Демографските реалности очертават полицентрично развитие за България

В края на 2025 г. населението в България е било около 6,4 млн. души. Спадът спрямо 2024-та е с над 14000 човека, или близо 0.22% от населението. Трайно намалява миграцията – едва 4532 души са напуснали страната. 17369 души са дошли да живеят в България и много от тях са чужденци. Дали това ще е трайна тенденция? – отговор търсим от проф. д-р Спас Ташев от Института за изследване на населението в Българската академия на науките.

"2023 г. се оказа преломна. В смисъл, че през нея ние имахме най-добри демографски показатели през последните 10 години и на базата на това подобряване на демографските показатели смятахме, че в България настъпва някаква стабилизация" – обяснява Ташев. – Тогава постигнахме тотален коефициент на плодовитост – среден брой деца на една майка в детеродна възраст от 1.81. Това беше най-високата стойност на показателя в целия ЕС. През същата година средният показател за ЕС беше 1.63, като в южна Европа – Португалия, Испания, Италия, Гърция този показател бе около 1.3.Разбира се, тази раждаемост не е достатъчна за просто възпроизводство – за такова е нужна стойност от 2.1, но все пак се доближавахме до нея. За съжаление през 2024 г. стойността на този показател падна на 1.76, а за 2025-та е 1.65", изброява ученият.

Като тревожен демографски фактор той посочва, че средната възраст на която раждат българките е вече 28 години и поради това все по-малко от тях се решават да имат толкова късно и второ дете. Но подчертава, че от Covid кризата в България се наблюдава трайно положителен миграционен прираст. Емиграцията от страната е стабилизирана, казва още ученият и пояснява, че ако преди години страната е губела по от 50 до 70000 души годишно отиващи да работят и живеят в чужбина, сега внася работници.

"Ние в момента взимаме работници от Пакистан, Таджикистан, Непал, Бангладеш, Азербайджан. Аз съм проверявал данните за тях. Оказва се, че едва около 40% от тези, които получават работни визи в България, остават да работят тук. За другите България е трамплин, входна врата в ЕС. Попадайки у нас, те бързо се ориентират към Западна Европа. Това показва, че някъде в нашата система нещо не е наред при набирането на такъв тип работници. Тук възниква големият въпрос, защо ние не използваме ресурса на българската диаспора, особено тази в съседните държави, да кажем българите в Западните покрайнини, които се намират на 40 - 50 км от София", пита ученият. Проф. Спас Ташев споделя, че е разговарял с хората от Крива паланка – икономически изостанал граничен, аграрен регион на Северна Македония, които са изразили готовност да работят в България, дори на сезонна заетост, но това не се насърчава.

Според предложена за обсъждане през април от ресорното министерство Национална концепция за регионално пространствено развитие1/3-та от намиращите се в България 5250 населени места имат по-малко от 100 жители. Разделени в 4 групи по значимост се посочени едва 50 града в страната, в които има потенциал да се гради бъдещето на България.

Нашият голям проблем се нарича неравномерно икономическо развитие на страната. Данните показват, че столицата и още, да кажем, 5 големи градски центъра привличат население. Навсякъде другаде населението в страната се намира в много сериозна криза. …. Вече имаме 200 села, които фигурират на картата, но в тях няма нито един жител. Демографията казва, че в селища, в които населението е достигнало 100 и под 100 души вече няма потенциал за възпроизводство. В тези села деца не се раждат. Там социалният живот е със затихващи функции. Но тук трябва да кажем, че не всички селища в България се намират в подобна ситуация. Ако погледнем селищата около тези 5-6 големи града в България, в които имаме развитие на икономиката, ще видим, че там населението се увеличава", анализира демографът.

Според учения концепцията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството констатира, че България очевидно към момента не може да гарантира своето демографско развитие на цялата територия на страната. Затова се възприема формулата за полицентричност. За да отговорят на изискванията на ЕС за брой на население районите за планиране се предлага в България те да бъдат намалени – от сегашните 6 на 4. Ташев подчертава, че докато в София град и Южния район има естествени центрове като столицата и град Пловдив, то в Източния и Северния район има конкуриращи се градове. В концепцията се предлага те да се обединят в урбанистични коридори, свързващи по-големите селищни агломерации. В концепцията се предполага, че в периферните райони с малък брой ученици може да се стигне и до дистанционно обучение, нещо, с което професорът не е напълно съгласен.

"Трябва да кажем, че училището не е само образование, то формира характер, то е среда. От тази гледна точка чисто дистанционното образование, особено пък при подрастващите, които нямат натрупан социален опит е много опасно. Аз тук виждам възможност за дуална форма на обучение. Тоест в малки селища, в които не могат да се формират необходимия брой деца в една паралелка може да имаме смесени възрастови паралелки, но те да се обучават вече в рамките на това училище, всеки според програмата за съответния клас. Това ще позволи да имаме социална среда, училищна и ученическа, в същото време да се избегне затварянето на училища поради липса на брой деца. Тук мога да дам като пример Сърбия. Посещавал съм изостанали сръбски гранични райони, в които в училища има по 3 деца и, въпреки че по нашите стандарти такива училища следва да бъдат затворени, в Сърбия дори и с 2-ма ученици поддържат училището с идеята, че затварянето на едно училище означава угасване и на селището", дава пример проф. Ташев.

Проф. Спас Ташев изразява надежда, че новите електронни технологии за телемедицина ще позволят в нисконаселените региони от България да се подобри достъпът и до здравни грижи.