казва, че към днешна дата творческият ѝ усет много се е променил от онова начало.

"Аз пазя някои от най-първите си картини, които приличат на детски картинки и са ми мили, защото за мен ние, хората, изначално сме творци. Това е нашият изконен смисъл – да творим, да сме сътворци в този живот."

Изключително важна подкрепа в това живо-творчество българката намира през цялото време в лицето на своя съпруг и трите им деца. А когато човек се отдаде на изкуството, отделните жанрове се превръщат в подробност, инструмент за най-истинското. И през 2019 г. се "ражда" първата стихосбирка на Евгения Михалска "Домът на феите".

"Стиховете дойдоха в един от тези моменти, в които ние не харесваме живота. Потекоха в главата ми в стихотворна форма, тъжни мисли, които ме натъжаваха и аз плаках половин ден и накрая реших, че трябва по някакъв начин да се отърва от тях и реших да ги запиша. Тогава се случи едно малко чудо – мислите ми се трансформираха и стиховете ми дадоха път как да преработя тази емоция, да я преобразя в позитивна такава. За около един месец тогава написах близо 200 стиха и аз знаех, че тези стихове не са за мен, те са за хората, за да ги повдигат, да им помагат те самите да преработват собствените си емоции. Защото според мен ние бихме могли да се възпитаме емоционално и тогава животът става много по-лесен, да не кажа песен" – през смях обяснява Жени.

Само година по-късно книгата вече е отпечатана и поема своя литературен път. На следващата година се появява и втората ѝ книга с лирика "Кралицата на нощта", а през 2025 г. и третата – "Пролетни танци". "Мечтите се сбъдват" – убедено заявява българката днес. А доказателствата описва в своя дебютен роман "По обратния път" от 2024 година. "Той се появи, защото исках да разкажа за чудесата", казва тя.  

"Романът, някои казват, че е автобиографичен. За мен не е автобиографичен. Аз просто разказвам моя път. На друг човек ще е друг пътят, но всъщност тези смели решения, това скачане в нищото, без да имаш никаква сигурност, зависи от това да повярваш в мечтите си и може да се случи на всеки. Всичко в живота ни е чудо. Животът е чудо, да срещнеш хора, които те усещат и те разбират, също е чудо. Да смениш средата си в едни по-късни години също е чудо. Да обичаш е чудо." 

Признава, че пише на български, защото за нея той е специален. Това е езикът, на който се е научила да плаче, да се смее и да обича. На него е написала и най-специалната си и последна засега "комическа история", както я определя, до момента – "Антомеда". Книгата ще бъде представена за първи път на 2 юни в столичното арт-пространство "Къщата на София" с придружаваща изложба с нейни картини, защото всичко в историята започва именно от рисуването. В края на март тази година Евгения Михалска и инж. Емилия Юкер от Хамбург представиха в София съвместната си експозиция "Ангелски творения". И докато рисува платната за нея Жени разказва пред Радио България, как всяка от тези картини е започнала да ѝ разказва отделна глава от една вълшебна космическа история.

"Това наистина е изключителна история, която ми разказаха може би звездите. Търсех звездно име за моята героиня, защото действието се развива в съседна на нашата галактика, където няма ден и нощ, няма време, обитателите не спят, не се хранят, дори в края на книгата разбрах, че те не се и познават помежду си. Имат различни мисии, които изпълняват в звездната система, в която съществуват. И когато започнах да търся звездно име за книгата, първото, което написах беше Андромеда и когато започнах да го изписвам, направих четири правописни грешки в тази една дума. Реших, че това не е случайно и така остана заглавието "Антомеда".

А каква всъщност е историята на Антомеда публиката ще разбере лично от българката на 2 юни. След това тя ще се превърне и в балетна постановка, която авторката вече подготвя със своя приятелка в Пловдив. Планира и представяне на книгата сред българската общност в Палма де Майорка, а и на други места из Европа при интерес. А на сънародниците ни по света Жени пожелава само едно:

"Да си позволят да отворят съзнанието си, да творят, да обичат и да се смеят."