Феята на приказките Мария Сертова помага на децата да получат криле

В прагматичния ни свят, почиващ на логика и осезаеми неща, една българка в Ирландия влиза в ролята на фея и сътворява чудеса. "Най-голямото вълшебство е да потопявам децата в един различен свят – света на приказките, където те да разберат своите нужди, да видят страховете си и да повярват смело в себе си и в мечтите си", казва тя.

Мария Сертова възприема живота като голямо чудо, което всеки един от нас сътворява. Затова и се стреми чрез приказните си истории да предаде на децата това светоусещане. През 2015 г. по икономически причини се установява в Ирландия, където в парковете човек може да се разходи по пътечките на феите, да срещне техните вълшебни фигурки и да се наслади на фееричните врати. И тъй като в родината написва първите си приказки, пренася своя чародеен свят в островната страна, отваряйки единственото училище за феи.

"Създадох го, за да запълни нещо, което нормалното училище не дава – развиване на въображението на децата, техните творчески заложби и критично мислене – обяснява Мария Сертова. – Училище за феи е много подходящо, тъй като е хем закачливо, хем кара хората да бъдат любопитни. Идеята ми се възприе много добре, може би защото феите са доста живи в живота на ирландците. В училището използваме много от авторските ми истории, чрез които децата се учат на различни ценности. Проверяваме техните морални устои – кое е редно, кое е добро, кое е зло. Разбира се, правим и чудодейни неща като селектирането на вълшебен прашец. Децата го създават с различни видове брокат и избират каква сила да носи той. След това го слагат в шишенце, което отнасят вкъщи, вярвайки, че ще им помогне. В крайна сметка всичко е въпрос на работа с подсъзнанието, с мислите, с емоциите и точно това се опитваме да правим."

Докато е в родината, Мария Сертова "получава" поучителна история, която да разкаже на малкия си син. "Дойде цяла – просто трябваше да седна и да я напиша", спомня си тя. В "Приказка за мечтите" авторката засяга проблема за ограничаващите убеждения – че не вярваме в себе си, че се страхуваме как биха ни възприели хората, ако сме по-различни, и се опитва да счупи този стереотип. Оттогава намира вдъхновение за своите вече над трийсет приказки във въображението, но и в истинския живот.

"Много обичам да стоя на слънце. В това медитивно състояние до мен достигат послания, последното от които за розовата фея – тя ми разказа защо няма фея на пролетта и как отделни феички отговарят за различни процеси в природата през този сезон. Накрая просто трябваше да опиша чутото по най-достъпен начин", споделя Мария Сертова.

В Ирландия тя открива мисията да прави света по-красив и по-светъл с помощта на творчеството и на образователните проекти. Едно от посланията, които отправя към децата, е свободно да изразяват себе си и да имат чувството, че светът е прекрасно място, макар невинаги да изглежда така. "Наистина светът има всякакви страни, но те не трябва да остават с усещането, че нищо не зависи от тях. Напротив, необходимо е да знаят, че подобно на малки вълшебници или феички могат да сътворят всичко, стига да знаят как", категорична е писателката.

В стремежа си да убеди подрастващите да растат уверени, Мария Сертова прибягва и към древни практики.

"Медитацията, която направих, засяга този проблем – разказва тя. – Всъщност най-големият ни блокаж е как другите ще ни възприемат и много често, страхувайки се какво ще си помислят за нас, ние спираме и не можем да изразим себе си по най-пълноцения начин. Избрах да вляза в тази красива роля и да въздействам на децата чрез силата на въображението, чрез различни звуци и думи, които рисуват имагинерни картини и им помагат да се освободят и да си повярват."

Последният проект на Мария Сертова представлява пролетна поредица от приказки, която разказва за природата и подтиква малките читатели да проявяват любознателност към заобикалящия ги свят. "Именно общението с природата е начин, по който не само да се успокояват и хармонизират, но и да разбират по-добре себе си", предава поредния си житейски урок неговият автор.

... Някога имало една гъсеничка, която живеела спокойно, докато една калинка не ѝ разказала, че светът е много по-голям и по-красив, но за да го види, трябвало да полети. И след като един ден най-после изпълзяла нависоко, за да се доближи до своята мечта и да погледне необятността, получила криле. ...

Дали обаче всяка гъсеничка се превръща в пеперуда и нейните въжделения се сбъдват? Отговорът е "не", загатва Мария Сертова, препращайки ни към приказката за човешките мечти. А там трябва предпазливо да се озовем – думите може да отворят незраснали рани, но и да вдъхнат капчица надежда в препатилите ни души.