Михаил Динчев – от Видин до Стокхолм в български ритъм

Предлагаме ви една обещана среща и история, която звучи като филмов сценарий, но всъщност е самият живот. История за едно малко момче от Видин, което покорява Стокхолм с българските ритми.

Той е Михаил Динчев – музикант, преподавател и основател на шведската формация "Леле леле", която изпълнява музика на основата на автентичните фолклорни традиции на Балканите с модерно звучене и изключителен сценичен заряд. Седем години след последното гостуване на Оркестър "Леле леле" в България, в средата на месец март 2026 г. музикантите Михаил Динчев (тамбура и вокал), Кай Сундквист на кларинет, Джон Рунефелт (акордеон), Стиан Гримстад (туба) и Моа Даниелсон (тъпан) отново плениха родината на Динчев. Те изнесоха два концерта под мотото "Балкански джем сешън" в Бургас и София и показаха нагледно магията, в която шведският джаз и world-музиката проговорят на български в неравноделен такт. А самият Михаил Динчев гостува в студиото на Радио България, за да разкаже историята на тази магия с думи. История, която води началото си от българския северозапад – от град Видин в началото на демократичните промени в България:

"Ако се придържаме горе-долу към музикалния ми път, на 7 години започнах да свиря на китара във видинската музикална школа и тогава с приятели слушахме повече рок и метъл и фолклорът всъщност не ни интересуваше толкова много. Регистрирахме, че го има, че има нещо специално с него, но фокусът беше друг. И оттам всъщност тръгва влечението ми към музиката – първите учители по китара и вдъхновители, приятели, с които свирим заедно. В Младежкия дом във Видин виждах по-големи момчета, които свиреха и малко по малко, на една по-късна възраст реших, че музиката е нещо страхотно и това искам да правя."

Но поради факта, че не е израснал в семейство на музиканти, пътят към заветната мечта за Мишо се оказал малко по-дълъг. Родителите му настоявали той да учи езици и да продължи образованието си в английска гимназия. Така и станало – до 1992 година, когато за тогавашния деветокласник се появила възможността да научи още един език – шведски.

"Някъде преди още комунизмът да падне у нас, преди '89-а година, бях на 11-12-годишна възраст, на Слънчев бряг родителите ми се запознаха случайно с едно семейство – шведско говорящи финландци, те са малцинство там. И тъй като майка ми е учителка по английски език, се завърза разговор съвсем естествено на плажа, точно като на филм. Разведохме ги из България, из Черноморието ни и възникна истинско приятелство. След раздялата започнаха да се пишат писма, по онова време нямаше интернет и това беше единствената възможност за комуникация. След политическите промени в България по тяхна покана имахме възможността да отидем на гости. И понеже още на 14 години аз можех да говоря приличен английски език, финландците сметнаха, че имам голям талант за усвояване на чужди езици. Предложиха на семейството ми да отида да живея при тях, да ми намерят място в местната гимназия, която беше за шведскоговорещи и да науча един необикновен за България език, който в някаква сфера, като туризъм или нещо друго, да ми послужи."

Речено сторено. След шест месеца Динчев вече говорел шведски и се наслаждавал на зелената и много различна реалност във Финландия. И на 17 години, на хиляди километри от дома, той открил път към детската си мечта – музиката. Едно от децата на семейството, при което живеел, учело в местно музикално училище с подготвителни паралелки по поп и джаз музика. Пожелал и той да учи там. "Финландците ме подкрепиха и в това мое дерзание и слава богу ме приеха" – спомня си днес Михаил. През следващите години открил още много нова и интересна музика, намерил приятели и създал няколко формации, с които се изявявали в близките селища. Някъде там, неусетно българинът в търсене на себе си, открива и българския фолклор. 

"Чрез записи. Във Финландия имаше библиотека с многобройна колекция компактдискове на музика от цял свят. И в любопитството си слушах и музика от Африка, от Индия, от Южна Америка. Просто исках да се обуча на всичко, което съществува, да се усетя сред най-различни влияния и в тези колекции имаше и дискове с българска музика. Нашите хорове – "Мистерията на българските гласове", трио "Българка", Иво Папазов-Ибряма, чиито албуми са издавани от Джо Бойд, работата на Теодосий Спасов. И колкото повече слушах, толкова повече фолклорът ни ме вълнуваше. Една от най-силните срещи с него беше чрез норвежката група "Farmers Market", която беше на турне във Финландия и дойдоха в джаз клуба в града, където учех. С тях свиреше тогава българският саксофонист Трифон Трифонов и начинът, по който представиха музиката си, тяхната смесица от български фолклор с джаз, с поп и с много голямо чувство за хумор, беше от решаващо значение за мен. Срещата с тях е неописуема и до ден днешен. В разговор след концертите, акордеонистът от групата Стиан Карстенсен, който говори български много добре, ми каза – "Свири български фолклор. Той е витален!". Тази фраза е останала в съзнанието ми. И аз реших, че това трябва да правя. И така – до ден днешен.

Години се изнизвали, а пътят на музиката отвел Михаил Динчев в Стокхолм, където българският фолклор все по-отчетливо започнал да налага ритъма на търсенията му.

"В началото на 2000-та година се преместих да живея в Швеция и то беше поради това, че много мои приятели говореха за възможностите, които има там за изучаване на различни стилове музика и интересът, който има към фолклора от цял свят. Повечето от тях се преместиха да учат и някак си ме повлякоха със себе си. И аз кандидатствах първо в музикално училище, подобно на това, което завърших във Финландия, а през 2003 година ме приеха и в Кралския музикален колеж в Стокхолм, с профил "Музикална педагогика"."

Именно по това време Михаил среща своите съмишленици, с които преди 23 години основава оркестър "Леле леле". Сменил китарата с тамбурата и в съучастие на инструментите табла и ситар, започнали експериментите. Първоначално голямо влияние оказвали индийските ритми, които могат да се чуят и в първия албум "Леле леле", но постепенно балканските мелодии, българският фолклор с примес на джаз, класическа музика и рок започнали да се усещат в мелодиите им. Следват албумите "Когато светлината угасне" и последният засега – "Айде Айде" от 2024 година.

През 2005-а Динчев задълбочава познанията си по народно пеене, музика и танц в Академията за музика, танц и изобразително изкуство "Проф. Асен Диамандиев" в Пловдив. Днес признава, че това е една от най-хубавите му години, в които музиката е определяла времето от сутрин до вечер. Следват пътувания из цяла Европа, свирене като уличен музикант в Испания и Португалия и признанието на Горан Брегович, че Оркестър "Леле леле" са истинска "скандинавска сензация".  

"Не знам дали има рецепта за успеха на една група, но един от важните фактори е откритост и откровеност един с друг в чисто човешките отношения и оркестрова динамика. Също така е важно, че се харесваме като хора. Всички залагат на музиката, всички движат нещата към това да се занимават с музика възможно най-много от ежедневието си. Тази отдаденост. И не на последно място може би – упоритостта. Ние си даваме сметка, че не сме комерсиален състав и че българската музика не е някаква масова култура, с която ще стигнем до много широка публика, но въпреки това не се предаваме. Решили сме, че докато на нас ни е интересно да свирим заедно– ще продължим да го правим. Отделно българският фолклор е океан, който е безкраен и просто животът не е достатъчен да откриеш цялата музика, която има, така че бъдещето е ни е осигурено."

"Най-важното е нещата да не стават прекалено сериозни, нали все пак сме "Леле Леле" – допълва с усмивка Динчев. Неговата ведрост и лекота на общуване завладява публиката на участията на оркестъра. Музикантите винаги организират отворена среща, която включва уроци по български народни хора, свирене с традиционни инструменти и потапянето в онова балканско безвремие, в което проблемите от ежедневието нямат достъп.

Но наред с всичко това Михаил Динчев се връща много често в родината си и работи по различни проекти тук, защото те са важни не само за него, но и за нас, като българи. 

"Като например документиране на изворен фолклор. През 2025 година издадох чрез моя лейбъл един албум на певческа група "Равногорски бисери" озаглавен "Картини от Равногор" с 34 песни. Той е истински артистичен документ на музиката на тази певческа група от малко родопско село, който се получи много красиво. Албумът се реализира изцяло с доброволни дарения от цял свят. Във формацията няма млади момичета и тези песни вероятно нямаше да оцелеят през времето – разказва българинът. Целият албум е с филмова концепция, в него се чуват и природни звуци от самото село, от Родопите и сякаш човек се разхожда из това място и среща тези жени, седнали на една пейка и пеят песни. Сега се занимавам със запис на вече покойния акордеонист Вени Петков от Видин, който преди да напусне този свят ми повери две авторски композиции и две хора – дайчово и ръченица, които не са издавани досега и успяхме да го запишем лятото на миналата година. В момента обработваме записа, добавяме кавал, тамбура и тези записи също ще видят бял ден в негова памет."

А наред с изследването и документирането на музиката, Михаил Динчев я и преподава – в музикална школа и в Първо българско неделно училище "Ян Бибиян" в шведската столица. "Да, педагогиката е голяма част от моя живот" – признава пред Радио България сънародникът ни. Той е един от малкото специалисти, които работят по метода на Далкроз и "Ел Система", при които движението на тялото е основният инструмент за усвояване на музиката. В Швеция той е задължителен в образователната програма до III клас, след което попада в свободноизбираемите предмети. "Много изследвания и проучвания вече доказват огромния ефект при усвояването на учебния материал при деца, които от ранна детска възраст са се занимавали с музика" – пояснява Динчев.

Връзката между движението на тялото и музиката Михаил Динчев ще има възможност съвсем скоро да демонстрира пред българска публика в края на месец юни в пернишкото село Бусинци, по време на Фестивала на сръчните ръце.

На 20 юни от 19.30 часа публиката за първи път ще види в дует Михаил и гъдуларката Христина Белева, солистка на Оркестъра за Народна Музика към БНР и част от множество успешни формации, сред които Булгара, UnTraditional Duo, Белонога. Двамата ще ни поведат на една вълнуваща разходка из красотите, изненадите и емоциите на българския фолклор от различни краища. На 21 юни от 10 часа Михаил Динчев ще помогне на всеки желаещ да изработи хвърчила от моделите Чонча (популярен в Южна Америка) и Тигър Делта, като част от Бусинската сръчкотилница. А през юли музиката му ще стане част от магичната атмосфера на остров Готланд в Швеция и месния Фестивал на хвърчилата. В очакване сме на документален филм за Оркестър "Леле леле", който подготвя журналиста Георги Тошев, както и на четвъртия пореден  албум на шведската формация с българско сърце.